Решение № 23243 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23243 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110120979 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен искове с правна квалификация чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД от от „**** „******“ЕАД срещу ******** за сумата от 170,34 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „********” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.04.2025 г. до окончателното погасяване на вземането.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „********” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахован при него автомобил на стойност 170,34 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. С плащане на застрахователното обезщетение в негова полза възникнало регресно вземане в размер на платената сума. При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае съществуването на съдебно предявените вземания, като му присъди разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. От доказателствата по делото не се установявали механизмът на твърдяното ПТП, 1 съществуването на дупка на пътното платно, характерът и размерът на вредите. Липсвали снимков материал и протокол за ПТП. При описания механизъм било възможно щетата да е настъпила извън пътното платно. Търсеното обезщетение било завишено и не съответствало на действителния размер на щетата. Не оспорва, че обещетението е платено. Моли за отхвърляне на исковете или евентуално за намаляване размерите им. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за к о е т о отговаря ответникът /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Между страните не е спорно, че пътят, на който се твърди да е реализирано процесното произшествието, е общински.

Видно е от приетата по делото полица № ************ от 30.04.2024 г., че между **** „******”АД, в качеството му на застраховател, от една страна, и А. И. Г. в качеството му на собственик/застраховащ, от друга страна, е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил ********* с рег. № ********, със срок на застрахователно покритие от 04.05.2024 г. до 03.05.2025 г.

По делото не е спорно, че застрахователната премия по договора за застраховка „Каско на МПС“ е била заплатена на ищцовото дружество. Ето защо, съдът намира, че наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ към момента на твърдяното събитие е доказано.

Със заявление и декларация от 23.и 24.07.2024 г. А. И. Г. е поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяната щета, като описал следния механизъм на ПТП: при спускане по ул. „********“ 20, за да избегне ПТП при разминаване с автобус №********, попаднал в дупка с шахта и спукал предна лява гума на управлявания лек автомобил ******* *******.

Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана претенция № 2

********24 по която е изготвен опис на щетите, а именно - увредени предна лява гума и джанта. В изготвения опис-заключение по щетата е посочен определеният размер на обезщетение от 170,34 лв., като в ликвидационния акт е посочено, че същото следва да бъде преведено по банкова сметка на застрахования.

Прието по делото е платежно нареждане от 01.08.2024г. в полза на А. И. Г., от което съдът приема за установено извършеното от застрахователя плащане на обезщетението в размер на 170,34 лв.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил А. И. Г.. Същият потвърждава, че е участвал в процесното ПТП, като при движението му по ул. „********“ в района на Горна Баня, при разминаване с автобус спукал предна гума, преминавайки през дъбока дупка с остър ръб върху павирания път,

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Несъществено е противоречието между свидетелските показания, в които се сочи, че спуканата гума е била дясна, и останалия събран доказателствен материали по делото, според който увредената гума е била лява. Тази неточност може да се отдаде на особеностите на човешката памет, изминалия продължителен период от време след инцидента и притеснението, което обичайно съпътства провеждането на разпит в съдебна зала. Свидетелските показания възпроизвеждат обстоятелствата относно механизма и мястото на настъпване на инцидента в синхрон с останалите доказателства, поради което наведеното възражение от ответника в тази връзка не се споделя от съда.

Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място са били налице неравности на пътя - дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването й.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът.

Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.

3

49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника. По делото не се доказва възражението на ответника, че отговорността за настъпване на щетите е на третото лице-помагач, на което е възложил извършването на ремонтни дейности на пътния участък.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,е 204,91 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на действителните вреди и на извършеното плащане и разноските по определянето му.

Ответникът не доказа погасяване, поради което искът за сумата от 170,34 лв. следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до погасяването.

По разноските

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за разноски е основателна. Същият е направил разноски за държавна такса 50 лв., депозит за вещо лице 400 лв., депозит свидетел 50 лв. и адвокатско възнаграждение 400 лв., които му се следват от ответника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ******** с адрес: гр. София, ул. „*******“ № 33, представлявана от Кмета на общината да заплати на „**** „******“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „******“ №5 на основание по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл.

49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 170,34 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на 22.07.2024 г. в гр. София при попадането на лек автомобил „******“ с рег. № СВ ********** HB в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва считано от 10.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 сумата от 1 000,00 лв. за разноските по делото.

4

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5