Решение № 260037 от 15.09.2020, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ гр. Ихтиман, 15.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в закрито заседание, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдията НАХД № 140/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Постъпила е молба от адв. М.П.- Б. в качеството на пълномощник на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Твърди се, че жалбоподателят е представляван от адвокат, че на последния е заплатено адвокатско възнаграждение, както и че своевременно е направено искане за осъждане на АНО да заплати сторените разноски, но в постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по искането. Моли да се постанови съдебен акт като в полза на жалбоподателя се присъдят направените съдебни разноски в размер на 350лв..

Препис от молбата е изпратена на ответната страна с указания за право на отговор в едноседмичен срок, като отговор не е постъпил.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Съдът след като разгледа молбата счита, че същата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 248 от ГПК. Не е необходимо насрочването на делото в открито заседание.

В становище от 20.07.2020г. пълномощникът на жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, като е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатена сумата от 300лв..

С решение от 05.08.2020 г. по настоящото дело е отменен атакуваният електронен фиш, като съдът не се е произнесъл по горепосочените искания на жалбоподателя за разноски.

С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати, на жалбоподателя разноски в размер на 300 лева, които от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че са платени в брой.

За разликата до пълния размер от 350лв. молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като не се представят доказателства за договорено възнаграждение в размер от 350лв., както и не се представят доказателства за заплащането на повече от 300лв. от страна на клиента.

Дори обаче да се приеме, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., а не на 300лв., то е налице възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от насрещната страна с писмо от 04.06.2020г.. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на законовия минимум съгласно чл. 18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв..

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът

Р

Е Ш И :

ДОПЪЛВА Решение от 05.08.2020г. по НАХД № 140/2020 г. по описа на РС- Ихтиман в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на Е.П.Б., ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските за разликата над 300лв. до пълния претендиран размер от 350лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в

14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: