Решение № 1544 от 31.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Русе, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520104086 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът “Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД твърди, че "Кл у б Мечтание" Сдружение е бил негов клиент, с кл.№ **********, във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление с аб.№ 32Z470105411010I, находящ се в гр. Р, ул. „О.П." 14. Тези облигационни отношения се регламентирали от Договор за комбинирани услуги № МПМТ-2008003159/21.08.2020 г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги.

"Енерго-Про Енергийни услуги" ЕАД получило уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.03.2025 г. за обект с ид.

№ 32Z470105411010I, което водело до отпадане на обекта от балансиращата група на ищеца, респ. довело до прекратяване на Договора за този обект на потребление.

Със сключването на Договора между страните било постигнато съглашение, уредено в Раздел „IX. Отговорности и санкции", чл.19, ал.6, при неизпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 3 от Договора - да уведоми "Енерго-Про Енергийни услуги" ЕАД в срок от 3 работни дни при промяна в собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в Приложение № 1.

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, на 28.04.2025 г. в РС-Русе било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу "Кл у б Мечтание" 1

Сдружение, в резултат на което било образувано ч.гр.д.№ 2528/2025 г.

На 28.03.2025 г. на посочения в чл. 23 от Договора електронен адрес било изпратено на ответника уведомление за дължимата неустойка, като същата станала дължима 10 дни, считано от датата на писменото им предявяване, съгласно чл. 19 (7).

Към момента на подаване на заявлението длъжникът имал неизплатени задължения в размер на 350 лв., представляващи неустойка на осн. чл. 19 (6) от Договора, ведно с мораторна лихва в размер на 2.64 лв. за периода 08.04.2025 г. - 28.04.2025 г.

Моли да бъде постановено решение, което да бъде признато за установено, че "Кл у б Мечтание" Сдружение дължи на ищеца сумата 350 лв., представляваща неустойка по осн. чл. 19, ал.6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ2008003159/21.08.2020 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, ведно съ с законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва в размер на 2.64 лв. от 08.04.2025 г. до 28.04.2025 г. Претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на договорни отношения между ищеца, като продавач на ел.енергия и координатор на стандартна балансираща група и ответника, като купувач от друга страна, на основание представения по делото договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия. „Клуб Мечтание" ползвало под наем помещение, находящо се в гр. Русе, ул.„О.П." 14 и на 21.08.2020 г. подписало с ищцовото дружество договор за комбинирани услуги, съответно с въвеждане в Приложение № 1 към него /Описание на обектите за доставка на електрическа енергия/ на посоченото помещение. Сключеният договор за наем за горепосоченото помещение бил прекратен със собственика на обекта през април 2023 г. и клубът наел помещение в гр.Русе, ул.“П.К.“ 5, в което, считано от 01.06.2023 г. продължил дейността си. Задълженията по договора били точно изпълнявани през целия период на действието му, като било заплащано всичко дължимо за този период.

Ответникът оспорва както валидността на основанието, от което произтича претендираното вземането за неустойка, така и наличието на предпоставки за плащане на такава. На 25.04.2023 г. в клиентски център на ищеца в гр. Рответникът инициирал изменение на договора, като лично и на място заявил, че считано от 01.06.2023 г. клубът ще ползва помещение в гр.Р, ул.„П.К." 5. Председателката на ответното сдружение уведомила ищцовото дружество, че от същата дата напуска обекта в гр. Р, ул. „О.П." 14 и договорът следва да бъде изменен без неустойка. На база подаденото заявление било подписано допълнително споразумение от 25.04.2023 г., в което била отразена промяната в обектите и под единствен № 1 бил отбелязан само новият обект 2 на ул.“П.К.“ 5. Заявителката на промяната била уведомена от служителката, обработила заявлението, че по отношение на отпадащия от договора обект уведомление за промяната е прието.

Ответникът счита, че след прекратяване на договора за наем за обекта на ул.

„О.П.“ 14 и напускането му от клуба, който продължил дейността си на новозаявения адрес, за които обстоятелства своевременно представител на ищцовото дружество бил уведомен и била извършена промяна в ползвания обект, не следвало да се дължи неустойка. Не били налице доказателства смяната на координатора относно обекта, предмет на процесния договор за комбинирани услуги, да е инициирана именно от ответника - купувач по този договор, който още през април 2023 г. уведомил за извършената промяна в обектите. Визираната в чл. 19, ал. 6 от договора неустойка не можела да се отнесе за извършена от купувача по време на действие на договора /продължен след изтичането на срока му/ смяна на доставчика/координатор с друг за процесния обект, тъй като към 01.03.2025 г. ответникът не е бил ползвател на обекта.

