Решение № 49 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пазарджик, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

А. Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Т.а в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от А. Люб. Александров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600974 по описа за 2025 година С присъда № 10 от 06.10.2025 г., постановена по НОХД № 32/24 г. на РС – Пещера е признат подсъдимият А. Ю. Ш. от гр. П., за невиновен за това, че на 12.02.2022 г., в гр. П., обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършите с Р. Р. О. от гр. П., е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в ******** на К. В. М.от същия град, като го е оправдал по обвинеието за престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 и с чл. 20, ал. 2 от НК.

Признат е подсъдимият Р. Р. О. от гр. П. за невиновен за това, че на 12.02.2022 г., в гр.

П., обл. Пазарджик, в съучастие, като съизвършител с А. Ю. Ш., е причинил на К. В. М. от гр. П. средна телесна повреда, изразяваща се в ********, като го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 129, ал.2 във връзка с ал. 1 НК и чл.20, ал. 2 от НК.

Против така постановената присъда е постъпил протест, както и допълнение към същия, от прокурора с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Поддържа се, че авторството на деянието е доказано от показанията на свид. Т. и разпознаването на досъдебното производство, което прокурорът намира за извършено в съответствие с процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по обвиненията за престъпление по чл. 129, ал.2 във връзка с ал. 1 НК и чл.20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и релевираните със същата отменителни основания само по отношение на подс. Р. О.. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна за подсъдимия О..

1

Поддържа, че обвинението по отношение на този подсъдим се доказва от показанията на двете незаинтересовани свидетелки Ж. и П.. Поддържа, че свидетелят Т. бил заинтересован, поради познанство с бащата на единия подсъдим и следва да се кредитират показанията му от досъдебното производство. Пострадалият също давал достоверни показания за виновността на подсъдимите. Твърди, че липсвали обективни данни за намален слух у пострадалия преди инцидента, поради което следвало да се приеме, че същият е резултат от нанесените му телесни увреждания от подс. О. и други, неизвестни извършители.

Повереникът на частния обвинител също пледира за отмяна на присъдата като необоснована и незаконосъобразно. Иска постановяване на нова присъда, с която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения.

Защитниците оспорват протеста както твърдят, че обвиненията не са доказани.

Доказателствата по делото не установявали по категоричен начин нито авторството, нито причиняването на съставомерния резултат.

Подсъдимите, упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, искат потвърждаване на оправдателната присъда .

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

Фактите по делото.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 12.02.2022г., по обяд, подсъдимите Р. О. и А. Ш., заедно със свид. В.Т. били на общинския пазар в гр. П.. Посетили заведението „******“, държано от свид. К. Ц., където предлагал скара. След това подс. Р. О. се обадил на сина си свид. Е. О., от който поискал да дойде да ги вземе със служебния си автомобил на COT 161. След това двамата подсъдими се отправили към бариерата на пазара.

Свидетелят М. също се намирал пазара около 13,00 часа.

Свид. Т., който имал магазин на пазара, чул някаква разправия и излязъл навън.

Видял свид. М., и още две лица, които спорели. В един момент някой ударил с найлонова торбичка свид. М. отстрани на главата, като очилата му паднали на земята. Т. се развикал и събралите се се разотишли. Т. вдигнал очилата на пострадалия и заедно с М. се обадили на тел. 112, от където насочили М. да отиде до Районното управление на Полицията в град П..

След това свид. М. отишъл сам до ФСМП - П., където констатирали че има висок кръвно налягане, без други оплаквания. М. си тръгнал като отказал да взема лекарство за високото кръвно.

М. се отправил към магазина, който държал.

По късно вечерта, около 18.00 - 19.00 часа, при свид. М. влязъл свидетелят С., който видял че пострадалият не се чувствал добре, бил много блед, проснат на стол. С. извикал линейка и още същата вечер приели пострадалия М. в неврологично отделение на МБАЛ – „Проф. Д.Р.“ ООД- гр. П. с високо кръвно 200/120, като го изписали на 18.02.2022г.

Поставена му била окончателна диагноза: *****, причинен от ****; ****; *******;

***; ****; ******; *****; ***; ****; ****; други ***.

Десет дни след инцидента, на 22.02.2022 г., М. посетил съдебна медицина, където бил освидетелстван.

С Протокол за доброволно предаване от 16.02.2022г. Г.Х.Д., Директор на ОП "*****" 2 гр. П., предал 2 бр. магнитни дискове, съдържащи записи от охранителните камери на общински пазар в гр.П. от 12.02.2022г.

На 30.03.2023г., е извършено разпознаване на лица по снимки. Свидетелят Т. посочил подс. Ш., като лицето, което ударило с найлонова чанта по главата М.. Пострадалия разпознал подс. Ш., като лицето, ударило го с найлонова чанта в областта на главата, така и подс. О., който на 12.02.2022г. му е нанесъл удари с юмруци, също в областта на главата.

При съвкупна преценка на изслушаните съдебномедицински експертизи, районният съд приел, че същите не установяват категорично момента в който е настъпило намаление на слуха на пострадалия. В тази си част експертите се мотивират с липсата на обективни данни за глухота преди инкриминираната дата и твърденията на пострадали, че слухът му бил затруднен след нанесен му побой на 12.02.2022 г.

