Решение № 32 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Н.

Членове:

Деспина Г. Георгиева мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502420 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 295606/02.08.2021 г., подадена от Р. Д. ВЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 74, вх. Б, ет. 1, ап. 3, чрез мл. адв. АТ. Р., срещу Решение № 262280 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 2989/2021 г. по описа на ВРС, XХXV състав, в частта, с която Р. Д. ВЛ., ЕГН **********, е осъдена да заплати на АНТ. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ № 26, ет. 1, ап. 3, сумите от 3500,00 лева, 4000,00 лева и 3066,50 лева – получени от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Жалбоподателката счита постановеното решение в частта, с която е уважен евентуалният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че процесните суми са предоставени по инициатива на ищеца с цел организация на пътуване, като горното се установява от приложената по делото писмена кореспонденция между страните. Застъпва, че не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва достоверността на показанията на свидетеля А.И., като счита, че последните се опровергават от представената кореспонденция. Счита твърдението на ищеца, че последният е извършил банков превод на дата 17.10.2019 г. за сумата от 3500,00 лева по сметка на жалбоподателката за недоказано. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Е.Г. и неправилно е приел за ноторно известно, че дейността на питейните заведения, както открити, така и закрити, е забранена със заповед на Министъра на здравеопазването за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. В тази връзка цитира 1

Заповед № РД-01-249/03.05.2020 г. на Министерството на здравеопазването.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият А.К., чрез адв. Н.Н. -ВАК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е изцяло съобразен с доказателствата по делото. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Р. Д. ВЛ., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адвокат АТ. Р.. Поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият АНТ. М. К., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Н.Н.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от АНТ. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ № 26, ет. 1, ап. 3, срещу Р. Д.

ВЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 74, вх. Б, ет. 1, ап. 3, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: 3500,00 лева – главница по договор за заем от 17.10.2019 г.; 4000,00 лева – главница по договор за заем от 18.10.2019 г., и 3066,50 лева – главница по договор за заем от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., до окончателното заплащане на задължението; 73,89 лева – обезщетение за забава, начислено върху главницата от 3500,00 лева за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.;

84,44 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 4000,00 лева, за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.; 64,74 лева - обезщетение за забава, начислено върху главницата от 3066,50 лева, за периода 12.12.2020 г. – 25.02.2021 г.

В условията на евентуалност претендира връщане на сумата от 10566,50 лева, представляваща общ размер на посочените плащания, извършени по банков път, като получена от ответницата при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.02.2021 г., до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 278200/15.03.2021 г., се излага, че ищецът в края на 2019 г. отпуснал на ответницата чрез банкови преводи три парични заема за посочените суми, като поради приятелските взаимоотношения между тях, заемните правотношения били неформални. За сумата от 3500,00 лева, преведена на 17.10.2019 г., основанието за превода било посочено като „захранване на сметка“, за сумата от 4000,00 лева, преведена на 18.10.2019 г. основанието било „заем със срок“, а за сумата от 3066,50 лева, преведена на 15.11.2019 г. – „заем заем“. Изтъква, че през 2020 г. неколкократно осъществявал контакти с ответницата с настояване за връщане на горните суми заедно с други, които последната му дължала, но тъй като това не било сторено, на 10.11.2020 г. изпратил до нея писмена покана за доброволно изпълнение. Сочи, че от датата на получаването на писмената покана от ответницата изминали повече от три месеца, но сумите все още не били върнати. Моли искoвете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Д. ВЛ., чрез мл. адв. АТ. Р. - ВАК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че изложените от ищеца фактически твърдения са неверни и не отговарят на обективната действителност, тъй като през процесния период страните се намирали във фактическо съжителство и предоставените от ищеца на ответницата суми били за заплащане на техни съвместни пътувания. В тази връзка отрича наличието на заемно правоотношение 2 по отношение на процесните суми, както и превеждането им без правно основание. Твърди, че сумата от 4000,00 лева била преведена от ищеца за възстановяване на сума, платена от ответницата за закупуване на самолетни билети на авиокомпания Turkish Airlines, а 3000,00 лева от сумата 3066,50 лева, въпреки че не били дължими, били върнати от нея на ищеца в брой. До последното се стигнало след влошаване на отношенията им поради ревност, непрекъснато следене и тормоз по телефона от страна на ищеца, което довело и до изпадане на ищцата в състояние на стрес с разстройство на адаптацията – тревожно депресивно разстройство. Настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От банково удостоверение изх. № 0301-64-010311/13.10.2020 г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, се установява, че на 18.10.2019 г. от спестовна банкова сметка в щатски долари с титуляр АНТ. М. К., ЕГН **********, е извършен изходящ превод в размер на 2315,08 щатски долара /равностойност на 4000 лева/ към банкова сметка на Р.В. с основание: „заем със срок“.

