Определение № 426 от 08.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Васил Ст. Гатов

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на ОП-Пловдив срещу Определението с рег. № 1021/15.10.2025г. по ч.н.д. № 2188/25г. по описа на ПлОС, с което е отменено Постановление на ОП-Пловдив от 17.09.2025г. за прекратяване на наказателното производство № 381/17г. на РУ-Труд при ОДМВР гр. Пловдив, образувано и водено срещу Д. Х. за престъпление по чл.

343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С протеста, който е депозиран в срок, се възразява срещу решението на окръжния съд да отмени прекратителното постановление и да върне делото на прокуратурата за събиране на допълнителни гласни и експертни сведения за обстановката на процесното ПТП. Набляга се на изводите на осморната АТЕ, назначена след предходното връщане на делото на досъдебното производство, която според протестиращия давала пълноценен отговор на всички релевантни за определяне вината на обвиняемия въпроси. Формулираното искане е за отмяна на първоинстанционния акт и за потвърждаване на постановлението.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията в атакуваното определение, в иницииралата го жалба на пострадалите и в протеста, прие протеста за основателен.

За да прекрати наказателното производство по посоченото досъдебно дело прокурорът е приел фактическа обстановка, която обосновава приложението на чл. 15 НК: на 28 септември 2017г. обвиняемият Х. се е движел на път II-64, км. 49+800, обл.

Пловдивска, с лек автомобил „Пежо“, в посока север-юг. В същото време по пътя в дясната му граница с велосипед се движел починалият А. Е.. В един момент Е. се отклонил наляво 1 по начин и на място, когато това не е било безопасно, тъй като е попадал в опасната зона за спиране на пежото. След това е направил завой надясно. Последвал удар в задната част на велосипеда от предната част на автомобила. Обвиняемият спрял веднага пежото и се притекъл на помощ. Смъртта на велосипедиста настъпила на следващия ден.

Така възприетата фактология се опира на определени данни. Част от тях, а именно дадените пред съд обяснения на Х., е назовал гласен доказателствен източник, а не е бил прав, доколкото не са били налице формалните изисквания за тяхната използваемост за изграждане на изводи по фактите. Друга част представляват назначавани при проведените предходни съдебни производства комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи и устни разяснения на техните автори, които е интерпретирал, без да съобрази, че ползването им е в противоречие с указанието по чл. 18 НПК да се осланя единствено на лично събрани материали.

Така че като е достигнал до подобен извод за негодност на някои от сведенията, положени в основата на прекратителното постановление, ПлОС не е сгрешил. Напротив, на л. 17 и л. 18 от своето определение е изложил пространна и отлично аргументирана критика към коментирания недостатък на прокурорския акт, към която ПАС не вижда какво може да добави и затова направо препраща към нея.

Само че проверяваната инстанция е пропуснала да постави въпроса дали неправилното използване на обясненията на привлечения към наказателна отговорност Х. пред окръжния съд по н.о.х.д. № 1971/19г., на назначените по н.о.х.д. № 1971/19г. на ПлОС и по в.н.о.х.д. № 434/20г. на ПАС експертизи и на тяхната устна защита в хода на първоинстанционното и въззивното следствие е опорочило съществено решението за прекратяване на наказателното производство. Прав е протестиращият в мнението си, че ако въпросните обяснения, назначените при съдебното разглеждане на делото в две инстанции комплексни експертизи, а също двете досъдебни единични АТЕ (които са взели предвид показанията на все още непривлечения като обвиняем, а разпитан като свидетел, Х.) бъдат „изрязани“ от базата данни за решаване на делото, прекратяването по реда на чл. 243 НПК пак би имало своето основание. В подобен случай би било идеално обосновано от заключението на назначената след връщане на делото на досъдебното производство осморна КАТЕФСМЕ, предложила професионален анализ на гласните и писмените доказателствени материали, за ползването на които не могат да се оформят каквито и да са възражения.

За да бъде разбрана високата информативност на споменатата последна по ред и наймногобройна по състав и сфери на компетентност експертиза, най-напред следва да се каже, че на местопроизшествието има крайно малко оставени от сблъсъка между автомобила на Х. и велосипеда на починалия Е. следи (от гуми, от застъргвания, от течност или изпадала пръст), а случилото се не е било възприето от свидетели, които да бъдат разпитани. Липсата на очевидци и материални следи за безпротиворечиво очертаване на обстановката на произшествието бездруго води до изграждане на хипотетични ситуации. Подобни ситуации са били разработвани и от изредените предходни експертизи, и то въпреки че (макар и неправилно) са си послужили и с твърденията на Х. за скоростта, с която е шофирал своето 2 превозно средство преди удара, за разположението му в дясната пътна лента и за разположението и поведението на пострадалия велосипедист. Това е така, тъй като неговите твърдения не съдържат сведения за разположението на МПС-то надлъжно на пътното платно и за характеристиката на предприетото спиране (момент на възприемане на опасността, начало на реакцията по погасяване на скоростта, динамика на спирането), а изявленията му за скоростта са противоречиви: в разпита си като свидетел е посочил 60 км./ч, а в разпита си като подсъдим пред първата инстанция – 70/80 км./ч.

