Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 864 от 10.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 6589/2025
Вид
Решение № 864
Подписан
10.12.2025
В сила
22.01.2026
Състав
Николай Младенов, Вилислава Янчева Ангелова, ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА ГРЪНЧАРСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 17, ал.7 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 7,8 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 7,8 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 9 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 9, ал.3 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 314 · Наказателен кодекс
  • чл. 339 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. А.ова

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора А. Д. К. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. А.ова Частно наказателно дело № 20251100206589 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 17, т.5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд искане за екстрадиция на лицето И. Г. , роден на ********г. в Русия с цел провеждане на наказателно преследване.

В съдебно заседание представителят на СГП изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го съдебни власти в ЛИ.СКА РЕПУБЛИКА , което аргументира с наличието на формалните изисквания , посочени в чл. 9 ЗЕЕЗА, както и че като са налице условията на чл. 5, 6 и липсват основанията за отказ за екстрадиция, визирани в чл. 7,8 ЗЕЕЗА. Предлага молбата за екстрадиция да бъде уважена.

Упълномощеният защитник на исканото лице И. Г. изразява становище за неоснователност на искането за екстрадиция. Изтъква, че екстрадицията на подзащитния му следва да бъде отказана, тъй като е налице преследване по политически причини, както и наличие на противоречия в посочените правни , за които се иска предаването на лицето, както и остава неясно кой е компетентен да представи гаранции пред разглеждащия делото съд. В съдебно заседание исканото за екстрадиране лице не изявява съгласие по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗЕЕЗА за незабавно екстрадиране. Настоява молбата 1 за екстрадиция да не бъде уважавана.

В настоящото производство предмет на съдебна проверка е наличието на условията за двойна наказауемост и предпоставките за недопускане на екстрадиция, съществуването на абсолютните или относителните основания за отказ, както и наличието на основания за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция.

Съдът, като взе предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащия я превод, приложените към нея писмени материали и допълнително събраните в съдебното следствие доказателства, обсъди изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска – И. Г. , роден на ********г. в Русия, руски и кипърски гражданин, кипърски паспорт № L********, изд.на ********г.;

Прокурорска преписка № 19614/2025г. по описа на Софийската градска прокуратура е образувана на основание Постановление № 10053/ 06.09.2025г. на Върховната касационна прокуратура във връзка със задържано лице на ГКПП „Аерогари“ – София на 05.09.2025 г., а именно И. Г. , роден на ********г. в Русия, руски и кипърски гражданин, кипърски паспорт № L********, изд. на ********г.;

Задържаното лице е обявено за международно издирване по линия на ИНТЕРПОЛ по искане на лИ.ските власти, въз основа на издадена от съдебните органи на ЛИ. Заповед за задържане от 29.09.2020г.

С писмо с рег. № А-11904/05.09.2025г., постъпило в отдел „Международен“, лИ.ските власти са потвърдили международното издирване на лицето и са заявили намерението си да уведомят компетентните кипърски съдебни власти с цел евентуално издаване на Европейска заповед за арест, в съответствие с механизма „Петрухин“.

Към преписката е приложена Заповед за издирване на лицето, както и червен бюлетин на Интерпол № А-10991/12-2020 г., изпратен с придружително писмо от ДМОС – МВР.

С писмо №99-Е-198/25 от 29.09.2025 г. на МП на хартиен носител и с писмо №А-1282/29.09.2025 г. на ДМОС-МВР на електронен носител/CD/ във ВКП е внесена официална молба за екстрадицията на И. Г., издадена от МП на ЛИ. под № 3041/18.09.2025г;

Към документите е изпратено и копие на писмо изх. № КО-11-01-35/19.09.25 от Дирекция Консулски отношения на МВнР с приложена към него нота №13/25 от Министерство на външните работи и емиграцията на ЛИ..

