Акт от 15.07.2010, Районен съд - Брезник
- Съд
- Районен съд - Брезник
- Дело
- 99/2010
- Подписан
- 15.07.2010
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 гр. Брезник, 15.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 13.07.2010 г., IІ състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан
Петров при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 99 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на В.Б.Г., чрез адв. Д. Х., с искане да се приложат по отношение на съпруга й Н.А.Г. предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за преустановяване на "домашно насилие", упражнено върху нея. Като форма на "домашно насилие" по чл. 2 от закона се сочи осъществено на 14.06.2010 г. от ответника акт на физическо насилие – удари и ритници в областта на лицето, тялото и крайниците, в присъствието на техните деца, което я накарало да напусне семейството и работата си в гр. ***** и да се премести при родителите си в гр******. С молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършеното насилие.
Ответникът оспорва твърденията, изложени в молбата и твърди, че не е упражнявал физическо насилие по отношения на съпругата си.
Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от акта на домашно насилие, от легитимирано лице по смисъла на чл.
3 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна се установява:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община ******, се установява, че В.Б.Г. и Н.А.Г. са сключили граждански брак на 27.05.1995 г. Безспорен факт е, че от брака си имат две деца като семейството живее в жилище, находящо се в гр. ******.
Тезата на молителката се подкрепя от показанията на свидетелите С. Б.Б. – сестра на ищцата, и Й. В. Б. – майка на ищцата. Заявяват, че на 14.06.2010 г. ответникът се обадил по телефона и ги информирал, че пребил и остригал В.Г.. След това на св. Й. Б. се обадила и В., която говорела провлечено и бавно и я помолила да дойде да я прибере от гр.
Л*****, тъй като била пребита и остригана от съпруга си. Свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. и съпругът на последната, пристигнали в гр. **** около 20.30-21.00 часа. При пристигането им на улицата имало няколко жени и деца, както и полицай, които при идването им се разотишли. Свидетелите заявяват, че В.Г. имала видими следи от насилие - лицето й било подуто и в синини, по врата имала синини и драскотини, косата и била остригана късо. Съпругът й Н. ги посрещнал на вратата и заявил, че той й е причинил нараняванията и съжалява за това. След като се прибрали в гр. ***** забелязали, че В. имала синини и по ръцете и краката. След инцидента на 14.06.2010 г. В. споделила, че изпитва страх да живее със съпруга си и затова напуснала семейното жилище в гр. ***** и работата си и се преместила в гр. *****. От разказа на свидетелите
С. Б.Б. и Й. В. Б. се установява, че няколко дни преди инцидента на 14.06.2010 г. Н.Г. е осъществил и друг акт на физическо насилие спрямо съпругата си – нанесъл й побой, за което ги информирал отново по телефона.
На тези доказателства не противостоят показанията на свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К., които заявяват, че знаят за скандал на 14.06.2010 г. между В.Г., нейния съпруг и трето лице – М. “*****”, с когото според свидетелите В. имала близки интимни отношения, но не са присъствали или чули за упражнено от Н.Г. спрямо съпругата си физическо насилие, нито В. де е имала видими наранявания на въпросната дата.
След преценка на достоверността на така изложените доказателства, съдът възприема показанията на свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б., подкрепящи тезата на молителката, тъй като не са в противоречие с показанията на свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К., а напротив – дават достоверна информация относно важни за крайния извод на съда факти от процесния период за това дали на 14.06.2010 г. е осъществено физическо насилие от Г. спрямо съпругата му. Свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. пресъздават непосредствените си възприятия от процесния период, като в показанията им не се констатират вътрешни противоречия относно фактите от предмета на доказване, които преценени с оглед нормата на чл. 172 ГПК не разкриват заинтересуваност и липса на обективност, независимо от обстоятелството, че са близки роднини на ищцата. Действително св. С. Б.Б. и св. Й. В. Б. не са били преки очевидци на побоя, нанесен от ответника на съпругата му, но независимо от това показанията им се основават на непосредствени разговори с ответника, в които той директно заявил, че физически е насилил ищцата. Към изложеното следва да се прибави и това, че свидетелите Т.
П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К. не са имали възможност за продължително и непосредствено възприятие на отношенията между съпрузите, тъй като изнесените от тях данни се основават единствено на впечатленията им за поведението на ищцата в обществото, пречупени през субективната им преценка за морал, както и от инцидентните и краткотрайните им срещи със семейството като съседи, но липсват конкретни задълбочени впечатления за отношенията между съпрузите и по-специално за инцидента на 14.06.2010 г., което създава убеждение за недостатъчна информативност на показанията им относно изключително съществени факти от предмета на доказване по делото, а именно – на 14.06.2010 г. имало ли е упражнено физическо насилие от страна на Н.Г. спрямо В.Г..
Имайки предвид изложеното, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че показанията на Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К. потвърждават твърдението на молителката за възникнал скандал между съпрузите на 14.06.2010 г. и не опровергават показанията на свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. за осъществено домашно насилие от страна на ответника Г. спрямо съпругата му В.Г. през процесния период.
От приетите като доказателства по делото медицинско свидетелство № 125/15.06.2010 г., издадено от д-р В. В. и съдебномедицинско удостоверение с изх. № 275/16.06.2010 г. на МБАЛ „Р. Ангелова” АД-Перник се установява, че на посочените дати В.Г. е била на преглед при споменатия доктор и в посочената болница. При прегледите е установено остригване на косата, кръвонасядания в лява и дясна тилна област, като и по лявата ушна мида. Кръвонасядания по шията вдясно. Лек оток и кръвонасядане в основата на носа и по клепачите на двете очи. Кръвонасядане по горната устна на устата вдясно и по полулигавицата на долната устна на устата.
Кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната и долната устна на устата.
Кръвонасядане по дясно рамо, ляво рамо, по задната повърхност на шията, по лява и дясна плешка, по двата лакътя, по лява поясна област, по гръдния кош вляво и по лява подбедрица. В свидетелството се констатира, че описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, както е съобщено от прегледаната.
Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Подадената молба е с правното основание чл. 7, ал. 1, вр. чл. 8, т. 1