Решение № 383 от 27.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Смолян, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зоя Ст. Шопова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20255400500593 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по допустимата жалба с вх.№ 05585/05.09.2025 г. /по сигнатура на ЧСИ/ на Й. Т. Щ. против разпореждане от 21.07.2025 г. по изп.дело № 262/2025 г. на ЧСИ с рег.№ 918 Т. В., действащ в района на Смолянския окръжен съд, с което частично е оставено без уважение възражение на Й. Щ. по чл. 442а ГПК за заличаване на възбрана върху два имота и е отказано намаляване на приетите разноски с постановление на ЧСИ с изх. № 03420/22.05.2025 г. по нейна молба с вх.№ 4387/01.07.2025 г.

В жалбата се излагат доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение и недължимост на такси и разноски по постановлението за разноски; за недължимост на включените в ПДИ публични държавни вземания и на такси за изп.действия, които не са извършени или са внесени за действия, които тя оспорва; за неспазване на принципа за съразмерност на наложените обезпечения по смисъла на чл. 442а, ал. 1 ГПК; за несеквестируемост на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки; за упражняване право на задържане по чл. 90 ЗЗД.

1

Жалбоподателката иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение до размерите по Наредба № 1; редуциране на наложените обезпечителни мерки на основание чл. 442а, ал. 1 и 444 ГПК и съобразно установения размер на дълга до най-необходимите такива предвид липсата на съразмерност и наличието на несеквестируемост, вкл.вдигане на запора в Банка ДСК; преразглеждане на всички разноски по изпълнителното дело чрез редуцирането им до допустимите размери. Иска се и спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК до постановяване на решението по настоящото дело.

Правят се с жалбата и доказателствени искания: ЧСИ да представи изисканите от него справки от НОИ за размера на пенсията на жалбоподателката и от Банка ДСК за постъпващите по сметката и суми; както и да се изиска и приложи гр.дело № 202/2024 г., по което е издаден изпълнителният лист № 108/08.05.2025 г., въз основа на който е образувано изп.дело № 262/2025 г. с взискател И. П. С..

И. П. С., чрез адв.Кр. Г., с писмено възражение по чл.436, ал.3 ГПК оспорва жалбата като частично недопустима и неоснователна в допустимата й част. Изтъква, че длъжницата оспорва задължението си, но може да прави това единствено по реда на чл.439 ГПК. Поддържа, че налагането на запор върху банковата сметка не нарушава принципа на несеквестируемост и е допустимо действие; не е наложен запор върху пенсията, но, дори и да е наложен, предполага, че тя е секвестируем доход, с оглед на това, че длъжницата работи и упражнява професията на адвокат, от която също има доходи. Счита, че налагането на възбрана върху несеквестируем недвижим имот също е допустимо действие, защото запазва имота в патримониума на длъжника - ТР 2/2013 г. Изразява становище, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение е съответно на извършените действия, както и на наложителността да се взема становище по няколко жалби на длъжника.

Счита, че с оглед развитието на производството и процесуалното поведение на длъжника, обезпечителните мерки трябва да се запазят. Поддържа, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, но не и дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист и обезпечителните мерки, поради което в тази част жалбата е недопустима. Претендира разноски.

Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че жалбата е допустима, 2 но е неоснователна.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 262/2025 г. по описа на ЧСИ Т. В. е образувано по молба на взискателя И. П. С. за събиране на негово вземане от Й. Т. Щ. за разноски по гр.дело № 202/2024 г. на Смолянския районен съд от 629,54 лв. за исковото производство. За събирането им е издаден изп.лист № 108/08.05.2025 г. по гр.дело № 202/2024 г. на Смолянския районен съд. Съгласно изпълнителния лист, Й. Щ. е осъдена да заплати на И. С. не само разноските от 629,54 лв. по исковото производство, а и разноски от 129,54 лв. по заповедното ч.гр.дело № 1122/2023 г. на Смолянския районен съд. В молбата на взискателя до ЧСИ обаче е отправено искане да се събере само сумата от 629,54 лв. направени деловодни разноски. Към молбата за образуване е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят И. С. е заплатил на пълномощника си адвокат Кр. Г. 200 лв. възнаграждение за образуване и водене на изп.дело против Й. Щ..

От ЧСИ са наложени обезпечителни мерки запор върху вземанията на длъжницата Щ. по две сметки в „Банка ДСК“ ЕАД; както и възбрана върху недвижими имоти: обособена част № 2 стая-канцелария с площ от 18,46 кв.м., намираща се в сграда в УПИ ******-За БНБ; ½ ид.част от ПИ с проектен идентификатор *****.***.** по КККР на гр.Смолян, представляващ гора; ½ ид.част от ПИ с идентификатор*****.***.*** по КККР на гр.Смолян, представляващ земеделска земя-ливада; ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр.Смолян, участващ в УПИ *****, кв.118, ведно с намиращите се в него две сгради-паметници на културата; и ½ ид.част от застроено и незастроено дворно място – парцел *******, кв.*** по плана на гр.Смолян и по ½ ид.части от намиращите се в него двуетажна масивна жилищна сграда и гараж.

С постановление изх.№ 03778/09.06.2025 г. ЧСИ приема разноски по изп.дело в общ размер от 530,10 лв., от които 330,10 лв. такси и 200 лв. адвокатско възнаграждение.

