Решение № 466 от 02.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. П., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Д.Б.И. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720106342 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. А. Я., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К. П., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, и се иска от съда да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата в размер на 1596.76 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.02.2008 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С. Д.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по гр.д. № *** г. ПРС, в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който ищецът бил осъден да заплати в полза на ответника сума в размер на 3142.85 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2007г., сума в размер на 931.03 лева - законна лихва за забава от 30.11.2003г. до 12.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 84.48 лева направени по делото разноски. Сочи, че въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист при ЧСИ – С. Д. било образувано изп.д. № *** г.

Твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на 1 исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че по образуваното при ЧСИ – С. Д. изпълнително дело при ЧСИ няма осъществявани действия по принудително събиране на дълга от 2012 г., макар, че ЧСИ не е перемирал същото.

Считат, че процесните суми са погасени по давност. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. К. П. поддържа иска, и във връзка с направеното признание в срока за отговор от ответната страна, моли съда да постанови решение при признание на иска, като им се присъдят сторените разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която поддържа депозирания отговор. В депозирана писмена молба чрез ю.к. М. моли съда да постанови решение при признание на иска, като на основание чл.78, ал.2 от ГПК им се присъдят сторените по делото разноски, като твърдят, че не са дали повод за завеждане на иска.

П. районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в размер на 1596.76 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.02.2008 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С. Д., като му се присъдят сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. М. е признал иск. Към отговора на исковата молба е представено надлежно пълномощно на ю.к. М., по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е упълномощена да признае предявения иск.

С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в депозирана писмена молба е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно 2 решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради погасяването им по давност.

По разноските:

Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представила списък по чл.80 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.

За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г. и др.

Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Следователно ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – С. Д. не са извършвани никакви изпълнителни действия насочени към принудително събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 23.08.2014 г. и не е предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело е било ясно, че 3 изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – С. Д. е било прекратено още през 2014 г., поради перемпция, като ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал възобновяване на действията по принудително изпълнение с посочване на друг изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело, за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист. По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна давност, след което позоваване взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото доказателства, от които да може да се установи, че след прекратяване поради перемпция на изпълнителното дело към 23.08.2014 г. и датата на предявяване на иска, ответникът да е канил ищеца да плати процесните суми, въпреки погасяването им по давност, както и да е предприемал нови действия по принудително изпълнение. Не се установява още ищеца да е правил възражения пред ответника за погасяване на вземането по давност и той по някакъв начин да се е противопоставил.

В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което ищеца следва да заплати на ответника.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, П. районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на „***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, че Д. А. Я., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК *** сумата от 1596.76 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.02.2008 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – С. Д., поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Д. А. Я., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, *** сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5