Определение № 1133 от 10.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 10.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000502636 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на Прокуратура на Република България срещу определение № 9826/ 16.08.2023г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 8253/21г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е порочно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Разноските в полза на ищеца са присъдени без да е направено искане от негова страна. В този смисъл са доводите на Прокуратурата, изложени в молбата й по чл.248, ал.1 от ГПК. По въпроса за липсата на искане за присъждане на разноски първоинстанционният съд не е изложил мотиви. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.11.

Затова моли въззивния съд да обезсили или определение. отмени атакуваното

Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор, но в съдебно заседание чрез процесуалния си представител я е оспорил .

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен 1 процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да остави без уважение молбата на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските, СГС е посочил специалното правило на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество тя е основателна.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е представянето на такъв. В случая се оспорват присъдените в полза на насрещната страна разноски, което не изисква да е представен списък по чл.80 от ГПК, за да се обоснове допустимостта на производството.

Настоящата инстанция намира, че присъждането на разноски е свързано с упражняване на право от всяка страна, която иска да ангажира отговорността на другата, да й заплати тези, които е сторила в съответното производство. По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересуваната страна. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ не изключва общото правило за присъждане на разноски само при съответното искане от страната. То трябва да бъде направено своевременно до приключване на делото в съответната инстанция.

В този смисъл е т.11 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ регламентира начина на присъждане на разноските, ако искът бъде уважен изцяло или частично и в какъв размер ответникът понася отговорността за разноските. Но тя не изключва общото правило ищецът да е направил искане за присъждане на разноски пред съответната инстанция като при липсата му съдът не може служебно да ги присъди. / Опр. № 135/02.05.2017г. по ч.гр.д. № 724/17г., ВКС, III г.о., Опр. № 1941/03.07.2023г. по ч.гр.д. № 4211/22г., ВКС, IV г.о./ Видно от първоинстанционното производство е, че ищецът не е направил искане за присъждане на разноски нито с исковата молба, нито в хода на процеса, в представената писмена защита в последното съдебно заседание пред първата инстанция или такова да е отразено в протокола, 2 изготвен от съдебния секретар. Поради което не следва да му се присъждат служебно от съда разноски за първоинстанционното производство.

Изложеното налага извод за отмяна на атакуваното определение на СГС и изменение на решението му като се отмени същото в частта, в която полза на ищеца и неговия пълномощник са присъдени съответно разноски и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9826/ 16.08.2023г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 8253/21г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 3232/19.06.2023г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по гр.д. № 8253/21г. в следния смисъл: ОТМЕНЯ решението в частта, в която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на П. Г. Г. разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 58 лв. разноски за вещото лице, както и в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адв. Г. В. адвокатско възнаграждение в размер на 830лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3