Решение № 260310 от 16.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

IV – 27 16.04.2021 година град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На пети април, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА мл.с.

ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар ... ВАНЯ

ДИМИТРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 267 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Д.Д.Н., EГH **********, с адрес: ***, срещу Решение №260092/23.12.20г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№443/2020г. по описа, с което е отхвърлен иска на въззивницата срещу Община Айтос, адрес; гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ №3, представлявана от Васил Едрев-Кмет за признаване за незаконно на наложеното й дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и за отмяна на Заповед № PД-11-599/07.05.2020 год. нa Кмета на Община Айтос и въззивницата е осъдена основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Община Айтос, сумата от 700лв. разноски.

Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. При подробно излагане на установените по делото факти и обстоятелства, представените доказателства и пунктуално излагане на хронологията на твърдяните извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, въззивницата излага своята защитна теза и тълкуване на фактите, за да обоснове извод, че задълженията, за неизпълнение на които е санкционирана, не са й възложени надлежно, а част от тях са й вменени незаконосъобразно – при едностранно изменение без нейно съгласие.

Въззиваемият – ответник Община Айтос не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Бойчев изразява становище за оставянето й без уважение.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че считано от 18.12.2015г., страните са били в трудови правоотношения. Първото от тях е възникнало на основание трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца №1313/18.12.2015г., съгласно който ищцата е заемала длъжност „младши експерт“ в дирекция „Административно — правно и информационно обслужване" (АПИО). Към този договор, видно от личното трудово досие на ищцата, не е приложена длъжностна характеристика.

Ha 14.03.2016 г. трудовият договор е прекратен със Заповед №371 – по взаимно съгласие. На същата дата е сключен нов трудов договор със срок на изпитване 6 месеца №PД-11-372/14.03.2016г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „старши експерт“ в дирекция „АПИО“. Договорът е сключен до завръщане на титуляра К.Д.Н. и е прекратен със Заповед №114/17.09.2018г. - поради завръщане на замествания служител на работа.

Към личното трудово досие на ищцата е приложена длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт в дирекция АПИО“. Като цел на длъжността е посочено, че същата съставлява експерт по човешки ресурси и отговаря за законосъобразното техническо и документално обслужване на общинска администрация във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудово-правните и служебни отношения с работниците и служителите, както и за други програми и мероприятия за развитие квалификацията и уменията на персонала. Тази длъжностна характеристика е подписана от ищцата и носи дата 01.03.2016г.

На 17.09.2018г. е сключен нов – безсрочен трудов договор №PД-11-1142, по силата на който ищцата назначена на длъжността „старши експерт" в дирекция AПИО. Приложена е Заповед №РД-08-627/17.09.2018г., по силата на която на осн. чл.44, ал.1, ЗМСМА, вр. чл.2, ал.1 от Наредба №РД-02-20-6/24.04.12г. за издаване на удостоверения въз основа регистъра на населението, Кметът на Община Айтос е определил ищцата като длъжностно лице, което да издава удостоверения въз основа на регистъра на населението от НБД „Население“ и актовете по гражданско състояние за гр. Айтос и населените места в общината. Към този договор не е приложена друга длъжностна характеристика, която да е връчена на ищцата.

Следва да се каже, че с отговора на исковата молба ответникът е представил длъжностни характеристики за длъжността „главен специалист“, връчена на свидетелката В.В. и за длъжността „старши експерт“, връчена на трето лице – К.Н.. При представяне на копие от личното трудово досие на ищцата, с молба – чл.78 от първоинстанционното дело, ответникът е заявил, че в него не са приложени молбите за ползване на отпуск и заповедите за разрешаване. Следователно съдът приема, че представеното от ответника копие на трудовото досие на ищцата съдържа всички други документи, удостоверяващи трудовите правоотношения между страните.

С решение на

Общински съвет Айтос от 24.02.20г. е приета нова структура и численост на общинската администрация. След влизане в сила на решението, Кметът на Община Айтос е утвърдил ново длъжностно щатно разписание. Съгласно последното, в дирекция АПИО са създадени два отдела – отдел ГРАО и „Правно нормативно обслужване и обществени поръчки“. Длъжността на ищцата е включена в отдел ГРАО, заедно с още 5 други старши експерти.

Не се спори, че са били изготвени допълнителни споразумения за всички служители от администрацията, с оглед разпределението на длъжностите по дирекции, отдели, звена и т.н., като това за ищцата не е приложено по делото. От представената й длъжностна характеристика, която на 08.04.2020г. ищцата отказала да подпише е видно, че същата следва да „изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, като създава електронни еквиваленти на създадените актове по гражданско състояние в Общината“. В тази длъжностна характеристика е посочено, че целта на длъжността е „Да извършва дейностите свързани с отразяване гражданското състояние /раждане, брак, смърт/ на лицата и поддържане този вид информация актуална във връзка с извършване на административното обслужване на гражданите“.

На екземпляра от новата длъжностна характеристика ищцата собственоръчно изписала, че „Не съм съгласна с възложената точка в раздел „Основни задължения“, а именно – т. „Организира и провежда граждански ритуали при сключване на граждански бракове като длъжностно лице“, т.к. ритуалът е събитие, което се извършва пред голяма аудитория, а това създава в мен притеснение и неувереност. Работата обхваща предимно почивните и празнични дни, през които аз имам неотложни лични и семейни ангажименти.“ Поради това ищцата отказала да подпише длъжностната характеристика.

Ищцата твърди, че с така представената й длъжностна характеристика е налице опит от страна на работодателя едностранно да промени характера на извършваната от нея работа, което е недопустимо на осн. чл.118, ал.1 КТ. Твърди, че е изпълнила всички свои задължения, по документи, заведени й чрез работната програма „Акстър“ от центъра за обслужване на граждани; не е отказвала да изпълни служебните си задължения, като е обработвала надлежно разпределените й документи.

