Решение № 18 от 20.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Плевен, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Търговско дело № 20244400900051 по описа за 2024 година На 20.02.2024 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила изпратена по пощата на 19.02.2024 г. искова молба от И. И. В., с ЕГН: **********, представляван от адв. К. Т. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, с ЕИК: ***, в която се твърди, че на 25.07.2020 г., около 03.00 часа, на път I-3 /Бяла – Ботевград/, км. 68+000, при управление на МПС – лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №*** водачът Е. С. М., с ЕГН:

********** нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДП, вследствие на което ударил пешеходеца Б. И. В., с ЕГН: ********** – син на ищеца и причинил смъртта му.

Твърди се, че:

-с присъда № 29 от 17.10.2022 г. по н.о.х.д. № 605/2022 г. Плевенски Окръжен съд е:

ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. С. М. за виновен в това, че: на 25.07.2020 г., на път I-3, Бяла – Ботевград, км. 68 + 000, в близост до разклона за гр.Славяново и гр. Пордим, при управление на МПС – л.а. Пежо, модел 206, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДП, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП; чл.5, ал.2, т. 1 от ЗДП; чл.20, ал.2 от ЗДП и 1 чл.116 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. И. В. от гр.Плевен, като след деянието избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ , във вр. с ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

-с решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. ВТАС е:

ИЗМЕНИЛ присъда № 29/17.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 605/2022 г. на Плевенски Окръжен съд, като я ОТМЕНИЛ в частта, с която подсъдимият Е. С. М. е признат за вИ.ен, че е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП, по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДП и по чл.116 ЗДП, поради което на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по обвинението в тази част.

ПОТВЪРДИЛ присъдата в останалата обжалвана част.

-с решение № 43 от 18.01.2024 г. по к.н.о.х.д. № 605/2023 г. ВКС е:

ОСТАВИЛ В СИЛА решение № 57 от 27.04.2023 г. по в.н.о.х.д. № 338/2022 г. на ВТАС.

Ищецът твърди, че е имал изключително близка връзка със сина си, поради което загубата му го съкрушила и довела до развитието на остро душевно разстройство – сякаш не е на себе си. Станал емоционално неустойчив и асоциален. Не може да приеме случилото се и усеща „разрив“ с другите и живота. Изпитва тъга, емоционална празнота, безнадеждност и безпомощност.

Твърди се, че към 25.07.2020 г. е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №***, сключена със

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр. София, съгласно полица №BG/22/12000648974.

И. И. В. твърди, че е предявил застрахователните си претенции към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД на 14.09.2020 г., като била заведена щета №0000-1000-01-20-7555. Застрахователят обаче не определил и не изплатил справедливо обезщетение, което го мотивирало да предяви иск по чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 от ЗЗД със следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца 200 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – резултат от 2 смъртта на сина му Б. И. В., с ЕГН: **********, настъпила при ПТП от 25.07.2020 г., причинено виновно от Е. С. М. с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №***, със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ

ЛЕВ

ИНС“АД-гр.

София, съгласно полица

№BG/22/12000648974, ведно с лихва за забава в размер на законната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от 25.07.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица

№BG/22/12000648974. Твърди, че по заведената щета №0000-1000-01-20-7555 е определила обезщетение /без конкретизиран размер/ за неимуществени вреди, съобразено с приноса на Б. И. В. за причиняване на процесното ПТП, изразяващ се в нарушаване на правилото, визирано в чл.108 от ЗДП. Твърди, че Б. И. В. се е движел в тъмната част на денонощието в пътната лента за движение на процесния автомобил и така е поставил в опасност собствения си живот.

Ответникът оспорва като недоказана степента на близост между Б. И. В. и неговия баща, обосноваваща обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер. Счита ищцовата претенция за завишена по размер.

Черпи арг. от решение №128/25.06.2013 г. по т.д. №396/2012 г. на ВКС, II т.о. и прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода от 25.07.2020 г. /когато е настъпило ПТП/ до 19.02.2021 г. /откогато до предявяване на иска на 19.02.2024 г. са изминали 3 години/.

Ответникът е поискал привличането на Е. С. М. като трето лице-негов помагач. Интереса от това привличане е аргументирал с възможността срещу него да бъде предявен иск по чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ. Твърди, че при ПТП Е. С. М. е бил с отнето СУМПС и че е напуснал местопроизшествието.

С определение №266 от 21.05.2024 г. Плевенски Окръжен съд е:

ДОПУСНАЛ привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Е. С. М., с ЕГН: **********, от с. ***, като трето лицепомагач на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД-гр.

София.

В о.с.з. на 17.06.2024 г. Е. С. М. е представил писмено становище и е дал 3 устни обяснения по фактите. Твърди, че при ПТП не е бил с отнето СУМПС.

Признава, че след удара не е спрял, а е продължил и че на следващия ден е отишъл да се предаде в Плевенска Окръжна прокуратура. Сочи, че Б. И. В. е страдал от параноидна шизофрения, но не конкретизира отношението на този факт към механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че шофирал през нощта със скорост между 90 и 100 км/час, когато след изминати близо 300 км „нещо ярко го ослепило“ и последвал удар в него. Счита, че не само той, а и Б. И. В. е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като се е движел в тъмната част на денонощието, по пътното платно в посоката на движение на процесния автомобил. Оспорва като завишен претендирания размер на обезщетението.

