Разпореждане № 2715 от 02.06.2023, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2715 гр. Варна, 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И. като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100501675 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение № 472/13.04.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1675/2022 год. по описа на ОС-Варна, е потвърдено Решение № 260010/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 461/2015 год. по описа на РС-Провадия, в частта му, с която е прогласена нищожността, на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, на саморъчно завещание от 04.03.2013 год. на Венцеслав Божков С., б. ж. на гр. Провадия, починал на 08.02.2015 год., извършено в полза на Л. П. Л., обявено с протокол за обяваване на саморъчно завещение в нотриата с рег. № 976/10.02.2015 год., оставено за съхранение в канцеларията на нотариус Орлин Стефанов с рег. № 196, с район на действие района на РС-Варна, под № 9 в регистъра за записване на саморъчни завещания от 18.07.2014 год., за което е образувано нот. дело № № 7, рег. № 4791/18.07.2014, год., по исковете на С. И. С. и Н. Х. Б. и са отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 9/2015 г., том 2, рег. № 1425, дело № 200/2015 год. и к. н. а. № 11/2015г., том 2, рег. № 1434, дело № 202/2015 год. и двата по описа на нотариус Илко К. с рег. № 225, с район на действие района на РС [1]Провадия. Със същото решение е отменено Решение № 260010/10.05.2022 год., постановено по гр. дело № 461/2015 год. по описа на РС-Провадия, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. Р. И. срещу Л. П.

Л. иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот в с. Тутраканци, общ. Провадия – дворно място с площ от 1 600 кв.м., съставляващо УПИ Ш-283, кв. 38 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, баня и стопански постройки, въз основа на придобивна давност, чрез осъществявано от него владение в периода от 2001 год. до датата на депозиране на исковата молба 31.08.2017 год., на основание чл. 124 ГПК, както и в частта му, с която е прието за установено по отношение на ответника Х. Р. И., че ищецът С. И. С. е собственик на посочения недвижим имот, на основание наследствено правоприемство от Венцеслав Божков С., починал на 08.02.2015г., б. ж. на гр. Провадия и е осъден ответникът Х. Р. И. да предаде на ищеца С. И. С., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания имот и 1 вместо това е прието за установено по отношение на Л. П. Л., че Х. Р. И. е собственик на този недвижим имот, въз основа на давностно владение с начало на владението от 2001 год. до предявяване на иска на 31.08.2017 год. Предявеният от С. И. С. срещу Х. Р. И. иск с правно осонвание чл. 108 ЗС, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът С. И. С., е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1600 кв. м., съставляващо УПИ III[1]283 в кв. 38 по плана село Тутраканци, община Провадия, заедно с построената в него жилищна сграда, баня и стопански постройки, при граници на дворното място: улица; УПИ II -284; УПИ IV -282; УПИ V-281 и УПИ IX -280, на основание наследствено правоприемство от Венцеслав Божков С., починал на 08.02.2015г., б.ж. на гр.Провадия и за осъждането на ответника Х. Р. И. да предаде на ищеца С. И. С., владението върху гореописания имот е отхвърлен. Производството по в. гр. дело № 1675/2022 год. по описа на ОС-Варна е прекратено в частта му по въззивната жалба на Х. Р.

И. срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е прието за установено в отношенията между С. И. С. и Н. Х. Б., че С. И. С. от гр. Варна е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на с. Тутраканци, община Провадия, с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки, на основание наследствено правоприемство от Венцеслав Божков С., б. ж. на гр. Провадия, починал на 08.02.2015 год. В резултат на това произнасяне Л. П. Л. е осъден да заплати на С. И. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева - разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, а на Х. Р. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лева - разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. С. И. С. е осъден да заплати на Х. Р. И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лева - разноски за настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

С молба с вх. № 13321/30.05.2023 год. по рег. на ОС-Варна Х. Р. И., чрез адв. И. И., е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените от РС –Провадия и ОС – Варна в негова полза съдебни разноски.

Молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК, предл. първо и предл. второ от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища. Въззивното решение в частта му за разноските има характера на определение. Предвид постъпилата касационна жалба с вх. № 12822/25.05.2023 г. въззивното решение не е влязло в сила, следователно не е влязло в сила и първоинстанционно решение в частта за присъдените разноски.

Съобразно изложеното, молбата с вх. № 13321/30.05.2023 год. по рег. на ОС-Варна, подадена от Х. Р. И., чрез адв. И. И., за издаване на изпълнителен лист за разноските е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Водим от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 13321/30.05.2023 год. по рег. на ОС-Варна, подадена от Х. Р. И., чрез адв. И. И., за издаване на изпълнителен лист съобразно диспозитива на Решение №260010/10.05.2022 год., постановено по гр. д. № 461/2015 г. по описана РС – Провадия и Решение № 472/13.04.2023 год., постановено по в. гр. дело № 1675/2022 год. по описа на ОС-Варна.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за насрещната страна – от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3