Определение № 499 от 29.05.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 126/2023
- Вид
- Определение № 499
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 499 гр. Бургас, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Частно наказателно дело № 20232100200126 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК
Образувано е по жалба от Г. Д. А. от гр.Бургас срещу Постановление на прокурор от ОП-Бургас от 06.01.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №63/2019 г. на ОСлО при ОП-Бургас, водено за престъпление по 123, ал.1 от НК.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на прокурора за липса на извършено престъпление . Неправилно прокурорът основал фактическите и правните си изводи на двете извършени медицински експертизи, с отдаване на по-голямо значение на втората, като неоснователно били игнорирани свидетелските показания на наследниците на пострадалия А.. Изразява се съмнение в достоверността на отразеното в съставяните по време на лечението на пациента медицински документи. Съзират се неточности в записването, че: лечението с инсулин не било само в последните години, а от началото на установяването на заболяването диабет; след извършената операция –аорто-коронарен байпас състоянието на А. не настъпило подобрение , а то само се влошавало. Несъгласие се изразява и в частта, в която се приема, че близките на А. не са били наясно с действителното състояние и са го възприемали като „здрав“, като същевременно се признава, че действително не са знаели до каква степен организмът му е бил приспособен към намаленото кръвоснабдяване на сърдечния мускул и мозъка.
1
Изразява се съмнение оплакванията вписани в документите, с които е постъпил да са били налице, щом той се е придвижил с автомобил до лекарят за първия проведен преглед и щом запушванията на съдовете датират от години. Според жалбоподателката, не е даден отговор на въпроса дали към него момент е бил в състояние да издържи тежка интервенция като байпас, в което изразява съмнение, при наличието на нестабилна стенокардия, което по нейно мнение свидетелства за тежко потичаща атеросклероза на съдовете, обхващаща и мозъчните съдове.
Според нея, данните за остър инфаркт на миокарда са установени едва в „Бургасмед“, а не по-рано от д-р С., която е записала в документите само нестабилна стенокардия при налична исхемична болест на сърцето. Така също, според жалбоподателката, кардио-хирургичния консилиум от специалисти е свикан след коронарографията, а не преди това. Този извод прави от субективните си възприятия непосредствено след коронарографията, когато А. видимо имал проблем с кракът, а не с друга част от тялото си.
Възразява срещу извода, че не се е налагало провеждане на допълнителни изследвания, позовавайки се на т.6 от Епикризата издадена от „Бургасмед“, според която „пациентът беше консултиран….се решиоптимална лекарствена терапия и повторна преоценка на състоянието с оглед евентуално планова реваскуларизация на останалите коронарни лезии“;
Не било отчетено по нейно мнение, че по време на прегледите и преди операцията пациента А. е бил гладен, от което му ставало лошо поради диабета. Под съмнение се поставя правилността на преценката за извършване на каквато и да е инвазивна процедура на същия при данните , че пациента нейн баща е бил диабетик от 20години и с мозъчен удар от 2006г., позовавайки се на посоченото в СМЕ, според която „ Поставянето на стент в толкова стеснен съд е изключително рисковано и може да причини смърт на пациента „.
Според жалбоподателката, извършена му е била болезнена коронарография през крака и в такова състояние именно е получено информираното му съгласие, за извършване на байпас.
При данните за заболяването от диабет и прекаран инсулт през 2006г. принципно е следвало според жалбоподателя да се извършат и други изследвания и консултации. Скенерът на главата и консултациите с 2 неврохирург и невролог били извършени със закъснение , часове след получаване на симптомите за мозъчен инсулт. Оспорва и твърдението, че не е била представена медицинска документация за предходни заболявания на пациента.
Не възприема и заключението, че пациентът е починал от исхемичен инсулт, а не от острия инфаркт, щом мозъчния удар е настъпил във времето след направената сърдечна операция. Извършването на операцията според нея е извършена самоцелно.
