Акт от 05.06.2017, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 339 / 05.06.2017 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На десети май през две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Щиляна Манахилова

Прокурор

Като разгледа докладваното от председателя Мария Ангелова Гражданско дело номер 312 по описа за 2017 година; взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен установителен, предявен от Д.К.И. с ЕГН ********** ***; против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик.

Ищцата твърди, че е абонат на ответното дружество и потребител на доставяната й от него електрическа енергия – с клиентски номер **********, с номер на измервателната точка за отчитане на консумираната ел. енергия ИТН 1539357, за неин апартамент на адреса й. Електромерът бил поставен в ел.табло, находящо се на площадката на първия етаж на същия адрес. На 08.12.2015 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД извършили проверка, демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабричен № *********, измервал доставяната ел.енергия в апартамента й. Те й обяснили, че следва да бъде подменен старият електромер с нов, което било рутинна работа, предвид на което демонтирали стария и на негово място монтирали нов с фабричен № *********, за което изготвили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ от 08.12.2015 г. На 26.01.2017 г. ищцата получила писмо с изх. № 3770037/16.01.2017 г., с което ответникът я уведомил, че електромер с фабричен № ********* бил манипулиран и отчитал с грешка -82,58%.

Към него били приложени справка за коригиране на сметката за ел.енергия от 19.11.2016 г. и констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 903/01.11.2016 г. на БИМ. На ищцата била начислена допълнителна сума в размер на 215,61 лв. за допълнително количество ел.енергия и издадена била фактура № **********/ 16.01.2017 г. за период от 89 дни от 10.09.2015 г. до 08.12.2015 г., с падеж на плащането 26.01.2017 г. Фактурата в оригинал също била приложена към писмото. Тази сума не била заплатена от ищцата на ответника, т.к. според нея липсвало законово основание за корекция на сметките за ел.енергия за минал период.

На 28.03.2016 г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД извършили отново проверка, демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабричен № *********. Те отново обяснили на ищцата, че следва да бъде подменен старият електромер с нов, което било рутинна работа, предвид на което демонтирали стария и на негово място монтирали нов с фабричен № *********, за което изготвили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 256569/28.03.2016 г. На 26.01.2017 г. ищцата получила писмо с изх. № 4700018/16.01.2017 г., с което ответникът я уведомил, че електромер с фабричен № ********* бил манипулиран и отчитал с грешка -82,84%. Към него били приложени справка за коригиране на сметката за ел.енергия от 01.11.2016 г. и констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 1060/ 22.08.2016 г. на БИМ. На ищцата била начислена допълнителна сума в размер на 524,16 лв. за допълнително количество ел.енергия и издадена била фактура № **********/ 16.01.2017 г. за период от 87 дни от 01.01.2016 г. до 28.03.2016 г., с падеж на плащането 26.01.2017 г. Фактурата в оригинал също била приложена към писмото. Тази сума не била заплатена от ищцата на ответника, т.к. според нея липсвало законово основание за корекция на сметките за ел.енергия за минал период.

Ищцата възразява преди всичко, че не били налице действия или бездействия от нейна страна или от друго лице, но с нейно знание или съгласие, които да влияят върху функционирането на електромерите и върху точното отчитане на ползваното количество енергия от процесните СТИ. Според трайната задължителна съдебна практика, за доставчика не съществувала възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите ОУ. Тези клаузи били неравноправни, по смисъла на чл. 143 ал.1 т.6 и 18 от ЗЗП, предвид на което се явявали нищожни, по силата на чл. 146 ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.к. нарушавали основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на неточното отчитане на доставяната ел.енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане – било недопустимо, т.к. нарушавало принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така дори и да се установила манипулация върху електромера, това било ирелевантен факт, който не пораждал право за коригиране на сметка. Редът и начинът за проверка на СТИ и начинът на констатиране на неправилното отчитане на СТИ били регламентирани в ПИКЕЕ /ДВ бр. 98/ 12.11.2013 г./. В случая било нарушено изискването по чл.48 ал.2, вр. ал.1 от ПИКЕЕ, т.к. констативните протоколи за установяване намесата в измервателната система не отговаряли на изискванията по чл.47, доколкото не били съставени в присъствието на и подписани от органите на полицията. Приемането на ПИКЕЕ не променяло съдебната практика, че доставчикът на ел.енергия следвало да докаже във всеки отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяването й, периода на погрешното измерване, както и реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Недопустимо било едностранно с приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя.

