Решение № 5635 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5635 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100500933 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20100446 от 15.08.2023г., постановено по гр. дело № 74569/2019г. по описа на СРС, 26-ти състав са отхвърлени предявените от С. П. К. срещу Министерство на отбраната осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, апатия, ограничаване на социалните му контакти в резултат на негативно отношение към служителите в поделението, с които ищецът е работил, вследствие на подаване на неоснователна жалба до прокуратурата и съставяне на Акт за начет и водене на гражданско дело за събиране на сумите по този акт, както и за сумата от 2080 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за неизплатено вещево имущество за 2007г., 2008г. и 2009г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба- 19.12.2019г., до окончателното изплащане на сумите.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от С. П. К., с която се обжалва решението в цялост. Сочи, че претърпените от него вреди били вследствие на последица от противоправни действия на служители /командири/ в Министерство на отбраната- поделение 34340 Горна Баня. Нарушенията били установени с влязлото в сила решение по гр. дело № 22815/2011г. на СРС, 50-ти състав и били следните: през 2004г. в склада имало пожар, при които част от вещите в него изгорели напълно, други били повредени и негодни за употреба поради наводняването на склада вследствие на гасенето на 1 пожара. По негово настояване била извършена инвентаризация през 2004г., но в нарушение на т. 406 от НОМС не било извършено реално броене. Била извършена инвентаризация и бил изготвен Акт за състоянието и наличието на материални средства с регистрационен № 25250681/28.09.2004г. Актът бил утвърден от Командира на поделението подполковник Г.Г. като съгласно негова резолюция липсите следвало да бъдат заплатени от К. в срок до 20.10.2004г. Имуществото съставлявало 10 номенклатури, 40 найлонови чувала, 72 чорапчета за петромакс и 82 броя кърпи за нос. Били извършени и други нарушения от страна на лица на ръководни постове в поделението в нарушение на Инструкция И8/29.08.2003г. за управление на военновременните запаси от материалните ресурси за нуждите на БА. В нарушение на инструкцията били прекатегоризирани много вещи от втора на трета категория, което значително намалило броя на първоначално приетите вещи от К..

Поддържа, че в нарушение на нормативните актове при записването на приходно-разходните документи в книгите за отчет на материалните средства форма 4000001-36 по опис 139/1999г. и форма 400001 по опис 1-163/2007г. при определени номенклатури, приемани през периода януари- май 2003г., били зачеркнати и в последствие разнесени след Акта за състояние и наличие на материални средства № 163-216/14.08.2003г. Позициите, които липсвали в книгите, били заведени от проверяващия екип на Министерство на отбраната в процеса на проверката. При приемане на склада от К. било допуснато и следното нарушение от ръководството на поделението на т. 6 и т. 45 от НОМС- отчитането на материалните средства не било водено своевременно с цел да се осигурят точни и верни данни за наличността, движението и състоянието на същите. В нарушение на т. 20, б. „е“ документите не били завеждани в деня на пристигането им, а с няколко месеца закъснение като по този начин не се добивала ясна представа за фактическите наличности на материалните средства.

Така с Накладка АИ № 838199/25.07.2003г. с подправена дата от 25.06.2003г. били предадени от военновременните запаси в текущо доволствие 500 чифта чорапи като следвало към 25.07.2003г. по тази номенклатура да имало нулев остатък, а към 14.08.2003г. съгласно Акт 163-216 тези 500 чифта били посочени като налични. Същите се водели като липсващи на К.. Сочи, че изгорялото изцяло или частично имущество било описано и остойностено.

Поради нарушение на т. 79 от НОМС и чл. 17 от Инструкция И-8/29.08.2003г. за управление на военновременните запаси от материалните ресурси за нуждите на БА било допуснато бракуването да се извърши без разрешение на Началника на Генералния щаб. Поради заобикаляне на процедурата липсите били преписани на К. с Акт за инвентаризация. През 2006г. и през 2008г. не били извършвани инвентаризации. Поддържа, че многократно бил уведомявал майор В. за обстоятелството, че след възникналия пожар през 2004г. не бил имал възможност да направи справка по книгите относно зачисленото му имущество, което било изгоряло при пожара. Липсвал подпис на К. на всяка страница от Акт за състоянието и наличността на материални средства от 28.09.2004г. От ответника били допуснати и нарушения на НОМС- т. 396, ал. 4 според която в годишните и в месечните планове за работа командирът, неговите заместници и началници на служби планират провеждането на месечни, тримесечни, инвентаризационни и внезапни проверки на различните видове имущества и на бланките със строга отчетност в сроковете, указани в уставите на БНА и 2 заповедите на министъра на отбраната. Липсвали, както годишните, така и месечните инвентаризации. Твърди, че въпреки посочените драстични нарушения от страна на ответника, същият бил подал жалба във Военноокръжна прокуратура срещу него и било образувано ДП № 91-СЛ/2010г. На 04.02.2011г. прокуратурата била прекратила наказателното производство поради липса на престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, което да било извършено от него. Министерство на отбраната било съставило и Акт за начет № 248/12.01.2010г., въз основа на който било образувано гр. дело № 22815/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав с искане да бъдат присъдени 41916,25 лева, главница и лихва в размер на 3160,35 лева. С влязло в сила решение исковете били отхвърлени. Позовава се не само на жалбата до прокуратурата и на Акта за начет, както и воденото срещу него гражданско дело, но и на извършените предходни нарушения на ответника, довели до жалбата и акта за начет.

Твърди, че по делото не било спорно, че К. бил служител на МО. Поддържа, че ръководителите на поделението /служители на Министерство на отбраната/ се отнасяли подигравателно и унизително с К. по повод съставения му Акт за начет. Счита, че искът за неимуществени вреди бил доказан напълно. Основателен бил и предявеният иск за имуществени вреди. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Министерство на отбраната. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия е посочил, че оспорва въззивната жалба. Счита искът за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С влязло в сила протоколно определение от 13.03.2025г. въззивният съд е прекратил производството по в.гр. дело № 933/2024г. по описа на СГС, II-А въззивен състав в частта по жалбата на С. П. К. срещу решение по гр. дело № 74569/2019г. по описа на СРС, 26-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявения от С. П. К. срещу Министерство на отбраната иск за заплащане на сумата от 2080 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за неизплатено вещево имущество за 2007г., 2008г. и 2009г., ведно със законната лихва върху нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Предмет на въззивно обжалване с оглед гореописаното протоколно определение е единствено претенцията за неимуществени вреди.

3

По така предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от противоправни действия/бездействия на служители на ответника е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действия/бездействия на лица, на които ответникът е възложител на работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Предмет на иска по чл. 49 вр. 45 ЗЗД са само вредите от тези противоправни деяния, които ищецът е индивидуализирал в исковата си молба чрез посочване на тяхното съдържание, време и място на извършване. Обстоятелствената част и петитумът на исковата молба определят обема на търсената от ищеца защита, както и фактите, по които ответникът се защитава. Затова когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди предмет на спора са само конкретно посочените в исковата молба /и уточненията към нея/ думи и изрази, действия, бездействия на ответника, които ищецът е инкриминирал.

В конкретния случай с исковата молба и с уточняващи молби от 25.10.2021г. и от 04.03.2022г. ищецът е посочил, че допуснатите нарушения от страна на ответника се отнасяли до сезиране на прокуратурата и образуване на досъдебно производство срещу него; нарушения, извършени от служители и кадрови военни на Министерство на отбраната по отношение на изготвянето и поддържането на Ревизионния акт № 25250681 от 28.09.2004г.; завеждане на гражданско дело срещу него; нарушения във връзка с неправомерното отчитане на материални средства, неподписване на обходен лист; невръщане на трудовите книжки; осъществен тормоз, датиращ от август 2004г., употреба на думите „ще бъда осъден и ще плащам“ от началниците му В. и Г. при връчване на акта за начет.

По така въведените от ищеца основания на претенцията за неимуществени вреди въззивният съд намира следното:

На първо място, между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е бил кадрови военнослужещ в Министерство на отбраната и за периода от 14.08.2003г. до 4

05.02.2009г. е заемал длъжността „Завеждащ склад“, от която е бил освободен със Заповед № 91/03.02.2009г. на командира на 9 бригаден щаб. Горното обстоятелство се установява и от приложеното гр. дело № 22815/2011г. по описа на СРС, 50-ти състав, образувано по искова молба на Министерство на отбраната срещу С. К. за ангажиране на отговорността му като материално-отговорно лице за установени с акт за начет липси. С исковата молба Министерство на отбраната са признали факта, че ищецът е заемал посочената в обстоятелствената част на исковата молба длъжност за процесния период, предвид което въззивният съд намира, че по делото се установява възникналото между страните правоотношение. В този смисъл именно ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Това е така и предвид нормативната регламентация на кадровата военна служба в периода, през който ищецът е бил военнослужещ. В чл. 115, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отменен 12.05.2009г.), но относим към процесния период, е предвидено, че кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор. Съгласно чл. 122, ал. 1 от Закона за отбраната въоръжените сили на Република България (отменен 12.05.2009г.) е предвидено, че договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за кадрова военна служба /отменен 12.06.2009г./, но действащ през периода, през който въззивникът е заемал длъжността при ответника, кадрови военнослужещи са лицата, изпълняващи кадрова военна служба като професия в Българската армия, Министерство на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, военните съдилища и военната прокуратура. В чл. 2, ал. 2 от Правилника е посочено, че кадровите военнослужещи сключват договор за кадрова военна служба като съгласно чл. 5 от правилника договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица. Т.е. предвидено е кадровата военна служба да бъде изпълнявана въз основа на сключен договор към Министерство на отбраната. В допълнение следва да бъде посочено, че разпоредбата, на която се е позовал ответника- чл. 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, е в сила от 01.07.2011г., т.е. след като правоотношението с ищеца е било прекратено въз основа на Заповед № 91/03.02.2009г. на командира на 9 бригаден щаб.