Решение № 260008 от 26.08.2020, Районен съд - Монтана

№ 260008 / 26.8.2020 г.

РЕШЕНИЕ гр.МОНТАНА

26.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 1597 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящето производство се провежда по общия ред и е образувано по искова молба от К.Е.П. xxx, чрез пълномощника й адв.З.М.,xxx срещу Ю.Н.Г. xxx с посочено правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Ищцата поддържа, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.С., ж.к.Л. 3 бл.385 вх.А ап.8, който имот с договор за наем, сключен на 23.09.2010г., отдала под наем на ответницата със срок на действие една година, считано от 01.10.2010 година. Впоследствие са сключени договор за наем от 01.01.2012г. и от 01.01.2013г. за същия имот, между същите страни. Поддържа, че съгласно чл.3.2 от договорите за наем наемателят се е задължил да плаща в срок консумативните разноски, свързани с ползването на имота, включително и разноските към Т. за централно парно и топла вода.

Ответницата се е задължила също да заплаща наем в размер на 550.00 лева месечно. Ищцата твърди, че ответницата не е заплатила за периода м.март, м.април и м.май 2013 година дължимия месечен наем, поради което ищцата предявила иск пред РС Монтана, по който е образувано гр.дело № 70154/2015г., по което е постановено неприсъствено решение срещу ответника с което последната е осъдена да заплати сумата в размер на 1 100 лева.

Последната сума поддържа, че е събрана по образуваното по нейна молба изпълнително дело № 3573/2018г. по описа на ЧСИ М. Б..

Ищцата твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение от 07.01.2014г. по ч.гр.д.№ 21869/2013г. на СРС, съдът разпоредил да заплати на „Т. С.” Е. сумата от 1 566.41 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.04.2011г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва за периода от 21.12.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 122.79 лева мораторна лихва за периода от 01.06.2011г. до 13.12.2013г. и сумата от 133.78 лева разноски. Поддържа, че подала възражение с твърдение, че наемателката на имота, ответника Ю.Н., е изплатила всички дължими суми към дружеството в общ размер от 1 449.68 лева, за което приложила и фискален бон от 24.10.2013г. в оригинал.

По образуваното от „Т. С.” Е. гражданско дело с правно основание чл.422 ГПК е постановено решение и издаден изпълнителен лист срещу ищцата за заплащане на дължимите суми. Било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. М., по което ищцата твърди, че е изплатила към настоящия момент по-голямата част от задължението си.

Ищцата поддържа, че подала жалба до РП гр.С., по която е образувана преписка и извършена проверка, при която се установило, че издадения фискален бон от 24.10.2013г., предоставен й от ответницата, не е издаден от касовото устройство на „Т. С.” Е. и представлява документ с невярно съдържание.

Ищцата заявява, че тогава се убедила, че ответницата не е заплатила задълженията си към „Т. С.” Е. за периода от м.04.2011г. до м.04.2013г.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответницата да й заплати сумата от 2 000 лева, изплатена по изп.дело № 20168410407531/2016г. по описа на ЧСИ Н. М., представляващи: Задължение към „Т.

С.” Е. в размер на 1 566.40 лева – главница за периода от м.04.2011г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2013г.; сумата от 122.79 лева наказателни лихви; сумата от 262.11 лева разноски по изпълнителното дело; сумата от 374.00 лева юрисконсултско възнаграждение и други такси в размер на 108.00 лева, както и сторените в настоящето производство разноски.

В подкрепа на исковата молба са представени писмени доказателства. Поискано е от страна на ищеца да бъдат допуснати събирането на допълнителни писмени доказателства, прилагане на преписки и допускане на съдебно-икономическа експертиза.

По същество поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло, както и бъдат присъдени разноските в производството по съображения, които излага в писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю.Н.Г. xxx е подала писмен отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер.

Поддържа, че никога не е подписвала договори за наем за процесния имот. Приложените в договорите за наем подписи за „наемател” са на лицето Л. В. Д., с когото от м.септември 2010г. до м. декември 2014г. живяла на този адрес. Същият й бил заявил, че е наел апартамента от лицето К.Е.П..

Оспорва да е заплащала наем за апартамента, а й е известно, че Л. В. е заплащал наема на ищцата по нейната банкова сметка xxx. Не е заплащала също така консумативни разходи, като ток, вода, парно за жилището. Оспорва приложения фискален бон от 24.10.2013г.

Заявява допълнителни искания за доказателства, а именно назначаване на съдебно-графологична експертиза.

По същество твърди, че не е установено възникването и съществуването на наемно правоотношение, с оглед констатациите на съдебно-графологичната експертиза, която установява, че подписите под договорите за наем за „наемател” не са положени от нея. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло и присъждане на разноските.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е и заключение на вещото лице З.З. по извършената съдебно-графологична експертиза.

СЪДЪТ, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразявайки общото правило на чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата

К.Е.П. е собственик на недвижим имот с адрес гр.С., ж.к.Л. 3 бл.385 вх.А ет.3 ап.8, със застроена площ от 62.05 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, килер и два балкона, който придобила чрез сделка по покупко-продажба, материализирана в НА №9, том ІІІ-1, рег.№2990, дело № 381 от 13.12.2007г. Имотът е в режим на СИО, придобит по време на брака на ищцата с Наделин Венелинов П., сключен на 06.08.1994г.

Ищцата предоставила пълномощно на свид.Е.П.Г., нейн баща, с който го упълномощава да отдава апартамента под наем на когото прецени и за цена, каквато намери за добре. Със същото пълномощно му предоставила права да завежда дела срещу наемателите за неплатен наем и консумативи и да я представлява по заведените дела, както и да подписва всички свързани с тези права документи.

