Решение № 110 от 17.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков (АП-П.) като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600487 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по протест на ОП-П. срещу присъдата № 260054 от 04 юни 2021г. по н.о.х.д. № 2229/19 г. по описа на ПлОС, с която подс. С.И.Д. е признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение, а направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

В протеста, който е своевременно предявен, се мотивира недоволство от формалнологическия анализ на окръжния съд, довел до оправдателния извод. Излагат се конкретни доводи за игнориране и превратно тълкуване на доказателствени източници, едностранчиво интерпретиране на тяхното съдържание и липсваща съвместна преценка на доказателства и експертни изводи. Иска се постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказанието, за което прокуратурата е пледирала при първоинстанционните прения.

При въззивната инстанция представителят на АП-П. поддържа протеста. Повтори и допълнително аргументира по-важните от изложените в него възражения.

Защитникът на подсъдимия адв. Й.Д. обоснова поддържаната от него при първоинстанционното разглеждане на делото позиция за недоказаност на обвинението.

1

Доверителят му обяви, че се присъединява към развитата от него теза и искане за потвърждаване на оправдателната присъда.

Пловдивският апелативен съд като въззивна инстанция, след като обсъди доводите и съображенията на страните, служебно и във връзка с направените оплаквания, счете, че протестът не е основателен.

Производството по делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие – в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като съдът е одобрил съгласието да не бъдат разпитвани част от свидетелите и вещото лице М.С., изготвил заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства (подробно изброени в мотивите на присъдата, вкл. с посочване на мястото, където се намират по делото), както и на експертизите, ПОС е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.И.Д. е роден на ***** г. в гр. С.. Живее в гр. П.. Той е българин, български гражданин. Има висше образование. Женен е. Работи. Не е осъждан.

Дружеството „М.“ ЕООД било регистрирано през 2012 година с едноличен собственик на капитала и управител св. М.М.. Било създадено да развива земеделска дейност чрез кандидатстване за субсидии по различните схеми и мерки на общата селскостопанска политика на държавата. От името на дружеството с това се занимавал тъстът на св. М. - подс. С.Д., който имал агрономическо образование. За целта на 12.07.2012 г. му било издадено пълномощно с широка представителна власт. С упълномощаването подсъдимият добивал право и да представлява дружеството пред органите на ДФ „З.“, като подава, подписва и получава всякакви документи.

Процедурата по кандидатстване за подпомагане била уредена в Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от министъра на З. и храните. Заявленията можело да се подават от земеделски стопани, които на различни основания ползвали земеделски площи.

По силата на два договора от 08.10.2012 г. „М.“ ЕООД наело земеделска земя от държавния поземлен фонд, включително и имот в землището на с. К., община Х., за срок от 5 стопански години. Така придобило статут на ползвател на земеделски площи по смисъла на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от споменатата наредба. В това качество кандидатствало за директни плащания за кампания 2013 година. Било регистрирано в И. система за администриране и контрол /ИСАК/ с уникален регистрационен номер /УРН/ **, който бил постоянен и важал и при следващи участия в механизмите за подпомагане, залегнали в селскостопанската политика на държавата. С писма на ДФ „З.“ от 11.09.2013г. и 04.10.2013г. „М.“ ЕООД било уведомено, че е одобрено за участие със земеделския парцел в землището на с. К. по направление „Б.“ и по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ по мярка ** плащания.

След като дружеството участвало в кампания 2013г., пълномощникът му подс. С.Д.

2 предприел действия за кандидатстване за финансова помощ и през следващата кампания – за 2014 г. Заявил два парцела – единият в землището на с. Р., общ. К., а другият – споменатият по-горе в землището на с. К.. За последния бил получен номер **** от И. система. Тъй като юридическото лице вече било регистрирано в ИСАК, на подс. Д. била дадена бланка на заявление за подпомагане, в която били попълнени наличните данни за земеделския стопанин.

Самата процедура изисквала актуално посочените площи за подпомагане да бъдат заявени от кандидата с цел тяхното очертаване в съответната общинска служба по З. /ОСЗ/ по местонахождението им. Ето защо на 10.05.2014г. подсъдимият като пълномощник на ЕООД „М.“ посетил първо ОСЗ гр. К., в чийто териториален обхват попадал имотът в землището на с. Р.. Там представил бланката на заявлението и екземпляр от договора с № ПМ-002/08.10.2012г., с който МЗХ предоставяло на дружеството за възмездно ползване двата имота, обект на заявлението за подпомагане. Документите били обработени от св.

М.В., който показал на компютър територията, на която се намирал имотът в с. Р..

Съответно Д. очертал границите му и получилото се графично изображение на заявената площ било оформено в карта на т.нар. „блок на земеделското стопанство“ /БЗС/, екземпляр от която получил. Същата процедура се осъществила на 12.05.2014 г. в ОСЗ гр. Х., където служителката св. А.С. издала на пълномощника на ЕООД „М.“ карта на земеделския блок за парцела в землището на с. К., чийто номер от ИСАК бил ****.

