Решение № 391 от 16.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. П., 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500458 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №640 от 07.06.2022г. постановено по гр.д.№20215220104461 по описа на съда за 2021г., е осъдена Община Б., с адрес гр.Б., ***А, представлявана от кмета инж. К.В., да заплати на „З.Д.Е.“АД, ЕИК- 121265113, със седалище и адрес на управление - гр.С., ***, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., общата сума в размер на 2839,80лв , от които главница в размер на 2600лв , представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №0500825981 от 16.01.2020г. и мораторна лихва 239.80лв, дължима за периода от 08.07.2020г. до 04.06.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на исковата молба в канцеларията на съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Със същото решение е осъдена Община Б., с адрес гр.Б., ***А, представлявана от кмета инж. К.В., да заплати на „З.Д.Е.“АД, ЕИК- 121265113,със седалище и адрес на управление 1 гр. С., ***, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., сумата в размер на 832,79лв, представляващи разноски по настоящото дело, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция Община Б. чрез кмета инж.К.В. с въззивна жалба с вх.№12703 от 20.06. 2022г. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост с искане да бъде отменено. Счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът е доказал наличието на кумулативните предпоставки необходими за уважаване на предявения иск-валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; настъпването на застрахователното събитие и причинно-следствената връзка между събитието и вредите, размера на вредите, изплащане на обезщетението; вредите да са причинени вследствие на противоправно деяние /действие или бездействие./ Признава се от жалбоподателя, че по делото е било установена само първата предпоставка-валиден застрахователен договор и четвъртата предпоставкаизплащане на обезщетението. Навежда извода за недоказаност на фактическия състав на претендираната от ищеца отговорност. На следващо място съдът неправилно възприел като настъпили от ПТП описаните в КП видими щети, доколкото този КП бил изготвен на 15.01.2020г. от дежурен ПК при РУ-МВР-Септември при положение, че самото ПТП било настъпило на 14.01.2020г. и че лицето изготвило КП не било присъствало на настъпването на ПТП, а след това, и изготвен по данни на заинтересовано лице, което будило съмнение в описаните “видими щети“ в обстоятелствата и причина за ПТП поради което същите не следвало да се приемат от съда. Поставя въпроса дали обективно е съставен КП и описаните в него щети действително ли са причинени от ПТП на 14.01. 2020г. или са съществували преди тази дата, както и дали описаните в КП щети са настъпили от процесното ПТП предвид старостта на автомобила и техническото му състояние. Неправилно съдът приел, че действителната стойност на увреденото застраховано МПС е 3700лв към датата на ПТП и че застрахователното обезщетение след приспадане на сумата на запазените части било в размер на 2600лв. Нямало според жалбоподателя логика стойността на МПС към датата на покупката да е от 1200лв и 4/четири/ месеца по-късно ,след овехтяване и амортизация да е в размер на 3700лв. Не била установена точната скорост на движение на автомобила в момента на ПТП и че съдът не е следвало да кредитира 2 показанията на св.Бакърджиева, като заинтересовано лице. Нямало яснота дали водача на увредения автомобил е употребил алкохол въпреки, че в КП било отразено, че не е при липса на данни за направено изследване. Не било установено техническото състояние на автомобил, скоростта и състоянието на водача поради което съдът неправилно достигнал до извод за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите нанесени на автомобила, както и неправилен извод за липса на съпричиняване на вредата от страна на водача. Не била съобразена от съда представената за същия ден на ПТП информация от РУ-МВР гр.Септември, че няма регистрирани други ПТП и че процесното ПТП е било единствено на процесната дата и участък.

