Решение № 669 от 08.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Бургас, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500731 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 45679/07.12.22г. по описа на РС-Бургас, подадена от „Викмар Г.и“ ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“*****, представлявано от управител Д.Г. ,чрез пълномощник адв. И.И. , АК-Бургас, правна кантора „И ел си“ЕООД, със служебен адрес: гр.Б**** , срещу Решение №2644 от 21.11.22г., постановено по гр.д.№ 6636/ 21г. по описа на РС-Бургас, допълнено с Решение №424/24.02.23г., в частта, с която са уважени исковете на И. П. И., като е признато за незаконно уволнението му, извършено със Заповед №10/31.05.21г. на управителя на дружеството и е постановена неговата отмяна, присъдено е обезщетение, дължимо на основание чл.225, ал.1 от КТ , поради оставането на ищеца без работа, вследствие незаконното му уволнение за периода от 31.05.21г.- 30.09.21г., присъдено му е обезщетение, дължимо на основание чл.215 от КТ за времето на командировката в чужбина за периода 28.04.21г.до 30.05.21г . и частично е присъдено неизплатено трудово възнаграждение за месеците април и май 2021г. на основание чл.128 от КТ.

Страната поддържа така депозираната си в срок въззивна жалба.

Подадена е и въззивна жалба, насочена срещу допълнителното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу И. П. И. ЕГН ********** от гр.Я**** насрещни искове с правна квалификация . чл.203, ал.2 от КТ,вр. чл.211 КГ, вр. чл.45 ЗЗД , за осъждането му да заплати сумата от 1654 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, от които 854,68 лв.- пропусната полза, представляваща стойността на неизпълнена възложена 1 поръчка за превоз на товар за 26.05.21г. и 800 лв. – причинена вреда, представляваща сторените от ответника разходи за гориво, командировъчни, винетни такси и амортизация на служебен автомобил, настъпили вследствие извършеното на 26.05.21г. виновно прекратяване изпълнението на трудовите задължения от страна на И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба- 07.09.21г., до окончателното изплащане.

С първоначалната жалба се възразява срещу преценката на първата инстанция, че заповед №10/31.05.21г. е незаконосъобразна.Тя се сочи за издадена в отговор на отправеното от И. до управителя на дружеството предложение за прекратяването на трудовото му правоотношение(ТПО) с работодателя. Този извод се подкрепял и от безспорно установената по делото индиция, че считано от 26.05.21г. И. е преустановил изпълнението на трудовите си задължения, в съответствие с отправеното от него заявление. Било видно и от приложените по делото GPS справки за движението на поверения на работника товарен автомобил с рег.№*******.

Сочи се, че ТПО е прекратено на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ, без страните да си дължат предизвестие, като тази, към която е отправено предложението, е длъжна да уведоми другата в 7мо дневен срок от получаването му. Настоящата хипотеза била именно такава. Заповедта била изпратена по куриер на работника, т.к. личното връчване било невъзможно, поради поставянето му под карантина. С оглед това било неоснователно претендирано и обезщетение за оставането на И. без работа, на основание чл.344, ал.1,т.3,вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Неоснователна била и претенцията по чл.215, ал.1 от КТ за обезщетение за времето на командировката в периода от 28.04.21г. до 30.05.21г..

Заключението на експертизата по делото(ССчЕ) установило, че за процесния период на ищеца са вече изплатени дължимите според Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина командировъчни пари в размер на по 54 евро дневно, съгласно заповедите за командировка. Тези суми били заплатени на 15.04.21г. с основание “командировка за м.04“ и на 14.05.21г. с основание „Командировка за м.05“. Командировъчни пари в размер на 70 евро дневно не са били определяни.

Сочи се, че на И. е заплатено цялото дължимо трудово възнаграждение , според отработените дни през м. април и май 2021г., видно от приложените с отговора на исковата молба ведомости, платежни нареждания, аналитичен регистър и извлечение за банкови преводи.Други суми не му се дължали. Като източник, потвърждаващ твърдението, се сочи заключението на вещото лице.

Моли се за отмяна на съдебното решение на РС в посочените части и за отхвърляне на така заявените претенции от ищеца- работник спрямо дружеството работодател – изцяло. Дирят се разноски и не се ангажират нови доказателства.

В отговора на горната жалба , подаден от въззиваем И. П. И. от гр.Ямбол, чрез адв.Г. Г. от АК-Ямбол, ул.“******, решението в обжалваните части се сочи за правилно и обосновано, постановено след съвкупна и всестранна преценка на събраните доказателства, при правилно установена фактическа обстановка. Решението се сочи и за мотивирано, като съдът се е произнесъл по всички възражения и твърдения на жалбоподателя, относими към правния спор.

Възразява се срещу твърдението за изпратено от въззиваемия ищец до въззивника ответник предложение за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, т.к. през процесния период той е бил първоначално в командировка в чужбина, а след връщането му- в 10 –дневна предписана карантина. Писмена молба не била отправена от И. до дружеството, в съответствие с 2 изискуемата от закона форма на волеизявлението за прекратяване на ТПО. Позовава се и на съдебна практика.Изцяло се поддържат като правилни и законосъобразни и всички мотиви на първата инстанция, обосноваващи крайния й правен извод.

По отношение на дължимото обезщетение по време на командироване, се защитава размер от 70 евро дневно, съобразно заповедта за командироване на ищеца, която сума не е изцяло получена.В тази връзка страната се позовава и на общностното право на ЕС. Моли се за потвърждаване на съдебното решение в тази част и за присъждане на дължимите деловодни разноски.