Установява се, че имотът бил закупен с посредничеството на Агенция за недвижими имоти „М.” гр.С., поради което свид.Е.Г. се обърнал към агенцията за намиране на наематели на имота.

На

23.09.2010г. е сключен договор за наем, с който ищцата отдала на ответницата гореописания имот под наем със срок на договора – една година, считано от 01.10.2010г. Съгласно условията на договора, чл.3.2 от същия, наемателят се задължава да заплаща в срок консумативните разходи, свързани с ползването на имота, вкл. разноските към Т. за парно и топла вода.

Редът по сключването на договора бил следният: агенцията намирала наемателите, изготвяла договора в писмен вид и организирала неговото подписване от страните, като един екземпляр от договора се предоставял на наемодателя, един на наемателя, без да се срещат и виждат страните по него, а агенцията за това посредничество получавала възнаграждение в размер на един месечен наем.

На

01.01.2012г. бил подписан нов договор за наем с ответницата, като ищцата отново отдала същия недвижим имот под наем със срок на договора една година, считано от 01.10.2011г. Отново в чл.3.2 от договора е уговорено, че наемателят се задължава да плаща в срок консумативните разходи, свързани с ползването на имота, вкл. разноските към Т. за парно и топла вода.

На

01.01.2013г. двете страни подписали нов договор за наем със срок на договора една година, считано от 01.10.2012г. Съгласно чл.3.2 от договора е уговорено, че наемателят се задължава да плаща в срок консумативните разходи, свързани с ползването на имота, вкл. разноските към Т. за парно и топла вода. Ответницата е била задължена да заплаща наем в размер на 550.00 лева месечно.

Ответницата продължила да ползва имота и след изтичане срока на договора 01.10.2013г. След третия договор за наем нов договор за наем не е сключван, а от 2015г. имотът е отдаден под наем на друго лице (лица).

В апартамента живеела ответницата заедно с Л. В. Д. и роденото от съвместното им съжителство дете.

Видно е от приложеното решение на РС Монтана, че ответницата не е заплатила на ищцата за периода м.март, м.април и м.май 2013г. в срок дължимия месечен наем, както и изразходената топлинна енергия, поради което е осъдена по гр.дело №70154/2015г. на РС Монтана да заплати две месечни вноски за наем в размер на 1100.00 лева, както и изразходена, но не заплатена топлинна енергия за м.май 2013г. в размер на 36.00 лева.

На основание влязлото в сила решение ищцата се снабдила с изпълнителен лист и било образувано изп.дело № 2. от 2018г. на ЧСИ М.

Б.. По изп.дело са събрани присъдените суми по решението чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ответницата и изп.дело е приключено, видно от приложеното към исковата молба удостоверение изх.№ 59251/04.06.2019г. на ЧСИ М.

Б..

Безспорно се установи, че за периода от м.април 2011г. до м.април 2013г. дължимата сума към Т. С. за доставена топлинна енергия до отдаденото под наем жилище в размер на 1566.41 лева не била заплатена от ответницата.

С оглед неизпълнението за плащане със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.01.2014г. по ч.гр.д.№ 21869/2013г. на СРС ищцата е осъдена да заплати на Т. С. сумата от 1566.41 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.април 2011г. до м.април 2013г., ведно със законната лихва за периода от 21.12.2013г. до изплащане на вземането, сумата от 122.79 лева мораторна лихва за периода от 01.06.2011г. до 13.12.2013г. и сумата от 133.78 лева разноски по делото.

Срещу издадената заповед за изпълнение ищцата подала в законоустановения срок възражение, че не дължи изпълнение, тъй като от ответницата знаела, че всички задължения за периода, заедно с лихвите върху тях в размер на 1449.68 лева са изплатени от нея в брой на касата на Т. на 24.10.2013г., за което прилага фискален бон, приложен към делото.

С оглед подаденото възражение Т. С. предявява иск за установяване на вземането във връзка с издадената заповед за изпълнение, по който е образувано гр.дело № 56255/2014г. на СРС . По делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която установила, че процесното задължение към Т. не е изплатено. Съставът на СРС постановил решение, с което осъдил ищцата и бил издаден изпълнителен лист от 06.07.2016г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168410407531/2016г. по описа на ЧСИ Н. М..

Видно от приложената справка по горното изпълнително дело л. 51 от настоящето е, че ищцата и съпруга й към 25.02.2020г. са изплатили на Т. С. общо сумата от 2134.50 лева, които са разпределени както следва:

1934.34 лева към Т. и 200.16 лева към ЧСИ Н. М..

Установява се също така, че приложеният от ответницата фискален бон от 24.10.2013г. представлява документ с невярно съдържание. Във връзка с подадената жалба от ищцата до РП гр.С. е била образувана преписка по описа на РП С. срещу вещото лице по гражданското дело № 56255/2014г. на СРС, като при извършената проверка е установено, че фискалния бон от 24.10.2013г. не е издаден от касовото устройство на Т. С. и представлява документ с невярно съдържание.

По делото е изготвена съдебно-графологична експертиза, от която се установява, че подписите за „наемател” в договори за наем от 23.09.2010г., 01.01.2012г. и 01.01.2013г. не са изпълнени от ответницата Ю.Н.Г.. Заключението е прието и не е оспорено от страните.

На основата на така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наемна цена и разходи, свързани с ползването на наетия недвижим имот, съгласно сключеният между страните договор за наем от 23.09.2010г.,