Определение № 797 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902435 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Х. К. Х. против решение № 240/13.06.2024 г. по в.т.д. № 194/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 16/12.01.2024 г. по т.д. № 30/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените 120 000 лева до претендираните 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря й З.К- Х., настъпила вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Боздуганово, причинено виновно от водача на лек автомобил “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ - Й.И.Й., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане.

Решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Оспорва се като занижен определеният от апелативния съд по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря. Изтъква се, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства, имащи значение за действителния справедлив размер на обезвредата, както и конкретните обективни факти във връзка с това. Не са отчетени и нивата на застрахователните лимити към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска 1 отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Счита се, че поради това не е приложен правилно принципът на справедливост, което е довело до присъждане на несъответен размер на обезщетението. Прави се оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не е взел предвид целия събран по делото доказателствен материал и не е извършил задълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на ищцовата претенция допълнително за сумата от 60 000 лева разликата между присъдените 120 000 лева и претендираните 180 000 лева, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Предвидените лимити за отговорността на застрахователите по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите могат ли да служат като абсолютен критерий при определянето на социално-икономическата обстановка в страната и за стандарта на живот?”.

2. “Допустимо ли е при определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий за справедливост и материалното положение на преживелия родственик, претендиращ обезщетението, в това число размерът на получаваните от него доходи?”.

3. “Допустимо ли е при преценката дали обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък е справедливо, да се взема предвид и размера на законната лихва към датата на постановяване на решението?”.

4. “Как следва да се прилага принципът на справедливост въведен в чл.

52 ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение и кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?”.

5. “Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/68?”.

6. “Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68, и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно 2 съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?”.

7. “Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?”.

8. “Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС № 4/68 г.?”.

9. “Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?”.

10. “Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?”.

Поддържа се, че по поставените въпроси относно приложението на критериите по чл. 52 ЗЗД е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение на въззивното решение от практика на касацията – задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., и константна такава, обективирана в цитирани от касатора решения по чл. 290 ГПК. По процесуалноправния въпрос се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на касационната инстанция -Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и поС.ната такава, намерила израз в посочени от страната решения по чл. 290 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението, като се развиват аргументи относно неправилно прилагане на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, и незадълбочено изследване на съвкупния доказателствен материал по делото.

Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника, за да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в 3 размер на 120 000 лева и да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е намерил, че с оглед влизането в сила на решението на ОС – Стара Загора в необжалваната част за уважаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера от 90 000 лева, следва да се приеме за установено, че на 23.08.2020 г. около 14.05 часа, на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за с. Боздуганово, е настъпило ПТП между л.а. “Опел Кадет”, с рег. № СТ6761СС, управляван от Н.В.Х. и л.а. “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ, управляван от Й.И.Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а. “Опел” - З.К- Х., дъщеря на ищцата. Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно останалите правопораждащи факти по така предявения иск и до размера, до който решението е влязло в сила, а именно: виновното причиняване на ПТП от застрахован при ответника водач по валидна към датата на събитието застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, процесуалната и материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й до посочения размер от 90 000 лева. Отбелязано е, че от името на ищцата, пред ЗД “БУЛ ИНС“ АД е предявена писмена претенция с молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021 г., с искане да бъде определено и да й бъде изплатено застрахователно обезщетение от 200 000 лева във връзка със смъртта на дъщеря й при горепосоченото ПТП, като към датата на завеждане на делото (31.01.2022 г.) застрахователят не е определил или изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция. Въззивната инстанция е съобразила на основание чл. 300 ГПК присъда № 2/17.01.2023 по НОХД № 1066/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието на водача Н.В.Х. относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и че извършването на деянието, за което Хубенов е осъден, а именно - причинена по непредпазливост смърт на З.К- Х. при процесното ПТП, е осъществено от него при независимо съпричиняване с другия водач, участвал в произшествието - Й.И.Й.. Във връзка с горното е преценил, че при настъпили вреди от деяние, извършено от две или повече лица при независимо съпричиняване помежду им, пострадалото лице може да насочи претенцията си за пълна обезвреда на причинените вреди към всеки един от извършителите. С оглед изложените по-горе аргументи, на основание чл. 53 и чл. 122, ал. 1 ЗЗД, апелативният съд е посочил, че ищцата е реализирала правото си да поиска изпълнение на цялото задължение от застрахователя на единия от делинквентите. При това положение за неоснователни са счетени възраженията в жалбата, че, тъй като соченият от ищцата за виновен водач на автомобил “Фолксваген Тигуан” не е единственият виновен за смъртта на Златка Х., доколкото вината и на двамата водачи, участвали в ПТП, е определена от наказателния съд, то само на основание установеното с присъдата, обезщетението следвало да бъде определено на не повече от половината от общо претендирания от ищцата размер. Добавено е, че от 4 данните по делото е видно и, че ответното дружество е застраховател по застраховка “ГО на автомобилистите” и на другия водач Н.В.Х., което определя ответникът като отговорен и за неговите действия.

При тези данни апелативният съд е приел, че предявеният иск се явява безспорно доказан по основание, а по размер – до посочената по-горе сума от 90 000 лева. Във въззивното производство и с оглед повдигнатите от въззивника възражения с жалбата относно размера на претендираното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, е изследван въпросът за справедливия размер на обезвредата. Обсъдени са ангажираните по делото гласни доказателства, както и е приета съдебно-психологическа експертиза.

При анализа на свидетелските показания съдът е взел предвид на основание чл. 172 ГПК възможната заинтересованост на св. Хубенов - съпруг на ищцата, от позитивния за нея изход по делото, както и обстоятелството, че самият той е осъден също за причиняване смъртта на дъщеря му по непредпазливост. При съвкупната им преценка с показанията на другия свидетел Манчев, който няма родствена и друга връзка с ищцата, е преценил, че същите могат да се кредитират, тъй като са логични и се подкрепят като фактология от показанията на незаинтересования свидетел. Въз основа на показанията на двамата свидетели, апелативният съд е намерил за установени по делото типичните за обществото ни добри отношения между майка и дъщеря, характеризиращи се с взаимно обич, уважение, взаимопомощ, както и характерните при загуба на дете страдания у ищцата, като родител на починала Златка Х.. Фактът, че починалата е била единствено дете на ищцата и е загинала на сравнително млада възраст (на 24 г.), е обусловил извод, че търпените от ищцата морални болки и страдания са били значителни.