На 19.05.2014г. в гр. П. подс. Д. като пълномощник на кандидата за подпомагане отишъл в местната общинска служба по З. и представил там пълния набор от документи, сред които бланката на заявлението за кампания 2014г., договорът за отдаване под наем на земеделските имоти, пълномощното и двете карти на БЗС. След проверката им служителката св. К.С.-К. разпечатала напълно оформеното заявление, обобщаващо цялата информация за заявените площи в посочените две землища, както и пояснения за конкретните мерки и схеми, по които се кандидатства. Заявителят бил посочил желание за подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по схемата за преразпределително плащане /СПП/, по мярката плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/ и по мярката А. плащания /АЕП/. Средствата по първите две схеми били изцяло с произход от фонд, принадлежащ на Е. съюз, докато тези, отпускани по мерките HP и АЕП, се осигурявали в съотношение 82% от Е. земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, принадлежащ на Е. съюз, и 18 % от националния бюджет.

Окончателно оформеното заявление за подпомагане за кампания 2014г. освен сведения за площите, за които се заявява подпомагане и за схемите и мерките, предлагащи финансиране, съдържало и задължителни декларации. Една от тях представлявала деклариране (към датата на кандидатстване), че заявените площи са в добро земеделско състояние по смисъла на тогава действащата Наредба № 5/10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена от министъра на З. и 3 храните. Тъй като заявеното от пълномощника Д. използване на отразените в заявлението земеделски площи като постоянни пасища за паша на животни или косене представлявало вид земеделска дейност по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 3 от наредбата, те трябвало да отговарят на критериите по чл. 16, ал. 1. Това били критерии за допустимост за подпомагане. Включвали изискване в заявените площи да има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар, с височина над 50 см., които не са компактно разположени (с мозаечно разположение), и гъстота на дървесната и/или храстовидната растителност, позволяваща свободно пашуване на селскостопански животни.

Така на 19.05.2014 г. в ОСЗ гр. П. подсъдимият подписал заявлението за подпомагане за кампания 2014г. в качеството си на упълномощено лице на кандидата „М.“ ЕООД и положил печати на дружеството. Подписал и подпечатал и декларацията към заявлението, която обявявала, че заявените площи, сред които и тази в землището на с. К., са в добро земеделско състояние съгласно Наредба № 5 от 2010г. Наред с това положил подпис и под декларация за знание за наказателна отговорност при представяне на неверни данни.

Окончателно оформеното и подписано от Д. заявление било прието от св. С.-К. за понататъшното му изпращане в поделението на ДФ „З.“, което отговаряло за предоставяне на финансовата субсидия.

Впоследствие заявлението било изпратено от ОСЗ - П. в Областна дирекция П. на ДФ „З.“, където било заведено с № *****. Служителите Л.С. и А.Ч. извършили последователна проверка за наличие на необходимите документи и на изискуемите реквизити. Пропуски по отношение на документите не били констатирани и резултатите от проверката били отразени в контролен лист в ИСАК.

На 17.10.2014 г. служителите на ОСЗ гр. Х. – свидетелите Г.Г. и Н.Ш. – извършили специализирана теренна проверка в парцела в землището на с. К., с № **** по ИСАК. При посещението си на място те формирали становище, че проверяваният физически блок не отговаря на изискванията за допустимост. Своите наблюдения отразили в протокол № *** Осигурили и снимков материал.

Бенефициерът бил одобрен и на 19.12.2014г. по предоставената от подс. Д. сметка в пловдивски клон на „*“ ЕАД от ДФ „З.“ били преведени оторизираните средства. По посочените направления глобално била одобрена субсидия от 8 548,49 лева, но от тях били прихванати 6 520,68 лева за наложени санкции от минали години. Така общо оторизираната сума за реално изплащане се ограничила до

2 027,81 лева, от които 1 529,86 лева били с произход от Е. земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, принадлежащ на Е. съюз, които били предоставени на България, а останалите 448,66 лева били от националния бюджет. Двете суми били разделени и преведени поотделно.

В хода на досъдебното производство е била изготвена графическа експертиза, която е установила, че ръкописният текст и подписите, положени в заявлението за подпомагане за кампания 2014 г. от името на „М.“ ЕООД, са изпълнени от подсъдимия С.Д..

Първоначално на досъдебното производство е била назначена единична агрономическа експертиза, според която към 19.05.2014 г. било възможно да се твърди, че 4 площта в землището на с. К., общ. Х. не била съответна на условията за допустимост на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и на общите и регионални критерии за постоянни пасища (вж. л. 62 от том 2 ДП).

Изготвената впоследствие допълнителна съдебно-агрономическа експертиза, приложена на л.85 и сл. от том 2 ДП, е оформила изводите си съобразно изготвения снимков материал при теренната проверка на 17.10.2014 г., протокола от проверката и досъдебните показания на проверяващите. Според автора й на снимките личали орлова папрат, къпини и други растения, образуващи формации, които не позволявали свободно придвижване на селскостопански животни. Заключено е, че наличието на хиляди папрати показва, че агротехнически мероприятия /окосяване, изкореняване, изнасяне, почистване/ за премахване на тази растителност не били извършвани през пролетно-летния и есенен период на 2014 г., както и през 2013г. Обобщено е, че гъстотата на орловата папрат била много голяма (хиляди растения), имало и дървета, къпини, треви и др. с височина над 0,50 метра, което бездруго означавало непровеждане на нужните мероприятия за почистване на терена.