От заключението на назначената видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза и останалите доказателства по делото, районният съд направил извод, че подсъдимите заедно със свидетелите Т. и О. към момента на обаждане по телефон 112 и към момента на извършване на прегледа на пострадалия, са се намирали на територията на пазара в гр. П., като от депозираното видео нито един от тях не е извършвал каквото и да било насилие над пострадалия. Твърденият от пострадалия инцидент следва да е станал много по-рано, от момента в който същите тръгнали към бариерата на пазара.

Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена от показанията на свидетелите Т. Т., К. Ц., Г.Д., И. С., Е. О., М.А., В. Т., А. С., както и от събраните писмени и веществени доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на контролираната съдебна инстанция по анализа на доказателствата, както и крайният извод, че обвиненията е останало недоказано. Без да повтаря съображенията на районния съд в горния смисъл, съдът ще отговори на доводите на прокурора за необоснованост.

Не може да бъде споделено твърдението в протеста и на съдебните прения, че показанията на свидетелите С. Ж. и Р. П.. Поддържа се, че показанията на тези свидетели останали непроменени от досъдебното производство до края на съдебното следствие и доказвали авторството на инкриминираното деяние. Това заявление не отговаря на съдържанието на показанията на двете свидетелки. На досъдебното производство Ж. твърди, че пострадалият е бит от непознати за нея лица. П. изрично заявява, че не може да разпознае извършителите на деянието, при което пострадал М.. Въпреки така заявеното от свидетелите, на съдебното следствие и двете сочат О. като един от извършителите. На фона на изрично заявеното в досъдебната фаза, правилно районният съд е отказал да кредитира с доверие твърденията на свидетелите в открито съдебно заседание. Още повече, че в показанията на свид. П. се съдържат очевидно неверни твърдения за пристигнала на мястото линейка, както и че инцидентът бил през лятото. Това говори най-малко за липса на достоверен спомен за процесните събития. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че свидетелките са майка и дъщеря, което предполага лесна внушаемост една на друга относно обстоятелствата по делото. Това поражда допълнително съмнение в достоверността на твърденията им.

Противно на вазраженията на държавното и частно обвинение, съдът намира, че показанията на пострадалия свидетел К. М. не само, че не внасят яснота относно авторството на деянието, а напротив, дават повод за основателни съмнения, че събитията са се развили, както е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт. При преценка достоверността на свидетелски показания винаги първо се взема предвид тяхната правдивост сами по себе си и едва впоследствие се оценява съответствието им с другите доказателствени източници. Показанията на пострадалия по делото са изключително вътрешно противоречиви, което е достатъчно основание да бъдат изключени като надежден източник на достоверна информация за основните релевантни факти – авторството на деянието и причинната връзка между нанесения на М. побой и констатираното от експертите намаление на слуха му. Противоречията са многобройни, посочени са 3 изчерпателно от районния съд и няма да бъдат повтаряни. Основното е това, че пред съда свидетелят изрично заявява, че на инкриминираната дата не подсъдимите са лицата, нанесли му побой.

Не могат да бъдат споделени възраженията на прокурора, че показанията на свидетеля очевидец Т. Т. доказват, че подс. О. е нанасял удари на М. по време на инкриминирания инцидент. На досъдебното производство /л. 170 ДП/, разпитан на 29.04.22г., сравнително скоро след инцидента, Т. твърди, че видял мъж да удря М. по главата с найлонова чанта. Този мъж се обърнал с лице към Т. и започнал да го псува. Тоест свидетелят е имал възможност да види добре чертите на лицето му, но очевидно не го е познавал, защото едва впоследствие, след като мъжът напуснал мястото на инцидента, Т. разбрал от хора на пазара, че това бил човек, наричан „Р.“. Още в този си разпит свидетелят Т. не твърди да има лични възприятия, че именно подсъдимият О. е ударил пострадалия по описания начин. На съдебното следствие свид. Т. еднозначно твърди, че не е видял никой от подсъдимите да нанася удари на пострадалия на инкриминираните време и място.

На 30.03.23г. /л. 181 ДП/ Т. е разпитан пред съдия и е участвал в разпознаване по снимки. На този разпит потвърждава казаното по-горе, а при разпознаването сочи подсъдимия Ш. като човекът ударил пострадалия по главата с чанта.

Казаното мотивира съда да не приеме за основателни възраженията за заинтересованост на свид. Т. поради познанство с бащата на подсъдимия Ш..

Основателни са възраженията на защитата и съображенията в мотивите на обжалваната присъда за допуснати нарушения, опорочаващи разпознаването, извършено от пострадалия М. и свидетеля Т. Т.. Извършено е разпознаването по снимки, въпреки наличната възможност това да стане лично. Нарушена е императивната разпоредба на чл.

171, ал. 4 от НПК. Освен това, преди да пристъпи към разпознаване, органът на досъдебното производство не е разпитал разпознаващите свидетели за конкретните особености, по които може да разпознае лицето. Нарушенията опорочават така извършените процесуални действия, поради което протоколите от разпознаванията не могат да бъдат използвани като доказателствени средства по делото. В този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на релевантна практика на върховната съдебна инстанция.

Основателни са доводите на защитата, за компрометираност на отразеното в съдебно – медицинското удостоверение от 22.02.2022г. В същото са констатирани и описани множество видими наранявания по тялото на пострадалия. В същото време от показанията на свид. М. и неговата съпруга се установява, че пострадалият не е бил прегледан от съдебния лекар, а от неговия технически сътрудник /лице от женски пол/, като при прегледа М. не е събличал дрехите си. Невъзможно е при това положение да се констатират цитираните травматични увреждания.