Решение № 917 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Варна, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501552 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 23918 от 21.07.2026 година и Жалба Вх.№ 23955 т 21.07.2026 година от М. И. Д., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Янкова да прекрати на производството по изп.дело № 721/2018 година.

В жалбата се навеждат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на Взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и за по дълъг период от време. В тази връзка се посочва, че отказът следва да бъде отменен и съдът да постанови, че е изтекъл двугодишния срок за изпълнение, предвиден в чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Навеждат се и други основания – сочи се, че обекта на изпълнение „Паркомясто“ не е самостоятелен обект, като освен това се явява и несеквестируем, поради което и насочването на изпълнението върху него е незаконосъобразно. Сочи се още, че Актовете за установяване на задължения към Община – Варна не са били връчвани на Длъжника, респективно не са влезли в сила, следователно не подлежат на изпълнение. Искането е съдът да отмени отказа, като незаконосъобразен.

Отговор от страна на Взискателя – Община – Варна не е постъпил.

Съгласно мотивите на ЧСИ Янкова жалбите се припокриват и се явяват неоснователни.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в установения срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – Отказ от 1 прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Взискателя Община – Варна, постъпила на 09.07.2018 година в Кантората на ЧСИ Янкова. С молбата за образуване са представени Акт за установяване на задължения по декларация. По късно са били образувани още три дела № 1444/20 година, № 713/2022 година и № 700/2023 година, обединени под № 721/2018 година.

От материалите по делото става ясно, че от образуването му до момента са били извършени действия по четирите изпълнителни дела, обединени под № 721/2018 година, които изключват перемцията. Тяхната хронология е дълга, но и недвусмислено видна от приложените по делото материали.

ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД е законосъобразен по следните съображения:

Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.

Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай, се установява, че двугодишния срок е бил последователно прекъсван с действия на ЧСИ и на Взискателя, последното от 20.05.2026 година.

2

Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл.116 б. “В“ от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Изпълнителният процес се образува по молба на Взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането– предмет на принудителното изпълнение. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не се прилага служебното начало, т. е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като се иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно правилата на изпълнителното производство, визирани в новия ГПК, Съдия изпълнителят не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото.

3

Взискателят е този който следва да следи и да се интересува от това което се случва по делото и да прави искане за извършване на определени действия във връзка с принудителното изпълнение срещу длъжника, да посочва начина на изпълнението и да дава насоки на принудителното изпълнение, като прави изрични искания за това. Без инициативата и активността на взискателя, движението по изпълнителното дело е невъзможна.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при не издаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, с което същият само го прогласява.

Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.

От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е видно, че двугодишния преклузивен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ.

Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го 4 приложи. Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което водят до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл.433 ал.1 т.8 ГПК, безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок. Давността е била прекъсната и е започнала да тече нова двугодишна давност, с всяко искане и изп.действие. Съгласно текста на чл.433 ал.1 т.5 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. В разглеждания случай, съдът намира, че не е налице кумулативната даденост на визираните в цитираната правна норма две предпоставки.

В жалбата против действията на ЧСИ се поставят още два въпроса: дали с оглед статута на „Паркомясто“ е възможно изпълнението да се насочи против него и дали компетентността на ЧСИ включва произнасяне по наличен материално правен спор.

По първия от така поставените въпроси е налице практика на съдилищата, според която режимът на т. нар. паркоместа не е уреден от законодателство. Към настоящия момент обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР ЗУТ е целият паркинг, независимо дали е наименован така или като гараж по проекта.

Паркоместата не са самостоятелен обект на собственост и представляват необособена и несамостоятелна реална част от обект в сграда или урегулиран поземлен имот / Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК, решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. дело № 3834/2007 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 222/30.03.2010 г. по гр. дело № 4076/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС/. В тази връзка следва да се посочи обаче, че според Решение № 171 от 8.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 1159 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2007 г., III г. о. паркомястото (като необособена и несамостоятелна реална част от съответния обект) не може да бъде прехвърлено с договор (респ. - не може да е годен, възможен предмет и на предварителен договор), но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в нея) е напълно възможно. Съдът не би обсъждал този довод, ако наред с него не се твърдеше в жалбата, че обекта е несеквестируем . С оглед забраната на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. В случая спорът е съсредоточен около обстоятелството, дали паркомястото, към което е насочено принудителното изпълнение, 5 представлява принадлежаща част към единственото жилище на длъжника и по тази причина въведения с разпоредбата на чл. 444 т. 7 ГПК принцип за несеквестируемост се разпростира и спрямо него. Разпоредбата на чл. 40 и § 5, т. 30 ЗУТ установява какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде той жилище – следва да е налице съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди и да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. С Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство / в сила от 1.3.2008 г.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53d34282-9c33-4664-8dad-de6d47fd8765