Решение № 1358 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330100975 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу М. П. Е., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 346,88 лева, от която: 302,22 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 06.08.2021 г., сключен между страните, 5,52 лева – договорна лихва за периода 15.04.2022 г. - 15.06.2022 г., 39,14 лева – обезщетение за забава за периода от 15.04.2022 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 6706/30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 13867/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***** от 06.08.2021 г., с който на ответника е предоставена сумата в размер на 2103,20 лева, от която 223,38 лева за застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 179,82 лева за 1 застраховка „Bank пакет 3 сметка“. Сочи се, че общото задължение възлизало в размер на 2422,27 лева с уговорено изплащане на 18 погасителни вноски – 17 вноски по 134,57 лева и една изравнителна от 134,58 лева с краен падеж на 15.06.2022 г. Изтъква се, че по договора бил предвиден годишен лихвен процент от 18,37 %. Изложени са съображения, че със заявление от 06.08.2021 г. ответникът е поискал с част от сумата по процесния кредит в размер на 677,56 лева да се рефинансира задължението му по друг договор № *****.

Посочва се, че ответникът преустановил плащанията по договора, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 13867/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI гр. с-в. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника М. П. Е., чрез пълномощник – адв. А. В., с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Признава се обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит. Възразява се, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, като след частично погасяване е изменен погасителния план с намаляване броя на вноските. Сочи се, че при поискана справка от ищеца за направените плащания по договора било установено, че са отчетени единствено шест вноски за периода от 30.09.2021 г. до 28.02.2022 г. в общ размер от 817 лева. Същевременно служители на ищеца обяснили на ответника, че поради посочено грешно основание внесените суми са отнесени по друг договор, който е бил погасен. По отношение на последната вноска се твърди, че служител на ищеца посочил сумата в размер на 57,50 лева като изравнителна, остатъчна сума по договора, която ответникът изплатил, с което изпълнил задълженията си по договора. По наведените доводи се претендира отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 13867/2022 г. по описа на Районен съд 2

Пловдив, ХI гр. с-в., се установява, че е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 6706/30.09.2022 г. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** от 06.08.2021 г., сключен между ищцовото дружество, в качеството му на кредитор, и ответника, като кредитополучател. По силата на договора на ответника е предоставена сумата в размер на 2103,20 лева, от която чистата стойност на усвоения финансов ресурс е 1700 лева, като в общата сума са включени застрахователни премии в общ размер от 403,20 лева, от които 223,38 лева за застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка“ и 179,82 лева за застраховка „Bank пакет 3 сметка“. Отразеният в договора лихвен процент е 18,37 %, годишният процент на разходите е 19,29 %, а задължението следвало да се погаси на 18 месечни вноски до 15.02.2023 г. Представено е заявление за рефинансиране на задължение, от което се установява, че с част от отпуснатата сума в размер на 677,56 лева е погасено задължение по друг договор за потребителски кредит № *****.

Видно от представени месечни извлечения по разплащателната сметка на ответника, по сметка на ищцовото дружество са извършени парични преводи с основание „вноска по договор *****“, а именно: на 30.09.2021 г. 137 лева, на 29.10.2021 г. - 135 лева, на 30.11.2021 г. - 136 лева, на 22.12.2021 г. - 137 лева, на 31.01.2022 г. - 137 лева, на 28.02.2022 г. - 135 лева, на 31.03.2022 г. - 123 лева, на 29.04.2022 г. - 123 лева, на 31.05.2022 г. - 123 лева и на 30.06.2022 г. - 57,50 лева. От приложена вносна бележка се установява, че на 08.02.2022 г. ответникът е внесъл в брой по сметка на ищцовото дружество сумата в размер на 1000 лева. Представен е и нов погасителен план по процесния договор, от който се установява, че срокът за издължаване на кредита е променен на 15.06.2022 г., броят на вноските е намален на 10, а 3 техният размер – 122,50 лева, считано от 15.03.2022 г. Същевременно от приложена справка, издадена от ищцовото дружество за направени плащания по договор за потребителски кредит № *****, е видно, че платените суми са в общ размер от 817 лева с основание „вноска по договор *****“, а именно: на 30.09.2021 г. - 137 лева, на 01.11.2021 г. - 135 лева, на 01.12.2021 г. - 136 лева, на 23.12.2021 г. - 137 лева, на 31.01.2022 г. - 137 лева, на 28.02.2022 г. - 135 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /28.09.2022 г./ ответника М. Е. е направила вноски по процесния договор за кредит № *****/06.08.2021 г. на обща стойност в размер на 2243,50 лева. Посочено е, че между страните е имало сключен предишен Договор за кредит № *****/26.06.2020 г., приключен на 06.08.2021 г. с рефинансиране на сумата от 677,56 лева от процесния договор за кредит. Констатирано е, че ответникът е продължил да внася по грешка погасителните вноски по процесния договор с основание предходния такъв - Договор № *****/26.06.2020 г. и по посочена в последния банкова сметка на ищцовото дружество, а не по тази посочена в процесния договор. На 08.02.2022 г. ответникът е внесъл на каса в офис на ищеца сумата в размер на 1000 лева, поради което е променен погасителния план за оставащите пет погасителни вноски, като за последната от тях служител на ищеца е съобщил на ответника, че дължи 57,50 лева остатък от кредита.

Експертът е установил, че по процесния договор е останала неиздължена главница в размер на 50,29 лева. Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ EAД, в качеството на кредитор, и М. П. Е., като кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по повод сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 06.08.2021 г.

Кредиторът е банкова финансова институция, като дружеството има правото 4 да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

При извършена служебна проверка за нищожност на договора за потребителски кредит, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата недействителност. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР, доколкото не е ясно дали при формирането му са включени вземанията за застрахователна премия. Предвид предпоставките, при които става изискуемо това вземане представлява сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено при формиране на ГПР. Следва да се изтъкне, че кредиторът недобросъвестно го определя като част от главницата, единствено с цел да не го включи при формиране на ГПР.

Предвид това, действителния ГПР по договора не е 19,29 %. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид недобросъвестното поведение на кредитора следва да се окачестви като пълна липса на този реквизит в процесния договор за кредит. Допълнително, в договора не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР. Това се явява в противоречие с изричното изискване на чл. 10, т. 2, буква „е“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

По отношение на методиката, при която се формира приложимият по договора ГПР, съдът счита за нужно да акцентира и върху следното: годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването 5 на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието „общ разход по кредита” е дадено в §. 1 т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В тази връзка както бе посочено в конкретния случай в договора е отразено, че ГПР е 19,29 %, но от съдържанието на му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Последното е особено важимо за процесния казус предвид факта, че кредиторът неправилно формира приложимият по договора процент на разходите. Това се явява в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.