В допълнителната въззивна жалба на работодателя се поддържа, че вследствие бездействието на работника, оставил на престой в гр. М***- Германия поверения му товарен автомобил **** в продължение на пет дни(за периода от 26.05.21г. до 31.05.21г.), бил пропуснал ползи в размер от 436,06 евро или 854,68 лв., т.к. не е изпълнил разпределена му поръчка за превоз на товар за 26.05.21г..Това наложило командироването със служебен автомобил на друг работник на дружеството(Г.П.), който да вземе ключовете и документите на товарния автомобил, съответно довело до направата на реални разходи, за които са представени: опис на изразходваните средства от шофьори след извършен курс и отчет на отделните позиции за доставки на стоки и услуги до 31.05.21г.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и в допълнената му част, като се дири цялостно уважаване на насрещните искове на работодателя, ведно с присъждането на съдебно –деловодни разноски.

В допълнителния отговор на И. П. И. спрямо допълнителната жалба, се поддържа, че тя е неоснователна, а атакуваното съдебно решение на РС е правилно и законосъобразно и в тази му част. Изразява се пълна солидарност с мотивите на първата инстанция, че И. не следва да носи имуществена отговорност. Подробно се обосновава изводът, че поръчката не е отговаряла на изискванията и ограниченията, визирани в общностното право на ЕС, т.к. композицията надхвърляла допустимия товар в Германия от 40 тона на превозно средство.Твърденията за вреди и пропуснати ползи на работодателя не се доказвали, а освен това и ищецът не бил определил размера на твърдяната имуществена вреда.

От представянето по делото писмено доказателство (непреведено на български език), поръчка транспорт ордер 21218453 от „Инкологистикс“, можело да се направи извод, че товарът е бил предназначен за два обекта, единият от които е строителен, извън магистрално шосе. Навлото му включвало сумата от 436, 08 евро от която 49, 37 евро е данък, винетка от 12 евро, гориво и прочие. Счита, че пропусната полза не се дължи, тъй като няма такава.

Що се отнася до твърдението за имуществена вреда в размер на 800 лв., представляваща сторен разход за извършеното пътуване и получаване на ключовете и документите от товарния автомобил, страната сочи, че стойността на това пътуване и разходите за гориво, командировъчните, винетните такси и амортизация на служебния автомобил, също не са доказани.

Автомобилът бил предаден на собственика от другия шофьор, пътувал с ищеца. Моли се за потвърждаване на съдебното решение и в тази му обжалвана част.Дирят се разноски и не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда, извършена на основание чл.267 от ГПК , е посочила двете жалби за редовни и допустими.

Служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение 3 като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед изложените в жалбите оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение от 21.11.22г. и допълващото го такова от 24.02.23г., при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на И. П. И. от гр.Ямбол, против работодателя му „Викмар Г.и“ ЕООД –Бургас, съдържаща следните обективно съединени искове: за обявяване за незаконно на уволнението му, осъществено със заповед №10/31.05.21г. на управителя на дружеството, на основание чл.325, ал.1 от КТ, с посочена причина за уволнението:“ по инициатива на служителя“(претенция с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ ); за осъждането на работодателя да заплати на ищеца обезщетение на основание чл.344, ал.1,т.3 от КТ за времето , през което е останал без работа, в резултат от незаконното уволнение(първоначално заявен като частичен иск в размер от 1300лв. от общо 3900лв., а след изменение – като иск в пълен размер от 2576,50лв.) за периода от 31.05.21г. до 30.09.21г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.21г.(датата на предявяването на иска), до окончателното й изплащане; за осъждането на ответника на основание чл. 215, ал.1 от КТ да заплати на ищеца обезщетение за времето на командировката му в чужбина за периода 28.04.21 година до 30.05.21 година- общо в размер от 4107 лв., представляващи левовата равностойност на 2100 евро, при предвидена ежедневна сума на командировъчни пари в размер от 70 евро; за осъждането на ответника на основание чл.128, ал. 1, точка 2 от КТ да заплати на ищеца неизплатената част от трудовото му възнаграждение за месеците април и май 2021 година, в общ размер от 580,81 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното й изплащане. Претендирани са и съдебно деловодни разноски.Първоначално исковете са заявени пред Ямболски РС, но след уважен отвод за местна подсъдност от ответника, спорът е разгледан от Бургаски РС.

Претенциите са основани на факта, че страните били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 15.01.2021г., според който ищецът заемал длъжността “шофьор на товарен автомобил над 12 т.” с месечно трудово възнаграждение от 650 лв., при съответно ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит.Твърдял е и отпуснати му командировъчни от по 70 евро на ден. По силата на това правоотношение ищецът бил командирован в периода от 28.04.2021г. до 30.05.2021г. от работодателя си с маршрут Германия – Франция – Испания – Белгия – Нидерландия – Дания. След завръщането в България, работодателят не му заплатил дължимите командировъчни пари, понастоящем възлизащи на сумата от 2100 евро или 4107 лева за периода 29.04.2021г. – 30.05.2021г., не заплатил пълното трудово възнаграждение на ищеца за м. април и май 2021г. и със Заповед № 10/31.05.2021г. управителят на дружество прекратил неправомерно трудовия му договор, считано от 31.05.2021г. на основание чл.325, ал.1 от КТ, вписвайки в заповедта причина “по инициатива на служителя”. Заповедта била изпратена по куриерска фирма на 30.06.2021г., а ищецът я получил на 01.07.2021г.