Оспорва твърдението, че операцията е била по спешност. Знаела, че е важно да се извърши скоро, но не и спешно, като им била дадена възможност тя да бъде направена и в друга болница по преценка на пациента. Наред с това, пациента не бил уведомен за действителния риск от възможни последващи усложнения, вследствие съпътстващите му заболявания. Убеждението на жалбоподателката е, че щом А. е починал след получен инсулт, след изпадане в състояние на делир, след сърдечна операция, то състоянието му не е било стабилно в нито един момент след байпасната операция. Неясно по делото според нея е останало обстоятелството, при пристигането в „Бургасмед“ бил ли е получил вече инфаркт, ако да – кога, кога е преценено да се извърши коронарография и чия е преценката, при мнението на повторната експертиза за изключителна опасност от такава процедура, но пък от която балонната вентилация се повлиял добре и състоянието му било стабилно. А. бил изписан на 04.11.18г. от МБАЛ "Бургасмед"ЕАД- Бургас с решение за байпасна операция. Преданестезиологичната консултация била проведена на 06.11.18г.
Документите били подписани от него още при приемането, но разяснения относно състоянието и лечението, както и рисковете от усложнения смята, че не са му били давани. По нейни наблюдения и субективна преценка , периоди на подобрение след операцията не е имало.
Останали без ясен и категоричен отговор счита въпросите: Кога е извършен рентген на главата и консултация с неврохирург, по чие настояване и кога е започнала медикаментозната терапия преди установяване на вида на инсулта или след консултацията.
Според жалбоподателката разследването не е извършено обективно, всестранно и пълно съобразно правилата на НПК.
От обективния анализ на доказателствата не може да се аргументира 3 категоричен извод за липса на противоправно и виновно поведение, поради което настоява за отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора.
Съдът, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване на атакуваното постановление на жалбоподателката, при отсъствие на изявление за уведомяването на същата на съдебен адрес този на повереника, счита, че жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок и е допустима за разглеждане.
Предвид данните по делото и изложеното в жалбата, намира същата за неоснователна, по следните съображения:
ДП №63/2019 г. на ОСлО - ОП-Бургас е образувано за престъпление п о чл. 123, ал. 1 от НК , за това, че през периода 02.11.2018г.-01.12.2018г. в гр.Бургас, причинил смъртта на Д. В. А. поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
В хода на разследването са разпитани жалбоподателят Г. Д. А. и М. Д.
П.- низходящи на починалото лице Д. А., З. Т. А.-съпруга на починалия , свидетелката З. Т.-ОПЛ и личен лекар на починалия Д. А., свидетелката М.
Х./С./-кардиолог, свидетелят П. М.-лекар кардиолог от МБАЛ "Бургасмед"ЕАД- Бургас; Д. П., С. Г., Г. Ц., П. П. , Н. У., С. К.- лекари от „Аджибъдем Сити клиник“-Бургас , ; изискани са от болничните заведения и приобщени писмени доказателства, относими към приема и провежданото лечението на Д. А.. Изготвени са двучленна съдебно-медицинска експертиза (т.1, л.13-40) и повторна четиричленна медицинска експертиза (т. 1, л. 97-134).
От фактическа страна прокурорът приел, че приживе пострадалият Д.
А. е страдал от хронични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет и мозъчно-съдова болест. През 2006г. получил исхемичен мозъчен инсулт /ИМИ/ на лявото полукълбо на мозъка, от който се възстановявал през следващите години.
На 01.11.2018г. в гр.Приморско А. посетил личния си лекар д-р З. Т. за рутинен преглед, при който тя констатирала, че през изминалата една година не е посещавал кардиолог и не му е била извършвана ехокардиография.
Предвид заболяванията на пострадалия А. тази процедура била задължителна, но същият първоначално отказал извършването й, под предлог, че скоро се е върнал от санаториум и бил преглеждан, като не представил никакви документи.