Такава неустойка не се дължала, тъй като не било налице конкретно неизпълнено задължение от страна на купувача, от което да възниква отговорност за неустойка, напротив – ищецът бил уведомен за промяната в обектите през април 2023 г.

Представено било само писмото на ищеца до ответника, с което го уведомява, че във връзка с получено уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор за обект с посочения идентификационен номер от 01.03.2025 г. бил прекратен сключеният договор за комбинирани услуги за този обект и било отправено искане за заплащане на неустойка в размер на 350 лв., на основание чл. 19, ал. 6 от договора. Според ответника, необходимо било в договора да са посочени конкретните основания, при които възниква задължението на страната за заплащане на неустойка, което в случая не било налице. Тълкувайки клаузите на договора, с оглед неговия предмет и съобразявайки нормативно установените правила, регулиращи отношенията на продажба на ел. енергия /ПТЕЕ/, се налагал извод, че процесната неустойка по чл. 19, ал. 6 от договора с оглед целта, за която е уговорена, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът не бил посочил в исковата молба в какво се изразяват вредите, които е претърпял от прекратяването на договора, поради смяна на доставчика/координатора от купувача за процесния обект, още повече, че договорът продължил действието си по отношение на обекта на ул.„П.К." 5. Тази клауза противоречала на добрите нрави и изискванията за добросъвестност в търговските отношения, тъй като била в разрез с правилата на конкуренцията и на пазарните принципи като цяло в сферата на свободния пазар на ел. енергия. Изрично в чл. 18, б."б" от договора било предвидено като прекратително основание получаването на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатора вследствие инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на балансираща група. Прекратяването на договора настъпвало със 3 самото получаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяната на доставчика/коодинатора, скоето потвърждение завършвала процедурата по смяна на доставчика на ел.енергия и на координатора на балансираща група, съгласно ПТЕЕ, в които не били предвидени законови ограничения при упражняване правото на клиентите на смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, нито било предвидено изискване за предварително уведомяване на досегашния доставчик/координатор за предприемането на такава смяна. Процедурата по смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група била нормативно регламентирана в ПТЕЕ-глава 8, раздел 1. Тя се администрирала от оператора на електроразпределителната мрежа. Смяната на доставчик на електрическа енергия и/или координатор на балансираща група се инициирала от клиента, съответно от производителя, чрез избрания от него доставчик/координатор на балансираща група с подаване на заявление. Заявлението за смяна на доставчик/координатор на балансираща група се подавало от новия доставчик/координатор на балансираща група до съответния мрежови оператор. В случаите, когато било депозирано искане за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група, операторът на електроразпределителната мрежа регистрирал смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия доставчик/координатор на балансираща група на клиента - чл. 102, ал. 1 от ПТЕЕ. Съгласно ПТЕЕ, фактическият състав на процедурата по смяна на доставчика/координатора включвала уведомяване на настоящия доставчик/координатор за депозираното искане за смяната, което уведомяване се извършвало от съответния мрежови оператор. След като законът изрично предвиждал уведомяване на настоящия доставчик/координатор от мрежовия оператор за стартираната процедура по смяната му като задължителна част от императивно установения ред за смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, и такова задължение за уведомяване нямал участникът в балансиращата група - крайният клиент, то неуведомяването от ответника-купувач за смяна не можело да бъде източник на вреди за ищеца-продавач. Следвало да се приеме, че с предвидената в чл. 19, ал. 6 от договора клауза за заплащане от купувача на неустойка се целяло постигане на други цели, различни от функциите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД. Не били налице материалноправните предпоставки за възникването на вземане за неустойка за неизпълнение на задължение по процесния договор. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от процесния договор била нищожна, поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът счита, че не е в съответствие на добрите нрави да се начислява неустойка в размер на 350 лв. на основание включването в договора на неконкретизиращо неизпълнението правило, предвиждащо дължимост на неустойка, без дори да настъпват вреди за ищеца и това била недобросъвестна негова практика, която целяла запазване на пазарни позиции по неконкурентен начин.

4

В случай, че съдът счете исковата претенция за основателна, ответникът моли неустойката да бъде намалена на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД като прекомерна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 2528/2025 г. по описа на РС-Русе е издадена Заповед № 1233/30.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответното сдружение за сумите: 350 лв. главница, представляваща неустойка на осн.чл.19, ал.6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ-2008003159/21.08.2020 г. във връзка неизпълнение на чл.8, ал.3 за уведомяването им в срок от 3 работни дни за промяна в собствеността или правото на ползване на обекта, посочен в Приложение № 1 за обект с аб.№ 32Z470105411010I – гр.Р, ул.“О.П.“ 14, по кл.№ **********, ведно със законната лихва от 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 2.64 лв. мораторна лихва от 07.04.2025 г. до 28.04.2025 г., 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника, предвид постъпилото възражение от последния по чл.414 ГПК.