Решение № 1401 от 30.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502549 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Т. срещу Решение № 4436/-8.07.2025г. по гр.дело № 4617/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 15с-в в частта му с която е уважен искът с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.12.2022г. за разликата над сумата от 75 000 лева до сумата от присъдените 170 000 лева. Счита че обжалваното решение в частта на обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли поради наличие на съпричиняване и прекомерност да се редуцира определеното от първоинстанционният съд обезщетение в частта, която представлява разликата над сумата от 75 000 лева до присъдените със съдебното решение 170 000 лева. В условията на евентуалност жалбоподателят моли да се намали посочената сума, като несъобразена от първоинстанционният съд с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита и че следва да се намали и присъденото обезщетение за имуществени вреди поради наличие на съпричиняване от страна на починалото лице, като въззивният съд определи по-голяма степен на съпричиняване по отношение на нарушение по чл.108 от ЗДвП, вследствие на което е настъпило ПТП.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната 1 част Решение № 4436/-8.07.2025г. по гр.дело № 4617/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 15с-в, като неправилно и в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди представляващи разликата над сумата от 75 000 лева до сумата от присъдените 170 000 лева, ведно със законната лихва от 18.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна С. П. Р., подаден чрез процесуалния й представител адв. Д. З.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на С.

П. Р. с която срещу ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Изложени са твърдения, че на 13.12.2022 г., около 4:50 часа в гр. София, по ул.

„Източна тангента“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул. „Ботевградско шосе“, в района на Park and Travel на летище София се е движел товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.

№ ***, управляван от И. С. К.. Твърди се, че в нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 1 т. 1 и чл. 116 ЗДвП водачът на товарния автомобил е реализирал ПТП с пешеходеца К.

С. А.. Сочи се, че в резултат на пътния инцидент пострадалият К. А. получил черепномозъчна травма и впоследствие починал. Ищцата сочи, че е майка на починалия пешеходец.

Помежду им имало изградена силна и хармонична връзка, отношения на взаимна обич, разбирателство и уважение, подкрепа и помощ. Ищцата изпаднала в тежко депресивно състояние – затворила се в себе си, отказвала да общува с хората, да се храни, плачела постоянно, чувствала се безпомощна. Загубата й била невъзвратима. Ищцата сочи, че гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес“ към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. На 18.01.2023 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение и към датата на сезиране на съда не й е било изплатено. По изложените съображения моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната сума. Претендирани са и направените по повод на производството пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско 2 възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“ не е оспорил наличието на застрахователно правоотношение по отношение на водача на товарния автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. Възразил е обаче, че процесният инцидент не е настъпил по вина на водача на автомобила в резултат на нарушение на правилата за движение. Направил е при условията на евентуалност възражение за съпричиняване- че пешеходецът се движил по пътното платно в нарушение на правилата за движение – пресичане на необозначени места и навлизане на пътното платно внезапно и при ограничена видимост. Заявил е и становище за прекомерност на претендираното обезщетение.

Въз основа на горното е поискал отхвърляне на иска като неоснователен.

Претнендирал е и присъждане на направените в производството пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с участието на пострадали лица се установява, че на 13.12.2022г. около 04.50ч в гр. София товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от И. С. К. при движение по ул. „Източна тангента“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул. „Ботегвградско шосе“, в района на Park and Travel на летище София е станал причина и е реализирал ПТП, блъскайки попътно движещият се пред него до дясната страна на тротоара- непочистен от сняг и лед, пешеходеца К. С. А., вследствие на което последният е починал.

Видно е от представената по делото и приета като доказателство Присъда по НОХД 2814/2024 г. на СГС, 20 с-в, че деликвентът И. С. К. е бил признат за виновен за това, че на 13.12.2022 г., около 05.00 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с регистрационен № ***, по платното за движение на ул. „Източна тангента“, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Мими Балканска“ и в района на паркинг „Парк енд Травел“, с административен адрес ул. „Мими Балканска“24 е нарушил правилата за движение, установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е реагирал своевременно със спирачната система и реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил с предната си част движещият се успоредно на осевата линия на пътя, по средата на дясната пътна лента за посоката на автомобила, пешеходец К. С. А., при което е причинил смъртта на същия престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Като необжалвана/непротестирана, присъдата е влязла в сила на 07.12.2024 г.

Между страните не се спори, а и се установява, че към 13.12.2022 г. гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** е била застрахована при ответното дружество.

3

От показанията на разпитания в хода на производството пред първата инстанция свидетел Й. К. се установява, че на 13.12.2022 г. свидетелят работел в „Унипек“ в гр. София, Нови Искър. Сутринта с колегата си И. К. натоварили хляб и свидетелят помолил да го закара до Централна гара. Към 4:30 тръгнали от фурната в посока кв. „Христо Ботев“.

Според свидетеля условията били „трагични“ – мъгла, заледен пътен участък, неопесъчен.

На един десен завой водачът бил заслепен от фарове на дълги светлини на насрещно движещ се автомобил и по тази причина в последния момент видял пешеходец, движещ се в средата на пътното платно, на метър от шахтата вляво. Водачът се опитал да направи всичко възможно, за да избегне удара, навил волана наляво, но въпреки това със страничното огледало на автомобила пешеходецът бил ударен. В хода на разпита свидетелят е посочил, че поради заледяването двама пешеходци, един от които бил пострадалият, ходели в средата на пътното платно „без жилетки, без нищо“, имали и куфар, а тротоарът бил заледен.

Според свидетеля преди да настъпи удара водачът управлявал автомобила със скорост 40-45 км/ч, в рамките на допустимото ограничение.

От показанията на свидетеля Й. Р. се установява, че ищцата е имала само едно детеК., чийто баща починал когато той бил още на 3-4 години. Ищцата и детето живеели в ***, а към 13.12.2022 г. ищцата живеела и с приятеля си Т.. До 8 клас К. учел в ***, след това завършил техникум в гр. Бяла Слатина. За период от месец заминал да работи в Чехия.

Ищцата и сина й контактували изключително често, почти ежедневно. Към датата на смъртта си К. заминавал да работи в Германия тъй като искал да изкарва повече пари.

Сутринта на 13.12. свидетелят получил телефонно обаждане за смъртта на К.. Преди да съобщи новината на сестра си свидетелят й дал лекарство, за да приеме по-леко новината.

След като научила тя изпаднала в шок- глътнала си езика и припаднала, не можели да й извадят езика. От този момент насетне ищцата била много зле: загубила блясъка в очите си, постоянно била тъжна и плачела. При всеки разговор намесвала името на сина си: „К. това…, К. онова…“

От съдебно-психиатричната експертиза изготвена от вещото лице д-р А. П. се установява, че след научаването на травмиращата новина за смъртта на сина К. на 13.12.2022 г., при ищцата са започнали да се наблюдават мисловни доминанти и емоционални състояния, доминиращи ежедневието, които са характерни за продължаваща, но незавършена преработка на загубата. Въпреки това, благодарение на подкрепящата среда и наличието на сработващи психични защити, ищцата функционирала понастоящем сравнително добре в ежедневието си. Според експертизата, при ищцата се установявала протрахирана (продължителна) реакция на скърбене, изразяваща се в тревожно-депресивни симптоми и персистиращи мисли, свързани със загубата. Налице е според вещото лице и тенденция към фантазийно осъществяване присъствието на изгубения обект (сина ), но без развитие на тежка дезадаптация или психотични симптоми. Експертизата изрично е отбелязала, че състоянието на ищцата е следвало да бъде разграничено от посттравматично стресово разстройство (ПТСР), тъй като при нея не се наблюдавали халюцинаторни феномени, квазипсихотични състояния, патологичен хипервиталитет или поведенческа 4 репродукция на травмата. В обобщение експертът е заключил, че ищцата към момента страда от протрахирана реакция на скърбене (F43. 2 Разстройство в адаптацията – Реакция на скърбене), като състоянието й не отговаряло на критериите за посттравматично стресово разстройство или друго тежко психично разстройство. Социалната подкрепа и наличието на близки са подпомогнали адаптацията й и са предотвратили развитието на по-тежка дезадаптация.

В допълнение вещото лице е пояснило, че актуалното състояние на ищцата е реакция на скърбене. Констатираната остра стресова реакция е с продължителност 1 месец и текущо не може да се приеме за налична. Прогнозата на експерта е, че ищцата се възстановява, използвайки наличните ресурси и среда, която успява да я държи в добро психично състояние, въпреки продължаващото страдание по повод загубата. Донякъде е компенсирана от това, че вижда детето си в лицето на своя внук (син на починалия). При добро развитие на отношенията с внука според експерта следвало да е налице положителна прогноза за възстановяване на ищцата. Ако обаче връзката поради една или друга причина прекъсне – прогнозата според него не е оптимистична.