4
На 02.11.2018г. в гр.Приморско д-р М. С. – кардиолог при медицински център „Д-р Стайков“, извършила преглед на пациента Д. А., по време на който последният споделил оплакванията си - лесна уморяемост, тежест в сърдечната област и задушаване. След направените изследвания кардиограма и ехокардиография, тя установила слабост на сърдечния мускул и съмнения за начеващ инфаркт. Свидетелката С. споделила това със свидетелката Т., като я уведомила, че при ехокардиографията е констатирала липсваща подвижност на част от сърцето, което било белег за увреждане на сърдечния мускул, най-често при миокарден инфаркт.
Предвид обстоятелството, че А. страдал от захарен диабет, доктор С. повикала екип на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - филиал Приморско за транспортирането му до болнично заведение, тъй като при този тип пациенти сърдечните заболявания били по-чести и протичали с по-слабо изразена симптоматика. Тя съставила и амбулаторен лист, в който вписала като основна диагноза „нестабилна стенокардия“ и придружаващи заболявания „хипертонично сърце“ и „неинсулинозависим захарен диабет“ и преценила, че с оглед извършения преглед пациента А. трябва да бъде насочен към хоспитализация, в която връзка издала и направление за това по клинична пътека №25.
Действията й били продиктувани от рискът за пострадалия Д. А. при неразпознаване на това състояние, от настъпване на очакваните и предвидими от него последици - внезапна сърдечна смърт, белодробен оток, кардиогенен шок, мозъчен инсулт.
С линейка на ЦСМП пострадалият бил транспортиран до Спешно отделение /СО/ на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където бил прегледан и му било издадено направление за хоспитализация с диагноза „Нестабилна стенокардия“ по КП №25 „Диагностика и лечение на нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно изследване“.
Пострадалият бил хоспитализиран в Кардиологично отделение на същата болница в 15,08 часа на 02.11.2018г., където му били проведени диагностични процедури – кръвни проби, ЕКГ, ехокардиография, снемане на анамнеза и физикален преглед. След извършена преценка за висок риск от сърдечно-съдова болест, на А. била извършена селективна коронарна ангиография и поставена диагноза „Нестабилна ангина пекторис при триклонова коронарна болест“, след което била извършена перкутанна коронарна интервенция - балонна дилатация. Процедурата приключила без усложнения и било препоръчано провеждането на кардиохирургично лечение, като била отбелязана необходимостта от допълнителна преценка на състоянието и начина на васкуларизация.
След изписването му от МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, на 05.11.2018г. пострадалият Д. А. бил транспортиран и приет в СБАЛК „Аджибадем Сити Клиник “ Бургас в неотложен порядък за извършване на коронарен байпас.
Били му извършени лабораторни и образни изследвания /ехокардиография и 5 рентгенография/ и след проверка на резултатите от тях, е била проведена преданестезиологична консултация, в хода на която му е било обяснено как ще протече операцията, произтичащите от това рискове и следоперативния период. След проведения разговор, пациентът А. подписал информирано съгласие.
На 06.11.2018г. на пострадалия била извършена операция за аортокоронарен байпас на четири коронарни артерии.
През първите 24 часа след операцията А. бил в стабилно състояние и бил изведен от интензивното отделение. След настъпване на следоперативен делир, пострадалият отново бил върнат в същото отделение, където му била приложена стандартна терапия за този вид усложнения с невролептици и хипнотици. След проява на остра дихателна недостатъчност, пострадалият Д.
А. бил поставен на апаратна вентилация за около 24 часа, а след това бил екстубиран и в следващите дни била провеждана активна рехабилитация. На петия следоперативен ден бил диагностициран остър неврологичен дефицит от огнищен характер. Настъпилия няколко часа по-рано исхемичен инсулт е бил констатиран от свидетеля д-р Г. Ц., по време на дневното му дежурство, чието външно проявление било видимо по характерните признаци / с парализа на крайниците в едната половина на тялото, отпуснат ъгъл на устата, поглед спрегнат в противоположната посока и засегнат гълтателен рефлекс/. След направен скенер и консултации с невролог и неврохирург се диагностицирал остър исхемичен мозъчен инсулт и категорично отхвърлена диагнозата хеморагичен инсулт.