Решение № 22301 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22301 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110127772 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. П. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК З** Б**, В**, ет.1, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица) и Длъжникът Е. М. П. с ЕГН:

********** и адрес: гр. София, ЖК З**, Б**, вх.1, А**, общ. Столична, обл.

София (столица) обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 10202/2025 г. по описа на СРС, в размер на

За И. П. П.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.К Б 121, вх.

1, магазин, аб.№ **** за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г. в размер на 417,28 BGN (четиристотин и седемнадесет лева и 28 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 14.02.2025 г. в размер на 82,04 BGN (осемдесет и два лева и 04 стотинки), главница цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 14,40 BGN (четиринадесет лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 14.02.2025 г. в размер на 3,12 BGN (три лева и 12 1 стотинки)

За Е. М. П.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ.К Б 121, вх.

1, магазин, аб.№ **** за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2024 г. в размер на 417,28 BGN (четиристотин и седемнадесет лева и 28 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2022г. до 14.02.2025 г. в размер на 82,04 BGN (осемдесет и два лева и 04 стотинки), главница цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 14,40 BGN (четиринадесет лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 20.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до 14.02.2025 г. в размер на 3,12 BGN (три лева и 12 стотинки).

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е указал на ищцовото дружество да предяви настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че ответниците дължат претендираните суми, тъй като неоснователно са се обогатили с доставената от ищеца топлинна енергия в процесния имот в исковия период, цената на която не е била заплатена. В исковата молба ищецът твърди, че между ищцовото дружество и ответниците е нямало облигационни отношения, но въпреки това ишцовото дружество е доставяло в имота на ответниците топлинна енергия, поради което последните се обогатили неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответниците с идентично съдържание. Оспорват исковете по основание и размер. Позовават се на съдебно решение между същите страни за същия имот за предходен период. Възразяват, че топлинна енергия за стопански нужди се дължи само при сключен писмен договор.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и 2 продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ, действала за част от исковия период, определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Нормата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен. Същевременно ищецът е доставял на ответното дружество топлинна енергия, която е ползвана от него.

Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са собственици на процесния имот.

В настоящата специфична хипотеза на облигационно правоотношение с 3 извъндоговорен източник е от значение въпросът кой субект е следвало да сключи договор с ищеца за присъединения обект, а не кое лице фактически се е възползвало от наличните в имота отопление и топла вода. Възможно е имотът да е бил обитаван от собственика му, но също така и от друг субект самостоятелно или заедно със собственика по силата на договор за наем или заем за послужване, или да е ползван неправомерно от трето лице, може да е бил ползван фактически от различни лица, които с присъствието си в отопления имот да са се възползвали от извършената от ищеца доставка.

Възможно е стопанската дейност на потребителя да се изразява именно в предоставяне на имота на трети лица под формата на наем на площи или хотелиерска дейност. Възможно е също на един и същи адрес да се осъществява стопанската дейност на множество отделни лица и доставката на топлинна енергия да обслужва всички тях. Възможно е и фактическото ползване на топлинната енергия да няма конкретен адресат, а отоплението да поддържа температурата в имота, без той да се обитава реално. Във всички тези хипотези, в отношенията с топлопреносното предприятие, разходи за отопление се спестяват от лицата, които са определени от закона като потребители на топлинна енергия за небитови нужди и са във владение на имота лично или чрез трети лица, но нямат сключен договор в изискуемата от закона форма, независимо дали са потребили енергията лично, чрез трети лица, или имотът изобщо не е бил обитавал. За третите лица, които се намират фактически в имота или го държат за своя наемодател или заемодател на облигационно основание не възниква каквото и да било задължение да сключват договор с топлопреносното предприятие, тяхната отговорност за разходите във връзка с ползването е спрямо съответното лице, което ги е допуснало в имота фактически или на облигационно основание. Дали ползва или не процесния имот собственика е въпрос на автономната му преценка.

Предвид всичко гореизложеното, ответниците като собственици на топлоснабден имот са се обогатили със стойността на доставената топлинна енергия. Отношенията между трето лице, което ползвала имота на облигационно основание или без правно основание и собственика на имота са вътрешни отношения, които не обвързват топлинното дружество и стоят извън предмета на настоящото дело.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената съобразно отчетните единици топлинна енергия 4 от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по аргумент от чл. 156 ЗЕ.

От приетото без възражения от страните заключение на съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за процесния имот е начислявана единствено сградна инсталация. Съгласно приетото заключение размерът на дължимата сума за исковия период за сградна инсталация е претендирания от ищеца размер, поради което съдът намира исковете за главница за основателни.

По отношение на иска за заплащане на услуга за дялово разпределение от събраните по делото писмени доказателства се установява, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена. Установена е и нейната стойност.

Този извод за дължимост на цената на услугата дялово разпределение следва от съвкупната преценка на писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Поради изложеното съдът намира исковете за основателни в претендирания размер.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От събраните по делото писмени доказателства – покана и обратна разписка се установява, че покана е изпратена до единия ответник – Е. П., получена от него на 20.06.2024 г., поради което съдът намира, че основателен е искът за периода от 20.02.2024 г. до 14.02.2025 г. по отношение на този ответник за сумата в размер на 37,58 лв. върху главницата за топлинна енергия и 1,30 лв. върху главницата за дялово разпределение, изчислени от съда с електронен лихвен калкулатор, до които суми и периоди исковете следва да се уважат, а за горницата да се отхвърлят. По отношение на другия ответник не са представени доказателства по делото същият да е получил покана за заплащане на процесните вземания, поради което исковете спрямо И. П. за заплащане на мораторна лихва следва да се отхвърлят.

5

По разноските:

При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.

Е. М. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК З**, Б**, вх.1, А**, общ. Столична, обл. София (столица) дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата в размер на 396,05 лв. - разноски за исковото производство и и сумата в размер на 34,14 лв. – разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

И. П. П., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК З** Б**, В**, ет.1, ап.1, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата в размер на 361,24 лв. - разноски за исковото производство и сумата в размер на 31,32 лв. – разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът дължи разноски на процесуалните представители на ответниците за предоставена безплатна правна помощ и съдействие, съобразно отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД, че