Неправилно било прието от съда наличие на бездействие на служители на Общината, натоварени да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението за да бъде ангажирана отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД. Коментират се представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които не били преценени от съда и според които не се установявало липса на бездействие на общината. Затова жалбоподателят счита, че няма причинноследствена връзка между поведението на Община Б. и причинената вреда на застрахования автомобил както и вина на последната. Неправилно съдът ценил заключението на вещото лице отговорило на правни въпроси относно причинно-следствената връзка между щетите на лекия автомобил и настъпилото ПТП и е направил изводи за наличието на такава връзка с механизма на ПТП, което било процесуално недопустимо. Съдът се произнесъл по въпрос с който не е бил сезиран в ИМ-наложена глоба на длъжностно лице от общината отговарящо за поддръжка на пътния участък с издадено наказателно постановление за невзети мерки за отстраняване на леда по пътя, довело до заледяване на цялото пътно платно доколкото такъв въпрос не бил поставен от ищеца в исковата молба и било процесуално недопустимо съдът да обсъжда въпрос с който не е сезиран от ищеца и в хипотеза на отменено НП по съдебен ред както и доколкото процесният служител О.С.А. не е служител на общината , а на „Е.Х. -90“ ООД-фирмата изпълнител по поддръжка на процесния пътен участък и че неговите действия няма как да водят до отговорност на Общината. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се оставят без уважение предявените от ищеца искове.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с вх.№15447 от 3

28.07.2022г. от ответника З. Д. „Е.“ АД, ЕИК121265113 чрез пълномощника адв. Т.Г., в който се поддържат доводи за правилност на обжалваното решение и се иска същото да бъде потвърдено.

Отговаря се пунктуално на всички доводи, посочени във въззивната жалба от жалбоподателя Община Б., като се поддържа наличие на всички елементи от фактическия състав за уважаване на предявения иск; че съдът прецизно е изследвал всички факти и обстоятелства посочени в констативния протокол, датата и мястото на съставянето му, както и на установените факти в тази връзка като се акцентира и на липса на оспорване на КП от ответната община, поради което правилно съдът зачел неговата формална и материална доказателствена сила. Установявало се липса на установеност щетите по автомобила от ПТП да са съществували преди произшествието, огледа на автомобила при сключване на застрахователната полица предхождащ датата на ПТП; размера на действителната стойност на МПС съгласно застрахователната полица и установена от експерта; коя е единствената причина за настъпилото ПТП и установената на място заледена хлъзгава пътна настилка. Поддържа се още, че правилно съдът е ангажирал отговорността на Община Б. за настъпилото ПТП по чл.49 от ЗЗД при налично противоправно поведение /бездействие/ на лицето фирма „Е.Х.-90“ ООД на което е възложила поддръжката на този участък от пътя. Според страната от всички доказателства по делото категорично е доказано заледена пътна настилка и неизпълнение на задълженията на Община Б. за опесъчаване на пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП. По въпроса за наличието на причинна връзка, посочена от експерта, страната посочва, че това не представлява правен въпрос, а е въпрос от техническо естество. По въпроса за бездействието на длъжностното лице натоварено със задачи по поддръжка на процесния участък, което е служител на фирмата-изпълнител по поддръжката се акцентира, че съставеното НП е отменено на процесуално основание, а не заради това, че няма извършено нарушение от лицето. Счита, че ЗД „Е.“ АД е провело пълно и главно доказване и при непроведеното насрещно доказване от ответната община, поради което счита исковата претенция за основателна. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските.

Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

4

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ответника по иска Община Б. чрез кмета инж. К.В. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 и чл.50 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Община Б., обл.П. ищецът Застрахователно дружество „Е.“АД, ЕИК121265113, със седалище и адресана управление в гр.С.,бул.“Х.К.“№43, представлявано съвместно от изпълнителните директори Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б., чрез процесуалния си представител адв. Т.С.Г. от САК, се поддържа, че на 14.01.2020г. , около 09.10ч. при движение по бул.“Освобождение“, който е част от главен път I -8, на километър 163 +806, в границите на гр.Б., обл.П., лек автомобил „Х.Д.“, с ДК № ..., собственост на Р.Г.Б. управляван от Г.Р.Б., е реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/ като при движението си в посока от гр.П. към гр.К. малко преди с.Малко Б., поради наличие на заледена хлъзгава настилка, автомобилът излиза частично отдясно на пътното платно и с предна дясна част се блъска в мантинелата като след удара се завърта на пътното платно и след около 50м. се спира отдясно в мантинелата по посока на движението, като заледеният участък се намира на завой и е в постоянна сянка. Твърди се, че в следствие на настъпило ПТП е пострадал водача на процесния л.а. „Х.Д.“ Г.Р.Б. и са нанесени множество щети на МПС. Твърди се, че местопроизшествието е посетено и събитието е освидетелствано от компетентните органи на Пътен контрол/ПК/ при РУ-МВР-гр.Септември, с констативен протокол /КП/ за ПТП с пострадали лица, рег.№340р-754 от 14.01.2020г., в който били описани най-общо видимите материални щети, нанесени на МПС и отбелязване, че са нанесени щети по предната и задна лява и дясна част на МПС и други. Твърди се, че според съставения КП за ПТП с пострадали лица Г.Р.Б. е правоспособен водач на МПС, не е употребил алкохол, няма вина за настъпването на ПТП спрямо нея не е образувана административнонаказателна преписка. Било отразено още, че е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ на участник 1/първи/ в ПТП, който 5 се явява институцията /организацията/ стопанисваща пътя, на който е станало процесното ПТП. Твърди ищецът, че в следствие на настъпилото ПТП са нанесени вреди по целия л.а. “Х.Д.“, което е застраховано по застраховка „Каско на МПС“ в ЗД „Е.“ АД със застрахователна полица №00500100328194 от 27.09. 2019г., със срок на действие от 27.09.2019г. до 27.09.2020г. и че ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор.

Ищцовото дружество твърди, че във връзка с предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахования, в ЗД“Е.“ АД е образувана щета под №0500825981 от 16.01.2020г. с извършен оглед и опис на вредите, пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, като след извършена експертна оценка с опис-протокол, било установено, че разходите за ремонта на МПС надхвърляли действителната стойност на автомобила към датата на ПТП поради което икономически нецелесъобразно било да се извърши такъв ремонт. Застрахователното дружество определило щетата като тотална по смисъла на чл.390 от КЗ, регистрацията на МПС била прекратена като при условията на тотална щета застрахователното обезщетение било изчислено на сумата от 2600лв.Размерът на обезщетението бил изчислен като след определяне на действителната стойност на увреденото МПС към датата на ПТП на сумата от 3700лв, от същата се приспадат запазените части в размер на 1100лв при което получената разлика от 2600лв представлявала размера на застрахователното обезщетение. Сумата била преведена на собственика на автомобила тъй като се касаело за покрит риск по сключена застраховка, на дата 12.05.2020г.Поддържа ищецът, че ПТП е настъпило на бул.“Освобождение“, който е част от главен път I-8 на километър 163 +806, и се намира в границите на гр.Б., обл. П., като пътят представлява част от републиканската пътна мрежа /РПМ/. Твърди се, че съгласно писмо изх.№53-00-470 от 17.06.2020г. на АПИ-Областно пътно управление П., между АПИ и Община Б. е сключен споразумителен протокол по силата на който и съгласно чл.30 ал.3 от Закона за пътищата/чл.48 т.2, б.“в“ от ППЗП/, Община Б. е била натоварена с ремонта и поддържането на преминаващия през града републикански път I-8, поради което същата носи отговорност за настъпилите вреди. Цитира се нормата на чл.47 ал.1 от ППЗП според който поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на 6 пътя, осъществяване на мерките за защита неговите съоръжения и принадлежности, като поддържането включва и зимно поддържане на РП I-8 в границите на гр.Б.. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.3 ал.1 и чл.167 ал.1 от ЗДвП според които лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като същите лица следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в това число и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаването на участниците в движението / и чл.13 от ЗДвПП/.