Молбата за екстрадиция на лицето И. Г. G. I. е подадена от компетентен органМинистерство на правосъдието на ЛИ. ; Молбата е внесена ведно с придружаващи документи съгласно чл. 9, ал.3 ЗЕЕЗА , както и посочените в ДОГОВОР между правителството на Република България и правителството на 2

ЛИ.ската република за екстрадиция /Ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 25.10.2001 г. - ДВ, бр. 95 от 6.11.2001 г. Издаден от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 45 от 27.05.2004 г., в сила от 10.04.2004 г., попр., бр. 43 от 31.05.2019 г./, документи, както следва:

Приложена е заповед за арест по дело № 1/Съдебен съвет/2020/изд. на 29.09.2020г. от съдия- следовател Ф.С. ;

Представени са подробни данни за самоличността на исканото лице, като безспорно самоличността му е установена и чрез изготвена лицевоидентификационна експертиза, като експерт е заявил,че предоставеният от задържаното лице кипърски паспорт № L ********,издаден на ********г. е истински официален документ.

Направено е описание на извършеното деяние, място и време на извършването му , правна квалификация; посочени са текстовете на съответните законови разпоредби, квалифициращи деянието като престъпление, посочени са минималния и максимален размер на предвиденото наказание; както и текстовете на закона, касаещи давностните срокове в наказателното производство за описаните престъпления.

Във връзка с кипърското гражданство на И. Г., чрез Министерство на правосъдието, във ВКП по електронна поща е постъпило писмо на Министерството на правосъдието на Република Кипър № MJPO от 06.10.2025 г., във връзка с Механизма “Петрухин“ , от което е видно, че властите на Република Кипър няма да издават срещу И. Г. Европейска заповед за арест.

С молбата за екстрадиция се иска предаване на руския и кипърски гражданин И. Г. G. I. на лИ.ските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по обвинение в извършено деяние, осъществено на 04.08.2020г., като И. Г. G. I. е заподозрян в извършване на престъпление на лИ.ска територия, при което експлодира огромно количество амониев нитрат, в резултат на което почти е разрушено пристанището на Бейрут и е причинена смърт на хора.

Деянията, за които се издирва G. I., роден на ******** г. в Русия, с кипърски паспорт № L ********, издаден на ******** година формално покриват признаците на престъпления и по българския НК (чл. 108 А, чл. 115, чл. 339 от НК). Предвидените наказания за тези престъпления и по българското, и по лИ.ското право, задоволяват условията по договора за екстрадиция между двете държави. Не е изтекла давността за наказателно преследване на деянията по правото и на двете държави.

3

В открито съдебно заседание, проведено на 10.11.2025 г., след запознаване със съдържанието на заповед за арест по дело № 1/Съдебен съвет/2020, издадена на 29.09.2020 г. от съдия-следовател Ф.С., и с искането за екстрадиция от страна на лИ.ските власти, настоящият съдебен състав установи следното:

Деянията, посочени в искането за екстрадиция и заповедта за арест са квалифицирани по членове 597/599, 314 и 271 от Наказателния кодекс, член 6 от Закон № 11/1/1958 и членове 45 и 76 от Закона за оръжията. В допълнение към тях са посочени и членове 547, 587, 589, 590, 593, 595, 733/189, 557, 556, 555, 554/189, 373, 374, 377 от Наказателния кодекс на ЛИ., членове 144 и 205 от Закона за митниците, член 166 от Закона за военните съдилища, член 6 от Закон № 444/2015 във връзка с член 11 във връзка с член 189, всички във връзка с член 2019/220 от Наказателния кодекс на ЛИ..

Към материалите по делото е приложено текстовото съдържание на цифрово изписаните правни норми. За гореописаните престъпления са предвидени следните наказания: смъртно наказание, доживотен затвор с полагане на тежък труд, временно лишаване от свобода с полагане на тежък труд и временно задържане. Изброените престъпления включват потенциални намерения за убийство, нанасяне на телесни повреди, незаконна контрабанда на оръжие, митнически нарушения, тероризъм, посегателства срещу държавната сигурност, саботаж, палеж и увреждане на околната среда.

