Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1179 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2203/2025
Вид
Решение № 1179
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 413, ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 57/24.02.2025г., постановено по гр.д. № 20241600100216/2024г. по описа на Окръжен съд- Монтана, ГО, е отхвърлен изцяло предявения от Г. М. Б. срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", иск с правно основание чл.52 вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 249 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилата смърт на майка му - Р. П. Б. при ПТП на 19.11.2017г., ведно със законната лихва от 20.11.2017г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Със същото решение Г. М. Б. е осъден да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА", сумата от 300 лв. разноски за юрисконсултско възнграждение.

С определение от 29.04.2025г. постановено по гр.д. № 20241600100216/2024г. по описа на Окръжен съд- Монтана, ГО, е изменил Решение №57/24.02.2025г. по гр.д.

№216/2024г. в частта за разноските като на основание чл.248, ал.1 вр.чл.78 ал.2 ГПК е осъдил Г. М. Б. да заплати на АПИ и сумата от 800лева разноски за вещо лице .

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба /4 бр./ от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Г. М. Б. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква факта, че по безпорен начин се доказва, че поради попадането на управляваното от него 1

МПС в канавка, намираща се по пътя Видин - София , с. Г. Белотенци, която не отговаря на нормативните изисквания, колата се удря в железобетонна тръба, намираща се в канавката, в следствие на което, майка му - Р. Б., почива, поради настъпила средна телесна повреда. От приетата по дело пред първоинстанционния съд АТЕ, както и от приобщените по делото писмени доказателсва по ДП N1003/2017г. по описа на РУ МВР - гр. Монтана, се установява безспорно, че скоростта на управляваното МПС, към момента на удара е била около 70 км/ч., че причината на удара е механична повреда, а именно „ скъсване на ухото на главината, което свързва кормилния шенкел на предното колело“ , която повреда не е можел да предвиди и не е бил в състояние да овладее автомобила и да избегне сблъсъка. В резултат автомобилът се удря в железобетонна тръба, намираща се в канавката, която е дълбока 1,20 м. и широка 2,50 м. От приетата по делото САЕ, се установява, че канавката не отговаря на нормите, като е посочено в т. 4 от експертизата, че по норми следва да е 90 см. В същата експертиза е посочено и че към момента канавките в същият участък са обрасли с треви и дървета или са почти засипани, което говори още веднъж за безотговорността на ответника относно стопанисването на пътищата по начин, който да е безопасен за хората. Твърди, че изграждането на процесната канавка в противоречие с нормативните изисквания, стои в пряка причинно следствена връзка с настъпването на процесния вредоносен резултат/ ако канавката отговаряше на нормативните изисквания, процесният вредоносен резултат не би настъпил/. От приобщената по делото пред първоинстанционният съд АТЕ, назначена и изготвена по ДП № 1003/2017 г., по описа на РУ МВР - гр.Монтана, както и от дадените показания на св. Е. Д., участник в ПТП-то и дадените обяснения, се установява, че при настъпване на повредата в л.а., същият, преди удара в железобетонната тръба, която се намира в канавката, е навлязъл с десните колела в канавката. Вследствие на удара, колата отскача и застава перпендикулярно на пътя, като предницата е наклонена над канавката.

Съгласно експертизата по ДП № 1003/2017г. по описа на РУ МВР - гр. Монтана, непосредствено преди удара, дясното колело на автомобила са навлезли в канавката и движението му напред е извършено от левите колела и преплъзване по пода“. По отношение на механизмът на удара на автомобила в железобетонната тръба, неправилно първоинстанционният съд взима предвид становището на вещото лице по изготвената по делото експертиза. В нея вещото лице твърди, че колата не е падала в канавката, което противоречи на абсолютно всички събрани по делото доказателства, но същевременно посочва, че железобетонната тръба се намира в канавка ( местонахождението на същата се подкрепя и от другите писмени доказателства), но не става ясно, как тогава се е ударил автомобилът в железопетонната тръба, при положение, че не е попадал в нея, а тръбата е в канавката? Посочва, че неправилно съдът кредитира само писменото доказателство протокола от оглед, в който е записано, че управлявания от него автомобил се е движил по ръба на канавката и наклонен към канавката. Този протокол, както и всички други писмени доказателства, събрани по ДП № 1103/2017г., са ползвани за изготвяне на САЕ по досъдебното производство, което заключение изцяло противоречи на заключението на изготвената по делото пред първоинстанциониия съд САЕ. В тази връзка, първоинстанционният съд неправилно недопуснал искането на събирането на ново 2 доказателство - изготвянето на нова експертиза, алт. допълнителна експертиза, целта на което е да се установи по безспорен начин по какъв начин управлявания от него автомобил се е ударил във водоскока, щом той се е намирал в канавката, но колата не е попаднала в нея, и ако е била попаднала в нея, както е посочено в заключението на САЕ по досъдебното производство, дали би настъпило ПТП-то със същите последици, ако канавката е била в дълбочина и ширина, съгласно нормативите. Независимо, че приетата експертиза пред първоинстанционният съд не е изрично оспорена, липсата на отговор на този въпрос, е от съществено значение за правилното решаване на иска и съдът следвало да допусне събирането на исканото доказателство. Моли да се допусне нова или повторна или допълнителна експертиза, която да отговори на вече поставените въпроси пред първоинстанционнияе съд, както и на допълнителните въпроси, изрично посочени в депозираната жалба.

