Решение № 1123 от 11.08.2020, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6772/2019
- Вид
- Решение № 1123
- Подписан
- 11.08.2020
- В сила
- 04.09.2020
- Състав
- МИЛЕН ИВАНОВ БОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1123 гр. Русе, 11.08.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев при секретаря А.Х, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6772 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД против Д.Р.П., в която се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество с клиентски № ****и абонатен № ****за адрес гр. Русе, ****.
Поради наличие на неплатени задължения за потребена електрическа енергия в сроковете регламентирани в ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия и на основание чл. 410 ГПК, ищцовото дружество депозирало заявление в Районен съд - Русе, по което е образувано ч.гр.д. № ***/2019г. и издадена заповед за изпълнение за сумите от 855,85 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по осем фактури издадени в периода от 21.01.2019г. до 20.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 17,18 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 13.06.2019г.
След издаване на заповедта било извършено частично плащане на суми включени в нея, с което дължимата главница била намалена със 180,63 лв., а лихвите с 4,27 лв.
Частичното плащане било извършено на 31.10.2019 г.
С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че Д.Р.П. дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от 688,13 лв. за обект на потребление заведен с абонатен № ***, в която са включени сбора от неплатени главници в размер на 675.22 лв. по фактури издадени в периода 21.01.2019г. - 20.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12.91лв., представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 13.06.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответницата по кл. № ****към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***/2019г. за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК изразява становище за недоказаност на исковата претенция, тъй като в доказателствата по делото и конкретно в две попълнени вероятно от ответницата заявления е посочен адрес на обекта бл. Чая, вх. 1, ет. 9, ап. 9, а в документите за начислена електрическа енергия бил посочен обект във вход „Д“ на бл. Чая. С оглед на това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
За потребена електрическа енергия по аб. №****с адрес гр. Русе, ****с титуляр ответницата Д.Р.П. (кл. №***), ищцовото дружество е издало в периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. 8бр. фактури на обща стойност 855,85лв. Фактурите са издадени след извършен реален отчет на показанията на измервателен уред.
Със заявление №*** от 02.08.2017г. Д.Р.П. е поискала промяна на титуляра на партида за достъп до електроразпределителната мрежа (на клиента) за апартамент в гр. Русе, *****, като се е легитимирала за собственик на имота с нотариален акт от 14.07.2017г. (титуляр на правото на ползване според отбелязване в представената по делото справка от имотния регистър). Въз основа на подаденото заявление е съставен констативен протокол от 04.08.2017г. за проверка на техническото състояние на измервателния уред за обект в гр. Русе, ***“, с аб. №***. Протоколът е подписан от ответницата.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за дължима главница в размер на 855,85лв. по фактури, издадени в периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. и обезщетение за забава в размер на 17,18лв. представляващо сбора от мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 30.06.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от 24.06.2019г. до окончателното й плащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства, установяват, че между страните, по инициатива на ответницата, са възникнали облигационни отношения във връзка с доставянето на електрическа енергия за имот, намиращ се в гр. Русе, *** с аб. №****и кл. №***.
Правата и задълженията на страните в това правоотношение са регламентирани в публично известни Общи условия, за които ответникът изрично е декларирал, че е запознат в депозираното от него заявление от 02.08.2017г. В чл. 17 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия е предвидено задължение за ответника като клиент на ищцовото дружество да заплаща стойността на използваната електрическа енергия по реда и в сроковете посочени в ОУ. Няма доказателства по делото за прекратяване на възникналото облигационно правоотношение както и за заплащане на процесните фактури, които са издадени въз основа на реален отчет на средството за измерване на електрическата енергия потребена от процесния имот.
Действително е налице неточно посочване в исковата молба и представената към нея справка за потребление на електрическа енергия, че процесният имот се намира в гр. Русе, ***.
Жилищната сграда има само един вход и апартамента се намира на ет.9. Адресът правилно е отбелязан на издадените фактури за процесния период, а и абонатния и клиентски номер също индивидуализират в достатъчна степен обекта на потребление и се установява, че клиент за него е именно ответницата. Допълнителен аргумент за това становище се извлича и от обстоятелството, че на нея лично й е връчена призовка за първото съдебно заседание именно на този адрес. Въпреки това тя не се е явила в съдебно заседание и не е изложила възражения срещу иска и е продължила да бъде представлявана от назначения й особен представител. Възраженията на последния за несъвпадение между имота на ответницата и този за който се претендира заплащане на електроенергия в настоящото производство по изложените по-горе съображения следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в размер на 325лв., включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител и 75лв. разноски за заповедното производство.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Р.П. ЕГН********** *** дължи на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, сумата от 675,22лв. - главница за незаплатена електрическа енергия по фактури издадени в периода 21.01.2019г. до 20.05.2019г., сумата от 12,91лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 13.06.2019г., както и законната лихва върху главницата считано от 24.06.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед №***/25.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Д.Р.П. ЕГН**********
*** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258 сумата от 325лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните
Районен съдия: