Решение № 1 от 03.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002100335 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 143/07.07.2023 г. по гр.д. № 154/2023 г., с което Окръжен съд – Габрово, изменяйки решение № № 4/13.01.2023 г. по гр.д. № 116/2022 г. на Районен съд – Трявна, частично e уважил искове с правна квалификация чл. 200 КТ на А. Х. Ш. срещу „Стил – МС“ ООД, присъждайки за периода 07.11.2017 г. – 30.06.2023 г. сумата 5 163.00 лв. общо обезщетение за имуществените и за неимуществените вреди от трудова злополука от 07.11.2017 г., а за периода 01.07.2023 г. – 01.10.2024 г. – присъждайки по 344.20 лв. месечно и е отхвърлил исковете до пълните предявени размери съответно за сумите 12 565.00 лв. и 50 000 лв.

По процесуалноправния въпрос настоящият състав намира за неотговаряща на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК исковата молба, в която работникът/служителят задава във варианти началото на периода на претендираното обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразени в разликата между дохода, който би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност (чл. 200 КТ). Когато нередовността е поправена във второинстанционното производство, исковата молба се смята за редовна от деня на подаването й (чл. 129, ал. 5 ГПК) и въззивният съд е длъжен да реши спора в зададения с иска период. Когато се е произнесъл за различен период, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване от касационната инстанция – в обжалваната част и за незаявения период, с който въззивният съд се е самосезирал.

Споделяйки приетото в решение № 211/29.03.2010 г. по гр.д. № 719/2009 г. ВКС, IV-то ГО и провеждайки трайно установената практика на Върховния касационен съд, а преди – на Върховния съд, по материалноправния въпрос настоящият състав приема, че когато с исковата молба 1 работникът/служителят претендира обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди от трудовата злополука, съдът е сезиран с два кумулативно обективно съединени иска по чл. 200 КТ.

Приспадането на полученото застрахователно обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя за неимуществените вреди, така и за имуществените вреди от злополуката. Работодателят, който прави възражението за приспадане (чл. 200, ал. 4 КТ), сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение е равна или надхвърля размера на сбора от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят съгласно чл. 200 КТ, тогава той се освобождава от задълженията си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат пред вид критериите, зададени с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. Положението е сходно при направено възражение за прихващане. Работодателят, който прави възражението, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши прихващането. Съдът процедира по посочения по-горе начин, отчитайки, че възражението е евентуално, когато изявлението за прихващане е съчетано с оспорване на иска. Когато прихващането се извършва от обезщетението за имуществени вреди, изразени в разликата между дохода, който работникът/служителят би получил без уврежданията, и пенсията за инвалидност, за погасителният ефект на компенсацията е необходимо и съгласието на ищеца. Обезщетението замества неполучения доход от трудово възнаграждение, и се прилага чл.

105, пр. 1 ЗЗД. Чл. 105 ЗЗД не се прилага, когато прихващането се извършва от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Основните предпоставки на погасителния способ на компенсацията и моментът, от който настъпва неговото действие са изяснени в т. 1 ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС.

По касационните жалби на главните страни:

В исковата молба ищецът е заявил, че е получил застрахователно обезщетение за трудовата злополука и приспадайки го, претендира сумата 12 565.00 лв. - разлика между трудовото възнаграждение, което би получил, ако не бе увреден от трудовата злополука от 07.11.2017 г., и пенсията за инвалидност. В исковата молба е задал периода на този иск във варианти: 1) 07.11.2017 г. – от датата на трудовата злополука, установена с решение № 36/12.03.2020 г. по ахд № 301/2019 г. на Административен съд – Габрово, влязло в сила на 05.02.2021 г., 2) 12.11.2018 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 6/12.11.2018 г. за дисциплинарното уволнение на ищеца, и 3) 23.08.2021 г., от когато съгласно разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. ТП на НОИ – Бургас е отпусната пенсията за инвалидност. Исковата молба е била нередовна – чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 КТ, но пред въззивния съд ищецът е уточнил, че претендира това обезщетение за периода 23.08.2021 г. – 01.10.2024 г. – този по разпореждането на ТП на НОИ. Въззивният съд е бил длъжен да разгледа спора само за този период. Основателно е оплакването в касационната жалба на ответника, че общо присъденото обезщетение, включително за дължима разлика между дохода, който ищецът би получил, ако не бе увреден, и пенсията, включва и периода 07.11.2017 г. – 22.08.2021 г. Касационната инстанция е длъжна частично да обезсили решението и да прекрати производството по този иск за периода, с който въззивният съд се е самосезирал.