Давностният срок е посочен в член 10 от Наказателно-процесуалния кодекс на ЛИ., като текстът му е приложен по делото. Посочено е, че към момента този срок не е изтекъл, тъй като са започнати разследвания, които продължават и към настоящия момент, считано от 4 август 2020 г., и не са отменени със закон за амнистия.

Съдът установи, че текстовете от Наказателния кодекс на Република ЛИ., посочени в заповедта за арест и молбата за екстрадиция, за които е предвидено смъртно наказание, са както следва: член 6 от Закон № 11/1/1958, с правна квалификация „терористичен акт“, за който се предвижда смъртно наказание. Съгласно чл. 314 НК „Терористични актове са всички действия, които имат за цел да предизвикат състояние на терор и са извършени със средства, които могат да създадат обществена опасност, като взривни устройства, запалими материали, токсични или корозивни продукти и инфекциозни или микробни агенти. „;

Чл. 599…“.Смъртното наказание се налага, ако деянието е довело до смъртта на човек.“,чл. 271 от Наказателния кодекс.

В открито съдебно заседание проведено на 10.11.2025г. след запознаване със съдържанието на заповед за арест по дело № 1/Съдебен съвет/2020/изд. на 29.09.2020г. от съдия- следовател Ф.С. и искането на екстрадиция от страна на лИ.ските власти настоящият съдебен състав установи следното: Деянията, посочени в изброените документи, са квалифицирани по членове 597/599, 314 и 271 от Наказателния кодекс, член 6 от Закон № 11/1/1958 и 4 членове 45 и 76 от Закона за оръжията. В допълнение към членове 547, 587, 589, 590, 593, 595, 733/189, 557, 556, 555, 554/189, 373, 374, 377 от Наказателния кодекс на ЛИ., 144, 205 от Закона за митниците, 166 от Закона за военните съдилища, член 6 от Закон № 444/2015 във връзка с член 11 във връзка с член 189, всички във връзка с член 2019/220 от Наказателния кодекс на ЛИ..

При проверка доколко са налице гаранции от искащата предаване държава по смисъла на чл. 7, т. 9 ЗЕЕЗА настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Във връзка със законовите норми, предвиждащи смъртно наказание, посочени в искането за екстрадиция и в заповедта за задържане Министерство на външните работи на Република България под № КО-15-00-1248/03.10.2025г. е поискало от Министерство на правосъдието на ЛИ.ската република да се представят гаранции, че по отношение на исканото лице И. Г. G. I.- руски и кипърски гражданин няма да бъде наложена смъртна присъда.

Посолството на външните работи на ЛИ. с вербална нота от 03.10.2025г.

№14/25 е поискало от Министерство на оценките на ЛИ. да бъдат посочени законовите разпоредби, по които исканото за екстрадиция лице може да бъде преследвано и които изключват членовете, свързан със изпълнение на смъртно наказание.

По делото е приложена консултация от Законодателния и консултативен орган от Министерство на правосъдието на Република ЛИ., съгласно която „касационната прокуратура не е потвърдила и проверила съществуването на терористичен акт по смисъла на чл. 597/599, от Наказателния кодекс, член 6 от Закон № 11/1/1958, съгласно което не може да се извърши преследване на И. Г. G. I.“.

Във връзка с предвиденото в чл.599 смъртно наказание, от страна на Министерство на правосъдието са изискани от лИ.ските власти гаранции по чл. 5 от Договора между Република България и ЛИ.ската република за екстрадиция.

Настоящият съдебен състав е намерил, че лИ.ските официални власти не са представили достатъчно гаранции , досежно цитираните в заповедта за арест и молбата за екстрадиция правни норми, предвиждащи смъртно наказание, че такова няма да бъде наложено или ако бъде наложено, то няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго. Представено е писмо от дата 30.09.2025 г. на съдия Тарек Битар , както и на ЛИ.ският консултативен орган към МП, като тези становища не е ясно доколко са издадени от компетентен орган , имащ правомощия да дава гаранции от името на ЛИ.ската държава, като същевременно липсва конкретика на законовите 5 разпоредби, посочени в молбата за екстрадиция и заповедта за арест.