На длъжницата е изпратена покана за доброволно изпълнение да заплати на взискателя неолихвяема сума за разноски в размер на 629,54 лв., неолихвяема сума за такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ в размер на 330,10 лв., неолихвяема сума за адв.възнаграждение в размер на 200 3 лв., както и дължима сума по т.26 в размер на 99,55 лв., и всички следващи такси и разноски, направени в хода на изп.производство, а така също и присъединените публични държавни вземания на осн.чл.458 ГПК в полза на държавата в размер на 0,02 лв.

На 01.07.2025 г. Й. Щ. подава до ЧСИ молба с вх.№ 04387, с която поддържа, че няма непогасени публични задължения; възразява за несъразмерност на наложените обезпечения на осн.чл.442а, ал.1 ГПК; иска да бъдат преразгледани всички посочени в поканата за доброволно изпълнение такси и разноски, като възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.

С обжалваното разпореждане от 21.07.2025 г. ЧСИ отказва частично по направеното възражение по чл.442а ГПК от Й. Щ., като постановява, че остават възбранени три имота: обособена част № 2 стаяканцелария с площ от 18,46 кв.м., намираща се в сграда в УПИ ******-За БНБ;

½ ид.част от ПИ с проектен идентификатор *****.***.** по КККР на гр.Смолян, представляващ гора; ½ ид.част от ПИ с идентификатор *****.***.*** по КККР на гр.Смолян, представляващ земеделска земя-ливада.

Също така, ЧСИ отказва намаляване на приетите с постановлението разноски.

Пред ЧСИ Т. В. са образувани и висящи още две изпълнителни дела – изп.дело № 222 и 223 по описа за 2025 г. По тях взискатели са съответно И. С. и Росица Щ.-С.а, за събиране на техни вземания срещу същата длъжница Й. Щ. за по 1 000 лв. разноски, присъдени им по гр.дело № 1219/2022 г. на Смолянския районен съд.

При това фактическо положение се налага извод, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/. Т.2 на чл.10 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора, се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В случая сумата, за чието събиране е образувано изпълнителното производство, е 629,54 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от наредбата, при интерес до 1 000 лв., минималният размер на 4 възнаграждението е 400 лв. В случая взискателят е заплатил сумата от 200 лв, която е под минимума и която е уговорена не само за образуване, а и за водене на изпълнителното дело. В случая не само е подадена молба за образуване на изп.дело, но и действия по т.2 на чл.10 от наредбата адвокатът-пълномощник е поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането: да се насочи изпълнението върху притежавани от длъжника движими вещи /МПС/ и недвижими имоти, като се наложат запори и възбрани и се извършат описи, оценки и публични продани; да се наложи запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника след изискване на съответната информация; да се извърши пълно проучване на имуществото му състояние при условията на чл. 18 ЗЧСИ. ЧСИ е наложил исканите запори и възбрани.

В случая значение има и поведението на длъжницата, която не е погасила задължението си доброволно и допълнително ангажира процесуалните усилия на пълномощника на взискателя, който напр. подава отговор на нейната молба от 01.07.2025 г. Освен това, на настоящия етап от производството, доколкото изпълнителният процес е все още висящ, не може да се предвиди действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая размерът на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е дори под минимума, ето защо искането за намаляването му до определения в наредбата праг не може да бъде уважено.

На осн.чл.79, ал. 1 ГПК се дължат и определените съобразно ТТРЗЧСИ такси, включени в постановлението за разноските, чието изменение ЧСИ е отказал с обжалваното разпореждане. ТТРЗЧСИ е нормативният акт, който изчерпателно изброява вида и размера на таксите в изпълнението, които се определят от законодателя, а не от ЧСИ по негово усмотрение. Определените в сметките на л.12 и 13 от изп.дело такси по т.1, 2, 4, 5, 9, 10, 20 и т.31, б.“а“, б.“б“ и б.“к“ от тарифата са във фиксирания в съответната разпоредба размер и не зависят от величината на дълга, поради което по отношение на тях не може да се проверява дали са съобразени с материалния интерес по делото, респ. дали са прекомерни с оглед на този интерес. Колкото до пропорционалната такса по т. 26, тя действително зависи от материалния интерес по делото и ЧСИ следва да се съобрази с него, но в случая пропорционална такса не е начислена, както се вижда от така посочените сметки. Според чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като може да посочи едновременно няколко начина. В течение 5 на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.

Именно защото отнапред не е ясно кой би бил успешният изпълнителен способ, едновременното посочване на няколко начина за събиране на вземането е допустимо и необходимо за удовлетворяване на дълга, както е процедирано и в случая, като заплатените авансови такси са за образуване на делото, извършване на имуществено проучване и определяне на способа за изпълнение, налагане на запори и възбрани, връчване на документи, както и разноски за заплащане на дължими държавни такси, банкови и куриерски услуги. Всички посочени действия са реално извършени, като същевременно правилно за начислените такси ЧСИ е издал и съответните сметки с оглед авансовото им заплащане от взискателя, като общият извод, който се налага, е, че всички такси са начислени върху необходими и реално извършени действия по искане на взискателя и съобразно действащите процесуални правила.

Неоснователно е оплакването на длъжницата за несеквестируемост на запорирано/възбранено имущество. В случая с жалбата се оспорва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. С оглед разрешенията по т. 1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на парично вземане за пенсия, която е предмет на жалбата, а не само и единствено на отделни действия на ЧСИ, чиято отмяна се иска, тя е допустима, като евентуална отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вземането и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.