На следващо място, с решение № 12897/01.12.2015 г. по адм. дело № 9462/2014 г. на ВАС, разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ били отменени, като приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Следвало да се отчете и обстоятелството, че в случая електромерът бил монтиран на общодостъпно място, където възможно била манипулация от трети лица. Според чл.120 от ЗЕ, СТИ било собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания било негово задължение – чл.89 т.4 от ЗЕ и чл.34 от ОУ. В този смисъл вината за неточното измерване била по-скоро за ответника. Корекционната процедура по чл.48 от ПИКЕЕ противоречала и на чл.2 ал.2 от ЗЕ, респ. на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с ел.енергия. Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на ел.енергия бил длъжен да осигурява и измерване и отчитане на ел.енергията чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на СТИ /чл. 69, чл.116, чл.120 от ЗЕ, чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. Същевременно доставчикът следвало да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената ел.енергия. В случаи на отклонения, той следвало да установи периода на грешното измерване или неизмерването на СТИ, както и това дали то е резултат на неправомерно действие на потребителя, като се отчете и реално консумираната ел.енергия. Иначе едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволявало на доставчика, да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия. Правилата по чл.48 от ПИКЕЕ неправилно, предвид гореизложеното, прехвърляли риска от повреда на СТИ единствено на потребителя. Същите следвало да се приемат за неприложими и на още едно основание – поради противоречие с общите правила на гражданското законодателство, според които при договора за покупко-продажба се дължало заплащане само на реално доставената стока; както и за виновната отговорност при неизпълнение на облигационни задължения. В тази връзка, според §1 от ЗЗП, при противоречие между два закона се прилагал този, който осигурява по-висока степен на защита на потребителите.

На следващо място, според ищцата, при недоказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя и при обективно неточно отчитане поради неизправност на СТИ, щом не е посочен точният период – не можело да се отчете реално консумираната енергия. Посоченият във фактурите отчетен период бил произволно отчитане на доставяната ел.енергия и противоречал на чл.82 от ЗЗД. Без доказано виновно поведение на ищцата, което да е препятствало правилното отчитане на СТИ, въпреки положената грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на СТИ и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане, то едностранната корекция била недопустима. Но дори и такова поведение да било безспорно установено, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане, енергия подлежала на доказване като фактическо реално потребление.

Доставчикът следвало да установи, освен периода на грешното измерване или неизмерване, така също и размера на неотчетената енергия. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС.

Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от общо 739,77 лв., от които 524,16 лв. по фактура № **********/16.01.2017 г., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода 01.01.2016 г. – 28.03.2016 г.; и 215,61 лв. по фактура № **********/16.01.2017 г., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода 10.09.2015 г. – 08.12.2015 г.; и двете суми за клиентски номер **********, с ИТН 1539357, с място на потребление - неин апартамент на адрес гр. Хасково, ул. „Сливница“ № 15 вх.Б ет.1 ап.11. Ищцата иска да й се присъдят направените по делото разноски. В открито с.з. тя се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и иска уважаването му изцяло, като основателен и доказан, като й се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен, като го оспорва изцяло по основание и размер. Възразява, че процесната сума била начислена и претендирана правомерно от ответника, на основание чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1 т.1 б.”а” от ПИКЕЕ. В случая приложими били ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ответника, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14/10.05.2008 г., като и двете били публични и общодостъпни. Ето защо, налице била валидна облигационна връзка между страните по делото за доставката и ползването на ел.енергия. На 08.12.2015 г. и на 28.03.2016 г., на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, за осигуряване на съответствието на СТИ с изискванията за точност по ПИКЕЕ, служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД посетили имота на ищеца и извършили проверка на електромер № ********* и на електромер № *********, монтирани да измерват доставяната ел.енергия в имота му. Първата проверка била извършена в присъствието на представители на домакинството на ищцата, а втората в нейно присъствие, всички подписали съставените констативни протоколи, с което били изпълнени цитираните норми на ОУ. При тях било установено несъответствие на двете СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за точност – отчетена с уред – еталон грешка, извън класа на точност на СТИ. Затова на основание чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР, вр. чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, електромерите били демонтирани в присъствието на посочените лица, поставени в безшевни чували и запечатани с пломби с уникален № EVN № 377631 и №