Със Заповед

№РД-562/21.04.2020г. Кметът на Община Айтос образувал дисциплинарно производство срещу ищцата и я поканил да даде обяснения по изброени в заповедта нарушения на трудовото правоотношение, а именно: защо на 06.04.2020г не е издала препис от Акт за смърт на лицето И.Й.И., а се е наложило това да бъде сторено от друг служител на ответника; защо на 06.04.2020 по входирано заявление за сключване на граждански брак от лицата А.Д.П. и И.Я.С. е отказала да предостави административна услуга и се е наложило това да бъде сторено от друг служител; защо на 07.04.2020г не е издала препис от Акт за смърт на лицето М.Т.Д., а се е наложило това да бъде сторено от друг служител на ответника; защо на 08.04.2020г не е издала препис от Акт за смърт на лицето В.К.Г., а се е наложило това да бъде сторено от друг служител на ответника; защо на 09.04.2020г не е издала препис от Акт за смърт на лицето М.И.К.П., а се е наложило това да бъде сторено от друг служител на ответника; защо по входирано на 14.04.2020 заявление за сключване на граждански брак от лицата Г.Р.О. и З.М.С., ищцата е отказала да предостави административна услуга и се е наложило това да бъде сторено от друг служител; защо на 20.04.2020г не е отговорила на позвъняване по служебния телефон и не се е явила да състави препис от Акт за смърт.

В указания срок ищцата представила писмени обяснения вх.№93-00-428/24.04.2020г. В тях е заявила, че посочените в заповедта нарушения не могат да й бъдат вменени, т.к. преписките по тези случаи не са й възложени изрично съгласно деловодната програма, а относно пропуснатото телефонно обаждане на 20.04.2020г. (Великден) е върнала обаждане веднага след като е видяла служебния си телефон. В обяснението ищцата заявила, че посочените като неизпълнени от нея задължения, не са задължителни, т.к. тя е отказала да подпише новата си длъжностна характеристика, което я освобождава от тези нови задължения.

В рамките на проведеното дисциплинарно производство, с процесната Заповед №РД-11-599/07.05.2020г., на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищцата твърди, че дисциплинарното наказание е незаконосъобразно. Поради това, че не е подписала новата длъжностна характеристика, за нея не са възникнали задължения за провеждане на ритуали и издаване на актове за смърт; не е била обучавана за изпълнение на такива задължения. Промяна в съдържанието на трудовото правоотношение е допустима по взаимно съгласие между страните на осн. чл.119 КТ.

Ответникът Община

Айтос оспорва иска. Заявява, че ищцата е осъществила посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения. Работодателят е изпълнил вменените му от закона задължения да изиска писмените й обяснения – чл.193 КТ и да наложи наказанието с мотивирана писмена заповед – чл.195 КТ. Според ответника, длъжността, на която е назначена ищцата е била заемана преди това от В.В., а след прекратяване на трудовото й правоотношение, поради придобиване на право на пенсия, длъжността е възложена на ищцата. Между двете длъжности не са налице разлики, те са идентични.

За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства, в първоинстанционното производство са разпитани в качеството им на свидетели В.В. (бивш служител на ответната Община), Д.Д. и С.Х.- А. - пряк ръководител на ищцата.

Според св.В., преди да се пенсионира тя е издавала актовете за смърт и раждане за текущата година, а при нейно отсъствие била замествана от Директора на отдел ГРАО –Д.Д.. В този период ищцата издавала удостоверения за раждане и наследници, но за минали години. В практиката на Община Айтос е било възможно, задълженията на даден служител да се променят със заповед на Кмета на общината.

Според св. Д., промяната на задълженията е резултат от приетата с решение на Общинския съвет нова структура на администрацията и оптимизация на щатната численост и пенсионирането на св. В.В.. Поради пенсионирането на В., на ищцата и останалите служители на „служба ГРАО“ били възложени нейните задължения; те имали идентични задължения и могли да се заместват взаимно съобразно длъжностните си характеристики. Според свидетелката, няма никаква специфика в издаването на актове за текуща или минала година, всички служители имат достъп до базата данни и са запознати с правилата и начина на работа. Според нея въпреки промяната в наименованието на дирекцията и създаване на нов отдел, нищо в работата и задълженията на служителите не се е променило. Ищцата е имала задължение да работи с ГРАО и след промяна на структурата това е останало така. Чисто организационно отдел ГРАО е бил слят с отдел „Правно –нормативно обслужване“ и е преминал към Дирекция АПИО.

Според св. С.Х. основните задължения на всички служители на отдел ГРАО били: съставяне на актове за раждане, смърт, граждански бракове, водене на регистър и са останали непроменени, а всички служители имали достъп до НБДС. След пенсионирането на св. В.В., нейните задължения били възложени с длъжностната характеристика на ищцата. Св. А. посочва за два брака, които ищцата е отказала да сключи. В единия случай заявлението за сключване на граждански брак било разпределено с резолюция на ищцата, но два дни преди ритуала тя отишла при св. А. и заявила, че няма да може да сключи брака, т.к. е почивен ден и ще бъде извън града. След тези й действия св. А. възложила сключването на брака на друг служител от същия отдел. Доказателства за отсъствието си от града ищцата не представила. В друг случай ищцата директно върнала заявлението за сключване на гр. брак на прекия си ръководител и й заявила, че няма да изпълни ритуала без да излага конкретна причина за това. Този ритуал също бил изпълнен от друг служител на отдела. Според св. А. непрестанните откази на ищцата да изпълни една или друга възложена й задача довело до натоварване на всички останали служители на Дирекция АПИО, Отдел ГРАО.