Въззиваемата страна АПИ оспорва жалбите и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че решаващият съдебен състав е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и мотивирано е приел, че искът е неоснователен и ищецът не доказва при пълно и главно доказване и причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие на Агенция „Пътна инфраструктура“ и настъпилата вреда. Искането за назначаване на допълнителна САТЕ, съдът приел, че е преклудирано предвид факта, че ищецът е присъствал на всички открити съдебни заседания, задавани са подробни въпроси на вещото лице, като същият е имал възможността да оспори заключението или да поиска допълнително такова, но не го е сторил, поради което правилно съдът приема, че това доказателствено искане не следва да бъде уважавано. В исковата молба се твърди, че на 19.11.2017г., с посока на движение Видин-София, на разклона на с. Горно Белотинци е възникнал инцидент с л.а.марка “Фолксваген Поло“ с per.№ ***, собственост на ищеца и управляван по време на инцидента от него. Причина за ПТП се сочи загуба на управление, вследствие в резултат на прекъсване на връзката между кормилното управление и дясната главина, към която е прикрепена гумата с джантата. В следствие на техническата повреда, управлявания от ищеца автомобил е навлязъл в намиращата се на пътя канавка, където претърпял удар в железобетонен водосток. В следствие на удара майката на ищеца е получила средна телесна повреда, която на по-късен етап починала. В основанията на исковата молба се сочи, че ширината и дълбочината на канавката към момента на ПТП, в която л.а. попада, не отговаря на изискванията, посочени в нормативните актове. По делото е представен и приложен проект за техническите изисквания на пътното съоръжение /канавка/, не оспорен от ищцовата страна. Съгласно проекта дълбочината на канавката е 90 см, а ширината е 2,50 см. т.е. изграденото пътно съоръжение на пътния участък е изпълнено съгласно техническите изисквания и нормативи. Безспорно в процеса се доказва, че съоръжението не е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от 3 фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищецът Г. М. Б. претендира сумата от общо 249 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на майка му Р. от ПТП на 19.11.2017г., причинена в участък от пътя от републиканската пътна мрежа, който се стопанисва от АПИ и настъпило поради нестандартна канавка, в която пропада автомобила му при настъпилото ПТП. На 19.11.2017 г.. пътувайки от гр. Видин до гр. София, заедно с неговата майка Р. П. Б. претърпели ПТП на разклона на с. Горно Белотинци. Причината за ПТП-то е загуба на управление, вследствие на прекъсване на връзката между кормилното управление и дясната главина, към която е прикрепена гумата с джантата. В следствие на техническата повреда, управлявания от него л.а. навлязъл в канавка с дълбочина 1,20 м и ширина 2.50 лв., където претърпял удар в железобетонен водосток, като колата отскача близо два метра и застава напречно на пътя. В следствие на удара майка му получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете подбедреници и контузна рана на главата. Р. Б. е приета в МБАЛ .. Др. Ст. Илиев” АД - Монтана, където на 20.11.2017 г. почива вследствие на белодробна местна емболия довела до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Заради настъпилата смърт на майка му, е образувано досъдебно производство № 1103/17 по описа на РУ-гр. Монтана.пр.пр. № 4293/17/18 г. по описан на ОП- гр. Монтана, по която преписка са назначени СМЕ и АТЕ. Съгласно заключението на АТЕ е установено, че причината за ПТП-то е техническа причина, а именно прекъсване на връзката между волана и предното дясно колело, като при тази ситуация не е бил в състояние нито с волана, нито със спирачната система да овладее посоката на движение и във всички случаи завършва със сблъсък или авария. От заключението на СМЕ е установена че съществува причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта. Доказано е, че причината на ПТП-то е внезапно възникнала техническа неизправност, независеща от него, която го е поставила в затруднено положение, което го е лишило от възможността нормално да управлява автомобила, т.е. не се касае за извършено престъпление от общ характер, а случайно деяние. Затова образуваното досъдебно производство № 1103/17 по описа на РУгр. Монтана.пр.пр. № 4293/17/18 г. по описа на ОП- гр. Монтана, е прекратено с постановление от 10.05.2018г. Счита,че ширината и дълбочината на канавката към момента на ПТП, в която колата му попада, не отговорят на изискванията посочени в нормативните актове, относно подръжката на пътищата. Счита, че ако канавката е била в размери, отговорящи на разпоредбите, независимо от повредата на автомобила, то или щял да успее да „изкара” колата от канавката, тъй като не се движил с голяма скорост, или удара нямало да бъде с такава сила, че да нанесе телесните повреди на майка му вследствие на които тя да почине. Претендира АПИ да заплати сумата от 249 000.00 лв. обезщетение за настъпилата смърт на майка му - Р. П. Б., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. - до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът АПИ оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението за 4 противоправно бездействие, изразяващо се в неподържане на републиканска пътна мрежа, където е настъпило ПТП т.е. оспорва твърдението, че канавката не отговаря на стандарта.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на Р. Б. на чл. 137а. ал. 1 от ЗДвП поради непоставен обезопасителен колан. По отношение на механизма на ПТП твърди, че причината за така възникналото ПТП е изцяло по вина на ищеца, който е проявил небрежност по отношение на поддръжката и изправността на процесния автомобил. В резултат, е довело до загуба над управлението му и се е стигнало до ПТП. Към датата на ПТП л.а. е бил технически неизправен. Оспорва твърдението, че земния окоп /канавка/ при км 75+800 на РП 1-1/Е-79/, в землището на с. Горно Белотинци. обл. Монтана, не отговаря на законовите изискванията и че е причина за настъпване на телесните повреди, довели до леталния изход на Р. Б.. Предпазните окопи са елемент от земното платно и са изградени съгласно проекта, приложен към отговора. Видно от проекта дълбочината на окопа е 90 см, същият е земен (необлицован). По проект на мястото на ПТП не е предвидена и не е изпълнена предпазна еластична ограда (мантинела).