Решение № 191 от 06.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 76676/2024
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 06.01.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.1-3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.1-3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.1-3 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.306, ал.1, т.4, предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. София, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110176676 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от В. П. Г. против Т. Р. Р., с която са предявени два обективно съединени осъдителни иска – за сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода от 01.01.2020 г. до 10.10.2024 г. и за сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 01.01.2020 г. до 23.12.2024 г., в резултат от непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника, за което последният е осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 20221110212026 по описа на СРС, НО, 106 състав, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.01.2020 г. заедно с брат си и други свои приятели бил в дискотека „*************“, находяща се в *************.
Разказва, че между брат му и други непознати хора, които се намирали в дискотеката възникнал конфликт, в който ищецът се намесил с намерение да разтърве спречкалите си. Тогава охранителите извели ищеца и брат му навън. Малко след това навън излезли и други хора, сред които ответникът. В разразИ. се навън конфликт, около 05:30 часа сутринта ответникът започнал да нанася удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на ищеца. Последният паднал на земята, но ответникът продължил да му 1 нанася удари. Ищецът твърди, че във връзка с предходното срещу ответника било образувано и водено наказателно производство – НОХД № 20221110212026 по описа на СРС, НО, 106 състав, в хода на което ответникът се признал за виновен в причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК, поради което бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900,00 лева. С оглед предходното, ищецът претендира имуществени вреди в размер на заплатеното в хода на наказателното производство адвокатско възнаграждение. Претендира и неимуществени вреди в резултат от непозволеното увреждане, като поддържа, че в резултат на престъплението претърпял болки и страдания, остра стресова реакция, довела до негативни психически емоции, безпокойство, тревожност, нарушен сън и кошмари, затворил се в себе си, бил уплашен, не излизал, спрял да отговаря на обаждания на приятели. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който излага доводи, че независимо, че е сключил споразумение, с което е признал вината си, не бил причинил на ищеца твърдените от него болки, страдания и лека телесна повреда. Поддържа, че в хода на наказателното производство не е извършено пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка, в т.ч. поведението на самия пострадал – настоящ ищец.
Твърди, че причина за възникване на конфликта е поведението на ищеца и неговия брат, както в салона на заведението, така и извън него. Отрича да е нанасял удари на ищеца, като поддържа, че той и хората около него били обект на агресивно и непристойно поведение от негова страна. С оглед предходното ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По изложените доводи моли за отхвърляне на предявените искове, алтернативно - че е налице съпричиняване от страна на ищеца, както и че претендираните неимуществени вреди са в прекомерен размер и не съответстват на принципа за справедливост.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен протокол от проведено на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, 106-ти състав, от който се установява, че съдебния състав е одобрил споразумение по силата, на което подсъдимият Т. Р. Р. /настоящ ответник/ е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. около 05:30 часа в гр. София, пред заведение „*************“, находящо се на *************, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в главата и тялото причинил на В. П. Г. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, изразяваща се в охлузване 2 на дясната вежда, контузия в основата на дясната орбита, контузии двустранно на лицето, контузия на гърба, контузия в областта на лявата китка, които наранявания реализират медико-биологичната характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди - при явно незачитане и нарушаване на порядките в обществото и правата на личността, тъй като е осъществено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1-во, във вр. с чл.130, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК му е наложено наказания „глоба“ в размер на 900,00 лева.
По делото е приложен протокол от проведено на 10.10.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, 115-ти състав, от който се установява, че съдебния състав е одобрил споразумение по силата, на което подсъдимият И.Д.П. /разпитан като свидетел в настоящото производство/ е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. около 05,30 часа в гр. София, пред заведение „*************“, находящо се на *************, като извършител в съучастие с Т. Р.
Р. - извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в главата и тялото, причинил на К. П. Г. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в кръвонасядания на дясната ръка, десния крак, лицето и тила на главата, които наранявания реализират медико-биологичната характеристика болка и страдание, без разстройство на здравето и деянието е извършено по хулигански подбуди - при явно незачитане и нарушаване на порядките в обществото и правата на личността, тъй като е осъществено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК му е наложено наказания „глоба“ в размер на 700,00 лева.
