Решение № 411 от 01.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Варна, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110204814 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Т. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Б. К. от АК – Бургас срещу Наказателно постановление № 23 – 0003224 от 19.09.2024 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя Б., на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за това, че на 17.07.2024 г., на 50 метра до вход на пристанище Варна – Изток, в посока пристанище „Одесос“, извършва обществен превоз на товари, 41 460 кг пшеница по маршрут с. Орешак – пристанище Варна Изток, видно от пътен лист 012173/ 15.07.2025 г., товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г., с влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № В 7455 ТР от кат. N3 с прикачено към него полуремарке марка Wielton NW 3 с рег. № В 7636 ЕН от кат. О4, като при проверката е установено, че водачът Б. Т. Б. извършва обществен превоз на товари, пшеница, със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 56 240 кг, видно от товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса 1 на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг, с 16 240 кг, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към момента на проверка не е представен документ, разрешаващ превишаването на горепосочената норма – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Жалбоподателят Б. Т. Б. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място жалбоподателят отрича да е извършил процесното административно нарушение, като посочва, че фактическите констатации на актосъставителя и административно – наказващия орган не отговарят на действителността. Акцентира във въззивната си жалба, че в съставения АУАН не са описани в пълнота признаците от състава на приетата за нарушена правна норма. Оспорва материалната компетентност на административно – наказващия орган да санкционира водачи на ППС за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като застъпва позиция, че санкционирането на субекти по този текст е в правомощията на Агенция „Митници“ и Агенция „Пътна инфраструктура“. Акцентира, че липсват доказателства, които да установяват фактическите констатации на актосъставителя и административно – наказващия орган, като подчертава, че пътно – прехвърлителната разписка и товарителницата са частни документи и административно – наказващия орган не е извършил разследване дали измерването на товара е било извършено коректно. Изразява своите възражения срещу индивидуализирането на административно наказание „глоба“ в максимален размер, като счита, че в случая не са налице някакви отегчаващи отговорността обстоятелства, които да мотивират административно – наказващия орган да наложи административно наказание в максимален размер. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят Б. Т. Б. моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за редуциране на размера 2 на наложеното административно наказание „глоба“.

В проведеното на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4814 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Б. Т. Б. не се явява, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 25.02.2025 г. в деловодството на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от адв. Б. К. от АК – Бургас, в качеството му на процесуален представител на жалбоподателя Б., се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност се отправя молба за редуциране на размера на наложеното административно наказание „глоба“.

В проведеното на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4814 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл. експерт с юридическа правоспособност В.К., която намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като също така претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В ранните следобедни часове на 17.07.2024 г. жалбоподателят Б. Т. Б. извършвал обществен превоз на товари – пшеница с влекач марка ДАФ ХФ 480 ФТ с рег. № В 7455 ТР от кат. N3 с прикачено към него полуремарке марка Wielton NW 3 с рег. № В 7636 ЕН от кат. О4 по маршрут с. Орешак – пристанище Варна Изток.

Около 14:01 часа на същата тази дата 17.07.2024 г. управляваното от жалбоподателя Б. ППС било спряно за извършване на проверка на около 50 метра до входа на пристанище Варна – Изток, в посока пристанище „Одесос“, от св. К. Н. К. – ст. инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението на тежкотоварни автомобили в този район на гр. Варна.

Св. К. се запознал със съдържанието на представените от жалбоподателя пътен лист 012173/ 15.07.2025 г., товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г., като установил, че жалбоподателят извършва обществен превоз на товари, пшеница, със 3 съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 56 240 кг, видно от товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг, с 16 240 кг, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Приемайки, че с това свое поведение жалбоподателят Б. е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на 17.07.2024 г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените правни норми.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 19.09.2024 г.

Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя Б. Т. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал.

1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

В случая обективната и субективна съставомерност на извършеното от 4 жалбоподателя Б. нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, са напълно и категорично установени.

От показанията на св. К. Н. К., които съдът напълно кредитира като обективни, последователни и най – важно подкрепени от събраните в хода на административно – наказателната преписка писмени доказателства – съвсем конкретно пътен лист 012173/ 15.07.2025 г., товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г. се установява, че на 17.07.2024 г. жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари (пшеница), със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 56 240 кг, която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг, с 16 240 кг, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Това поведение на жалбоподателя изпълва състава на разпоредбата на чл.

139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал.

1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

Следва да се подчертае, че нарушението е установено от представените лично от водача транспортни документи, като е следвало още преди започване изпълнението на превоза, водачът да съобрази, че масата на композицията надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг, с 16 240 кг и евентуално да насочи своите възражения към дружеството – изпращач на пшеницата.

Това е аргумента на съда да не приеме за основателно възражението, наведено във въззивната жалба, че административно – наказващия орган е следвало да изследва дали пшеницата е правилно измерена.

Следва да се допълни, че на практика остава напълно голословно 5 несъгласието на жалбоподателя с установената фактическа обстановка, обективирано във въззивната жалба. Липсват някакви конкретни твърдения, още по – малко са представени доказателства, които не просто да опровергават, а дори да поставят под съмнение констатациите на св. К., на административно – наказващия орган, а впрочем приети за установени и от съда.

Ето защо съдът с категоричност намира за установено, че на 17.07.2024 г. жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари (пшеница), със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 56 240 кг, която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг, с 16 240 кг, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Останалите възражения, наведени във въззивната жалба и изготвените от адв. К. писмени бележки са от правно естество, като съдът ги намира за неоснователни поради следните съображения:

Според съда нарушението е описано с всички свои съставомерни признаци, поради което и в случая не е налице нарушаване правото на защита на санкционираното лице, като съдът ще подчертае, че липсват твърдения за някой конкретен липсващ признак от състава на нарушението.