Основателни са и оплакванията в касационната жалба на ответника, че решението в другите осъдителни части е неправилно. При съществено процесуално нарушение (чл. 236, ал. 2 ГПК) 2 въззивният съд не е разгледал възражението, че работодателят не дължи обезщетение за имуществените вреди, защото пропуснатият доход в зададения с иска период е по причини, свързани с поведението на ищеца, за които работодателят не отговаря, – след дисциплинарното уволнение ищецът не се е регистрирал в Бюрото по труда и не е търсил друга работа. Основателно е и касационното оплакване, че в нарушение по чл. 6, ал. 2 ГПК и на чл. 200 КТ въззивният съд е определил обезщетението в общ размер, без да разграничи дължимото по всеки от двата предявени иска. Основателно е и касационното оплакване на ответника, че в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради допусната груба небрежност от ищеца (чл. 201, ал. 2 КТ, приложимата първоначална редакция); че въззивният съд от общо определеното обезщетение по двата иска е приспаднал полученото от ищеца застрахователно обезщетение и е извършил прихващането с насрещните вземания на работодателя за сумите 1 076.94 лв. – платените вноски към НОИ за период, предхождащ трудовия договор, които ищецът не е репарирал, след като здравноосигурителните му права са били възстановени (чл. 59 ЗЗД), и за сумата 460.00 лв. – неплатеното обезщетение поради дисциплинарното уволнение (чл. 221, ал. 2 КТ), без да зачете исканията на ответника приспадането и прихващането да се извършат от обезщетението за неимуществени вреди. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да реши спора по двата иска по същество. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав намира за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е работил при ответника по трудов договор № 21/10.11.2016 г. на длъжност „машинен оператор, дърводобив“. На 07.11.2017 г. ищецът е претърпял злополука, призната за трудова с влязлото в сила решение по административното дело, при следните обстоятелства: на 07.11.2017 г. той е участвал в оглед на участъци на електропроводи в района на [населено място], местностите Т. и Л., обл. Габрово, заедно с двама служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, [населено място].

Огледът е бил подготвителен по договор, с който трето за процеса лице/изпълнител по 3-годишен договор с „Енерго-Про Мрежи“ АД, на свой ред е възложило на ответника да извърши част от възложените му дейности по почистване и направата на просеки по трасета на въздушни електропроводи. На мястото на огледа в района на [населено място], местността Л., ищецът забелязва опасно надвиснали към жиците дървета. Въпреки че участъкът и дървото не са обезопасени, а компетентните органи не са издали разрешение за сеч, ищецът решава да отреже едно от тези дървета с моторния си трион. Нарушавайки вътрешните правила на работодателя за безопасни условия на сеч, с които бил запознат, ищецът привел триона в работен режим и започнал да реже дървото без предпазни ръкавици. Такива не са му били осигурени от работодателя. При разреза дървото пада, моторният трион отхвръква и неговата работеща верига разрязва предмишницата на дясната ръка на ищеца. Следва обилен кръвоизлив, временно овладян чрез пристягане с въже от свидетеля С. С., един от присъствалите на огледа служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД. Свидетелят незабавно превозил ищеца в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ [населено място], където е била извършена операцията по спешност и ищецът е бил лекуван. От трудовата злополука са му причинени разкъсно-контузна рана с размер около 10 см. на ниво средна долна трета на предмишницата на дясната ръка, движенията в трети и четвърти пръст са били невъзможни, тежко са увредени лакътната артерия и лакътния нерв, разкъсани са флексорните мускули на ръката.

Последва възпалителен процес, довел до ампутация на крайната и на средната фаланга на третия пръст на дясната ръка на ищеца. Тя е осакатена. Настъпилите усложнения, изразени в периферно- 3 стволово увреждане на лакътния нерв, срединния и лъчевия нерв, трайно и невъзвратимо нарушават сетивността и моториката на ръката. Към злополуката ищецът е трудоспособен, на 42годишна възраст.

Уведомен от свидетеля З. К. - жената, с която той живее на съпружески начала, че здравноосигурителните права на ищеца са прекъснати от преди сключения трудов договор, работодателят внася по сметка на НОИ сумата 1 076.94 лв. непосредствено след трудовата злополука. Здравноосигурителните права са възстановени, но ищецът не възстановява платеното в погашение на публичните му задължения.

Ищецът е бил в отпуск по болест до 05.08.2021 г. След това не се явява на работа.

Работодателят му е поискал обяснения, но след като не ги получава, е прекратил безсрочния трудов договор със заповед № 6/12.11.2018 г. за дисциплинарно уволнение. Ищецът не му е заплатил и сумата 460.00 лв. - обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ.

С решение № 3391/22.10.2021 г. на ТЕЛК ищецът е освидетелстван и му е призната 50% трайно намалена работоспособност поради трудовата злополука за срок до 01.10.2024 г.

С разпореждане № [ЕГН]/05.01.2022 г. ТП НОИ – Бургас е отпусната пенсията за инвалидност поради трудовата злополука за периода 23.08.2021 г. - 01.10.2024 г. – този по предявения иск.

След дисциплинарното уволнение ищецът не се е регистрирал в Бюрото по труда, поради което не е получил и обезщетението за безработица по чл. 54б, ал. 3 КСО, и не е потърсил друга подходяща работа.

От помагача на ответника е получил застрахователно обезщетение за сумата 19 320.00 лв.

Имуществените вреди, които работникът или служителят търпи при здравни увреждания, трайно намаляващи неговата работоспособност, се изразяват в разликата между трудовото възнаграждение, което той би получил без уврежданията, и пенсията плюс заплатата, която получава или може да получава с уврежданията. Трайното намаляване на работоспособността намалява възможността на пострадалия да реализира доходи от своя труд. Поради това разликата между дохода, който той би получавал на длъжността, която е заемал, ако не беше увреден, и получавания от него доход след увреждането е имуществена вреда, която работодателят обезщетява съгласно чл. 200 КТ. Неблагоприятните последици са не за работодателя, а за работника или служителя, когато той не получава доход от трудово възнаграждение, но причините за това произтичат от неговото поведение.

Разпечатката съдържа 29 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53d35a4d-595e-4673-a70a-d37be1388408