По делото е приложено и определение № 1542/07.04.2025 г. по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, 106-ти състав, постановено в производство по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2 НПК, с което молбата на адв.Н. Д. – упълномощен повереник на пострадалия В. Г., за присъжда не на разноски за адвокатско възнаграждение, е оставена без уважение по подробно изложени в съдебния акт мотиви.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Д.П., П. В.ева Г.а и В. К.ова И..
В показанията си П. В.ева Г.а /майка на ищеца/ разказва, че на процесната дата й се обадили от полицията, за да я уведомят, че единия й син е в полицията, а другия в болница, поради което трябва да отиде да прибере лекия им автомобил. Синът й В. се прибрал на 01.01.2020 г. вечерта в много лошо състояние – целият охлузен и в кръв.
Бил в стрес и не искал да излиза от вкъщи. От тогава приема мента, глог и В.ан.
3
Свидетелката разказва още, че през деня синът й бил в нейния дом, а вечер преспивал при приятелката си. Затворил се в себе си, „психиката му била много разбита“, спрял да работи, не искал да контактува дори с нея. Това състояние продължило между 6 месеца и 1 година. Свидетелката разказва още, че след инцидента синът й се оплаква от болки в гърдите и бъбреците, но не знае дали е търсил консултация за лекар за това.
В показанията си свидетеля П. разказва, че при посрещане на Новата година между двете компании възникнали пререкания, като В. бутнал Т., тъй като видял брат си да пада на земята и решил, че хората от компанията на свидетеля са му направили нещо. След това В. отишъл да вземе автомобила си, с който се ударил в стената на заведението. През това време на място пристигнала полиция. От протеклото наказателно производство, в което свидетелят бил осъден за причинена лека телесна повреда на брата на В., свидетелят разбрал, че при ПТП-то ищецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,6 промила.
В показанията си св.И. разказва, че на процесната дата е била в компанията на В., с когото са приятели. Между него и ответника Т. възникнал конфликт, но не може да каже от какво е бил провокиран. Според свидетелката Т. бил видимо пиян и доста агресивен, а реакцията на В. била защитна. Нито тя, нито В. били употребили алкохол.
Свидетелката знае, че от инцидента В. е на успокоителни, преживява всичко изключително тежко, не иска да излиза и говори с хора
По делото е изслушано и прието заключение на съдебнопсихологична експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В заключението вещото лице, след преглед на ищеца и запознаване с материалите по делото е посочило, че сбиването е повлияло на психологичното състояние на ищеца с негативни преживявания, като няма категорични данни, от които да стават ясни стартирането и периода на негативните преживявания и установената личностна динамика в настоящото изследване, дали същата е постоянно свойство на личността, и от кой житейски период. От направеното изследване вещото лице е посочило, че се установява, че ищецът е изпитвал страхове изводими от процесния случай. В случая на ищеца инкриминираното деяние е повлияло с негативни преживявания на изолация, страхове, които твърди, че не е имал преди процесния случай, нарушен нощен сън. Според вещото лице е напълно възможно в състояния на стрес да ескалират психосомачните симптоми установени от изследването. При проведеното интервю ищецът е споделели, че приема сироп „ В.ан, глог и мента“ – при нужда, като не дава информация да е приемал друг вид медикаментозна терапия предписана от лекар специалист и регулярно проследявана или коригирана. Няма данни за прием на психотропни медикаменти действащи на централната нервна система с цел „успокояване“.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 4 изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са настъпили вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай горепосочените обстоятелства са безспорно установени с гореописаното споразумение по НОХД № 12026/2022 г. по описа на СРС, 115-ти състав, което има последици на влязла в сила присъда.
С оглед предходното съдът е длъжен да приеме, че ответникът е извършител на противоправно деяние – причиняване по хулигански подбуди на лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в болка и страдание - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което деяние е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Предмет на настоящото производство са въпросите за вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли причинна връзка.
Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/53d03b39-b4ee-4f00-9ddc-f62d1de8d55d