В о.с.з. на 20.01.2025 г. е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните прения. Ищецът е пледирал за уважаване на иска в пълния му размер, тъй като доказателствата сочат, че при движение със скорост, съобразена с конкретните условия на видимост, Е. С. М. е могъл да предотврати ПТП. И. И.

В. претендира направените разноски, а процесуалният му представител – адв.

Т. моли да й бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА минимално адв. възнаграждение.

Ищецът е представил писмена защита, в която моли да бъде отчетено, че има влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд в настоящото производство. Счита за доказано, че е имал „отношения на обич и разбирателство“ със сина си Б. и че при отсъствието на майка му, се е грижел за него с помощта на баба му и дядо му. Акцентира, че е полагал адекватни грижи за сина си, предвид психичното му заболяване. Твърди, че след смъртта му е загубил смисъла в живота, изолирал се е от хората и се е оттеглил на село.

Според ищеца, неспазването на правилата за движение от страна на Б. не е в причинна връзка с настъпването на ПТП, а водачът на процесното МПС е могъл да избегне удара с пешеходеца, ако се беше движил със съобразена скорост.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД пледира за отхвърляне на предявения иск, защото не е доказана силната емоционална връзка между ищеца и неговия син и защото ако пешеходецът беше спазил разпоредбата на чл.108 от ЗДП, нямаше да настъпи процесното ПТП.

Претендира направените разноски и възразява по чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на направените от ищеца разноски за адв. възнаграждение, ако те не 4 се претендират в минимален размер и по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът е представил писмена защита. В нея се акцентира върху това, че поведението на пострадалия е отчетено от наказателния съд като смекчаващо вината обстоятелство. Моли се да бъде съответно редуцирано претендираното обезщетение.

Според ответника, ищецът и синът му Б. не са имали връзка, „по-силна от нормалната за роднини от такава степен“. В защитата се твърди, че ищецът не е полагал необходимите грижи за сина си, с оглед здравословното му състояние и е допуснал то да се влоши.

Третото лице-помагач Е. С. М. счита, че доказаната връзка между баща и син не обосновава присъждане на обезщетение в претендирания размер.

Освен това счита, че обезщетението следва да бъде намалено при съобразяване приноса на пострадалия пешеходец за настъпване на ПТП.

Претендира направените разноски.

Представена е писмена защита, в която процесуалният представител на третото лице-помагач адв. Д. моли да бъдат съобразени показанията на свидетеля-очевидец П. Ц., според които процесният автомобил се е движел зад автобус, който е направил маневра „отклоняване вляво“ с цел избягване на препятствие на пътя, непосредствено след която маневра е последвал удара между процесния автомобил и пешеходеца. Според адв. Д., от експертните заключения не може да са направи категоричен извод дали водачът на процесния автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от препис-извлечение от акт за смърт от 26.07.2020 г. и у-ние за наследници №14-4161/12.09.2022 г., Б. И. В. е роден на *** г. и е починал на 25.07.2020 г. – около месец след като е навършил 29 години. Видно е още, че ищецът И. И. В. е негов баща.

С Постановление № 4 от 25.V.1961 г. Пленумът на ВС, ръководейки се от изискването за справедливост, е определил кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, с оглед родството им с пострадалия. Този кръг включва най-близките роднини каквито са низходящите, възходящите и съпруга. Изброяването е 5 лимитативно. Ищецът е възходящ – баща на загиналия при процесното ПТП Б.

И. В.. С ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Ето защо в процесния случай следва се приеме, че ищецът е активно материално-правно легитимиран да предяви иска за обезщетение, без да се изследва въпроса била ли е налице приживе „специална“ емоционална връзка между него и сина му.

По делото не е спорно и е видно от справка от БДИЦ към ГФ, че към 25.07.2020 г. е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил марка ПЕЖО, модел 206, с ДК №***, сключена със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АДгр. София, съгласно полица №BG/22/12000648974. Този факт обуславя пасивната материално-правна легитимация на ответното дружество.

По делото не е спорно и е видно от писмо изх. №5575/26.07.2022 г., че И. И. В. е предявил застрахователните си претенции към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, като е била заведена щета №0000-1000-01-20-7555/14.09.2020 г. Няма данни в 3-месечния срок застрахователят да е определил и платил обезщетение.

Видно от преписката по щета №0000-1000-01-20-7555, тя е образувана въз основа на първоначална претенция, подадена чрез адв. Ч. Н. и входирана с №11669/14.09.2020 г. Застрахователят с писмо от 17.09.2020 г. е поискал на основание чл.106, ал.3 от КЗ представянето на конкретно посочени документи.

По-късно е подадена нова претенция, този път чрез адв. К. Т., която е входирана с №7769/20.07.2022 г., но е разгледана в рамките на щета №00001000-01-20-7555/14.09.2020 г. От ел.кореспонденция по повод тази претенция става ясно, че застрахователят е определил обезщетение в размер на 90 000 лв., което е редуцирано до 63 000 лв., предвид приноса от 30 % на Б. И. В. за настъпване на ПТП, изразяващ се в нарушаване на правилото, визирано в чл.108 от ЗДП. Тази факт е потвърден и в о.с.з. на 17.06.2024 г. от 6 процесуалния представител на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД – адв. М.. Не е спорно, че И. И. В. не е бил съгласен с определеното при тези условия и в този размер обезщетение и че такова не му е изплащано.