Решение № 25 от 15.10.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Р., 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730100401 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответниците за обект, находящ се в гр. С., ЖК "Л.", бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на стойност 466,29 лева. Сочи, че ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС.

Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Видно било от приложените писмени доказателства, че ответниците използвали доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и не погасили 1 задължението си.

На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които ставало ясно, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение.

Сочи, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № .1 г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество сума в размер на 466,29 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК "Л.", бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 59,70 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 07.01.2021 г., сумата в размер на 34,76 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 5,55 лева върху таксата за дялово разпределение за периода от ..01.2018 г. до 07.01.2021 г.

В срока по чл. 1. ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са противопоставили възражение за погасяване по давност на част от исковите суми. Наред с това, излагат твърдения за липса на облигационно правоотношение между страните по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот, тъй като не притежавали качеството на собственици или ползватели на имота.

Оспорват и дължимостта на такса за услугата дялово разпределение, тъй като заплащането на тази услуга не се дължало на ищцовото дружество, а на фирмата за дялово разпределение.

Възразяват и срещу дължимостта на лихвата за забава върху главницата за ТЕ, тъй като ответниците не били в забава за заплащането на това задължение, позовавайки се на разпоредби от ОУ на топлофикационното дружество и твърдейки на самостоятелно 2 основание, че ищецът не е спазил реда за издаване, публикуване и датата на публикуване на интернет страницата си на фактурите за процесния период.

По изложените съображения, молят исковете да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответниците чрез упълномощени представители оспорват предявените искове, като заявяват изрично, че не оспорват факта, че количеството топлинна енергия, описано в исковата молба, е доставено до имота на ответниците и е на посочената от ищеца стойност, като спорът между страните се концентрира върху обстоятелството притежават ли ответниците качеството на клиенти на топлинна енергия.

Третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 19.01.2021 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците К. Д. М. и Г.

Л. М. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК "Л.", бл. ., вх. ., ет.

., ап. ., за периода от м. октомври 2017 г. до м. април 2020 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № .1 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжниците и настоящи ответници.

В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците са депозирали възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 17.06.1997 г. се установява, че ответниците К. Д. М. и Г. Л. М. са собственици на описания в исковата молба топлоснабден имот, представляващ ап. ., находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ". " ет. 5.

По делото са представени и решение на ОС на етажните собственици от 30.09.2020 г. за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и договор № 4729/09.10.2002 г., сключен между „Топлофикация С.“ АД (възложител) и „Техем Сървисис“ ЕООД, по силата на който възложителят е възложил на 3 изпълнителя извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ". " Представен е и договор от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация С.“ АД и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради – етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С..

По делото са представени и справка за ползваната топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот, съобщение към фактура № ., както и списък на живущите в сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. ". " По делото са представени и други писмени доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е частично основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответниците са ползвали през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответниците дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са клиенти на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ , бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Съдът намира за доказан факта, че ответниците притежават качеството „клиенти на топлинна енергия“, като съсобственици на топлоснабдения имот, което се установява от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 17.06.1997 г., от което следва, че същите притежават качеството „клиенти“ на топлинна 4 енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

В този смисъл и след като констатира, че ответниците са собственици на процесния топлоснабдяван имот, съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответниците не твърдят да са упражнили правото си да възразят по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приемат. Общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответниците.

Между страните не съществува спор, че ищцовото дружество е доставило в имота на ответниците топлинна енергия на стойност 466,29 лева за процесния период. Не се спори и че лихвата за забава за периода от 15.09.2018 г. до 07.01.2021 г. е в размер на 59,70 лева, като по отношение на лихвата за забава следва да се посочи, че когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 45-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая, ответниците имат задължение да платят стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което същите са в забава.