От банково удостоверение изх. № 0301-64-010062/06.10.2020 г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД, се установява, че от разплащателна банкова сметка в български лева с титуляр АНТ. М. К. са извършени изходящи преводи към банкова сметка на Р.В., както следва:

- на 17.10.2018г - в размер на 3500 лева с основание: „захранване на сметка“, - на 15.11.2019г – в размер на 3066,50 лева с основание: „заем заем“.

От Покана за доброволно изпълнение, изпратена от АНТ. М. К. до Р. Д. ВЛ., е видно, че ответницата е поканена да заплати сумата от 35 160 лева в срок от 7 работни дни, считано от получаването й. Поканата е изпратена на 10.11.2020 г. и е получена лично от Р. Д. ВЛ. на 11.11.2020 г.

От Извлечение по сметката на Р.В. в ЦКБ АД – клон Варна, се установява, че на 12.09.2019 г. е била осъществена банкова операция „покупка на самолетни билети с Turkish Airlines - 2149,56 Евро“.

От съдържанието на издаденото от АИПСМП „Д-р Бояджиева“ медицинско удостоверение № 187/06.10.2020 е видно констатирано от личния лекар на ответницата състояние на тревожност и нарушен сън, непрекъснато мислела за отправените от партньора й заплахи, затова й е била поставена диагноза: реакция на тежък стрес с разстройство на адаптацията; тревожно адаптивно разстройство; изписани й били успокояващи лекарства.

От Писма за назначаване с контролни №№ PFF186984 и PFF198914 в сайта на RCCL, се установява, че АНТ. М. К. е работил като главен сервитьор на борда на м/к/GTV ANTHEM OF THE SEAS за периодите от 14.06.2018 г. до 18.01.2019 г. и от 06.06.2019 г. до 16.01.2020 г.

По делото е приета като доказателство кореспонденция между страните, осъществена в електронна среда /приложение Вайбър/ (л.л.28–73), възпроизведена на хартиен носител, по отношение съдържанието на която няма спор между страните. От същата става ясно, че в периода от м. август 2018 г. до м. август 2020 г. страните са обсъждали и планирали съвместни пътувания, вкл. и закупуване на самолетни билети, без същите да са били обект на заемни правоотношения.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.Ц. и А.И. – сочени от ищеца, и Е.Г. – от страна на ответницата.

В показанията си свид. В.Ц. – без родство и дела със страните, колега на ищеца, излага, че не познавал ответницата лично, но присъствал на провежданите между тях 3 разговори чрез видео-връзка през време на съвместните им рейсове през 2017, 2018 и 2019 г., когато обитавали една и съща кабина с ищеца. Доколкото помнел и бил чувал, ответницата винаги искала някаква помощ от ищеца: „Може ли да ми помогнеш“, „Бих искала да ми дадеш пари назаем“, на което ищецът постоянно се нервирал, дори това рефлектирало върху работата му. От А. знаел, че той й бил давал пари назаем за ремонта на апартамента, но свидетелят не бил виждал предаването на парите. Доколкото знаел, А. пак й изпратил пари последния път, когато били на кораба с ищеца. По време на видеоразговорите чувал ответницата да казва: „Искам ги назаем и ще ти ги върна след време, когато имам възможност“. Не знае ответницата да е връщала пари на ищеца. Не знае какви са били техните взаимоотношения, не е видял да е имало „някаква любов“ или мил разговор, винаги е ставало въпрос за заеми, за пари, да се помогне на ответницата – за апартамент, за къща, да се направи ремонт.

От показанията на свид. А.И., без родство и дела със страните, се установява, че с А. са приятели от 2005 г., а с Р. се запознал през 2017 г. покрай ищеца. От 2017 г. бил първият му спомен за молба от ответницата за пари назаем за ремонт на апартамента й в кв.

„Младост“. Свидетелят лично ходил там заедно с А., за да носят материали. Уговорката между двамата била след продажбата на жилището Р. да му възстанови дадените суми, но това не се случило. Ответницата имала и друг имот, срещу „Майчин дом“, в който също били инвестирани суми.

Сочи, че до 2019 г. многократно били давани парични суми по най-различни поводи за почивки и за всякакви други разходи, за автомобили.

Краят на връзката им настъпил през 2019 г., когато А. поставил въпроса дали Р. има намерение да му върне дадените суми. Оттам нататък нещата между тях се влошили и всичко приключило. По неговите думи всички средства, които били давани, били с цел подпомагането на Р.. Дори бил свидетел на разговори по телефона с обещание един ден дадените средства да му бъдат възстановени. Излага, че той също бил носил пари на „Пикадили парк“ /преди да стане „Паркмарт“/ - сума в размер на 3500 долара, която й предал на ръка. Ходил и до дома на ответницата да носи техника, закупена също от А..

Доколкото знае, ищецът не бил взел и един лев.