Решение № 1135 от 06.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000501960 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение № 904659 от 24.03.2022 г., постановено по гр.д. № 22/2018 г. по описа на ОС-Благоевград, съдът се е произнесъл по следните искове, както следва:

1.отхвърлил е иска, с правно основание 23 от СК, предявен от М. Г.

Е. да бъде признато за установено по отношение на ответницата К. В. Е., че М. Г. Е., е изключителен собственик на основание трансформация на изцяло лични средства – 1 681 лв., дарени от майка й и представляващи продажна цена и всички други такси и разноски по Договор за покупко- продажба на имот- частна общинска собственост по реда на пар.1 от ПЗР на ПМС № 235/1996г от 21.03.2006г, вписан в СВ гр.Разлог с № 1383/27.03.2006г, том №1, № 101, парт. книга том № 48, стр. 2777, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес за поземления имот ***, с площ за имота от 516 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/ до 10 м/, с номер по предходен план 2767, кв.224, парцел XVI, при граници и съседи за поземления имот: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

1

***;

2.отхвърлил е предявения от М. Г. Е. против К. В. Е., евентуален иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено, че М. Г. Е. е собственик на описания по-горе недв. имот по давностно владение;

3.отхвърлил е иска, предявен от М. Г. Е. срещу К. В. Е. с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл.79 ЗС, с искане да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на основание придобивна давност, текла в периода 27.09.1999 г. до 11.07.2017 г. на ДВУЕТАЖНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА, заснета, като сграда с два самостоятелни обекта, както следва:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота- ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище/апартамент, с брой нива на обекта- 1, с площ за обекта - 99 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, и при съседни самостоятелни обекти на обекта: на същият етаж- няма, под обекта -няма и над обекта- ***, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота- ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект- жилище/апартамент, с брой нива на обекта- 1, с площ за обекта - 99 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, и при съседни самостоятелни обекти на обекта: на същият етаж- няма, под обекта -няма и над обекта- няма;

4. със същото решение, на основание чл. 108 от ЗС, съдът е признал по предявения от К. В. Е. срещу М. Г. Е., Н. В. Е. и Г. В. Е. насрещен иск с правно осн. чл.108 от ЗС, че К. В. Е.-Т. е собственик на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Банско, одобрени със Заповед № РД-1881/10.12.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: *** , площ: 516,0 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 2767, кв. 224, парцел УПИ XVI, при съседи:

***, ***,*** и ***; 1/4 ид.ч. от

2 самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Банско, одобрени със заповед РД-18-81/10.12.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-661908.09.2017 година на Началника на СГКК Благоевград; адрес на сградата: ***, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; застроена площ 99,0 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; над обекта: няма; под обекта:

*** и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Банско, одобрени със заповед РД-1881/10.12.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-8002-25.10.2017 година на началника на СГКК Благоевград; адрес на сградата: *** № 14, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; застроена площ 99,0 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж:няма; под обекта:няма; над обекта: ***, като е осъдил ответниците да предадат владението над посочените части от имоти и целия самостоятелен обект.

5. Със същото решение, съдът е отхвърлил възражението за признаване право на задържане и за заплащане на подобрения, направено от М. Г. Е. за сумата от 60 000 лв. за подобрения и 20 000 лв. за изолация на къщата.

6. Със същото решение съдът е осъдил на осн. чл.59 ал.1 от ЗЗД М. Г.

Е., Н. В. Е. и Г. В. Е. да заплатят сумата по 1 280 лв. всеки от тях на К. В. Е., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Банско, за периода от 18.07.2017 г. до 29.08.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 03.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и на осн. чл.31 ал.2 от ЗС и сумата от по 320 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването й на 1/4 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Банско за периода от 18.07.2017 г. до 3

29.08.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (03.09.2018 г.) до окончателното изплащане, както и на осн. чл.31 ал.2 от ЗС сумата от по 57.90 лв. за периода от 18.07.2017 г. до 29.08.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (03.09.2018 г.) до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Банско, като е отхвърлил исковете за разликата до претендирания общ размер от 7 500 лв.

7. На основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 от ЗН, съдът е постановил надарената К. В. Е. -Т. да задържи следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град Банско, одобрени със заповед РД-18-81/10.12.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-8002-25.10.2017 година на началника на СГКК Благоевград; адрес на сградата: *** № 14, ет. ,1 който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; застроена площ 99,0 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: *** и осъдил същата да заплати на М. Г. Е. Н. В. Е., ЕГН и Г. В. Е. по 9 033.29 лв. на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН.

С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноски между страните.

Недоволни от съдебното решение са останали ищците М. Г. Е., Н. В. Е. и Г. В. Е., ЕГН които в законоустановения срок са подали настоящата въззивна жалба. Със същата поддържат, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е посочил кои от тях кредитира и защо, както и от мотивите му не е видно, каква фактическа обстановка е приета за установена по делото.

М. Г. Е. оспорва и правилността на изводите на първоинстанционния досежно липсата на събрани доказателства, които да оборват презумпцията за съвместен принос при закупуването на дворното място. В тази връзка 4 навежда, че от изслушаните по делото свидетели се установява категорично, че паричните средства послужили за купуването на този имот са дарени именно на нея с тази цел и са вложени в имота, а имено само на съпруга и в документа за собственост е поставено, тъй като общината е поставила условие да сключи договора само с лице, което притежава изградената върху дворното място сграда.

Същата поддържа неправилност на изводите на съда и досежно приетия за неоснователен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.79 ЗС по отношение на дворното място. В тази връзка намира, че след като е владяла имота, считано от датата му на придобиване, то значи в нейна полза е текла придобивна давност и към датата на предявяване на иска на това основание е придобила собствеността върху частта, която се е падала на починалия и съпруг. Заявява възражение и срещу правилността на изводите на съда за липса на доказателства за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на първи и втори етаж от къщата.

Въззивниците М. Г. Е., Н. В. Е. и Г. В. Е. поддържат възражение и срещу изведените изводи на съда във връзка с иска за възстановяване на запазената част от наследството им, но същите са неконкретизирани и от тях не може да се изведе извод за това кои техни права намират за накърнени с решението при съобразяване на факта, че първоинстанционният съд като цяло е уважил този иск.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба, с който въззивникът К. В. Е. поддържа становище за нейната неоснователност и иска същата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от К. В. Е. срещу решението, в частта, с която е осъдена да заплати на основание чл. 36, ал.1 ЗН сумата от по 9 033,29 лв. на М. Г. Е., Н. В. Е. и Г. В. Е.. Твърди, че съдът неправилно е преценил размера на наследствената маса и на останалото имущество извън направеното в нейна полза дарение, поради което неправилно е приел и че е налице накърняването на запазената част на останалите наследници. В тази връзка намира, че наличното имущество извън дарението е достатъчно да покрие запазените части и съответно не е налице основание да се намалява направеното в нейна полза дарение. Сочи и че съдът неправилно не е съобразил заключението на вещото лице, според което стойността на дарения 5 етаж от къща не надвишава сбора от разполагаемата част на наследодателя и запазената й част.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от въззивниците М. Г. Е., Н. В. Е. и Г. В. Е., които излагат становище за нейната неоснователност.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства, част от които са представени и пред първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав кредитира всчки, събрани в първоинстанционното и във въззивното производство писмени доказателства.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на М. Г. Е., Н. В. Е. и Г. В. Е. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.