Въпреки че и осморната експертиза се е позовала на неизползваемите твърдения на Х. (като грешката на прокурора да даде указания за тяхното елиминиране от информационната база на експертното произнасяне е съвсем очевидна), не е успяла да изолира категорично една от всичките хипотези като единствено възможна от техническа гледна точка. Но е осигурила ресурс за обосноваване поне на извода, че е нямало ситуация, при която шофьорът Х. да е бил в състояние да предотврати сблъсъка. Това е така, тъй като изведените по теоретичен път хипотези са прецизирани след провеждане на експерименти с велосипедисти на пътното платно, позволяващи вариативни възстановки. Въпросната експериментална част ведно с приложението на автотехнически формули и на графично мащабно построение е позволила изчисляване положението на участниците в процесното ПТП един спрямо друг и спрямо елементите на пътното платно и на скоростта им, а също очертаване на извършените от всеки от тях маневри (макар и в граници от-до). Казано накратко, малкото оставени на пътното платно следи, деформациите на двете контактували ППС, травматичните увреждания на тялото на починалия, мястото на отхвърляне на велосипеда след удара, организираното от осемте вещи лица експериментиране и проведените автотехнически изчисления са набавили цялата необходима и достатъчна за правилното решаване на делото информация. По-конкретно:

1.За да се прецизира мястото на удара по дължината на платното е използвана аксиомата относно разпръскване на находките при сблъсък между ППС от приблизително едно и също място (там, където участниците в сблъсъка са се разделили). Съобразно това правило е изпълнено графично мащабно построение, видно от което ударът се е състоял на определени разстояния по дължина и широчина от ориентира – вж. л. 38 от том 3 ДП.

2. Според фиксиранията в споменатото графично построение на вероятните места на удара и при отчитане мястото на падане на велосипеда (което е отразено в огледния протокол, фотоалбума и личи на дигиталния снимков материал), а също на деформациите на автомобила и телесните увреждания на велосипедиста скоростта на автомобила в момента на удара е фиксирана на 61 км./ч. С оглед тази величина и при съобразяване на изпълнената маневра на автомобила завиване надясно с напускане на платното, която не била възможна при условията на екстремно спиране, а също на липсващите следи по настилката и на пониските стойности на спирачното закъснение при финалното движение по банкета, скоростта преди удара е определена в диапазон от технически възможни и вероятни стойности – от 60 до 80 км./ч. А възприемане на скоростта в споменатите широки граници бездруго сочи, че (неправилно) използваните обяснения на Х. по н.о.х.д. № 1971/19г. на 3

ПлОС не са били решаващи за техническия анализ.

3. Що се отнася до движението на велосипеда, единствената известна данна е ъгълът от около 18 градуса, който е сключвала надлъжната му ос с надлъжната ос на автомобила и насочеността на предната му част на югозапад (косо пред автомобила). А въпросът за посоката на движение и на автомобила, и на велосипеда не е спорен – те са се движели един след друг, от север на юг, в дясната лента на пътя *-*. Изхождайки от тези данни, авторите на осморната експертиза са приели, че зад волана на велосипеда починалият Е. е изпълнил последователно две маневри – „завой наляво“ и „завой надясно“.

4. Скоростта на велосипеда също е определена в диапазон (от 10 до 15 км./ч.), като е взета предвид и възрастта на водача му над 60 години. Изведена е констатацията, че времето за изпълнението на двете маневри, в края на които велосипедът е застанал косо надясно, на споменатите около 18 градуса, е както следва: 2.62 сек. при 10 км./ч; 2.8 сек. при 12.5 км./ч. и 3 сек. при 15 км./ч. Тъй като тези времена са изведени теоретично, е изпълнен споменатия експеримент с велосипедисти, на които е указано преминаване през контролни маркери през 5 метра, като изготвените след заснемане с дрон кадри са приложени към експертизата – вж. л. 52 и сл. от том 3 ДП. Практическите измервания са установили по-ниски времена: 2 сек. при 10 км./ч, 1.8 сек. при 12.5 км./ч. и 1.5 при 15 км./ч., а оттук и по-малка дистанция на автомобила при отклоняването на велосипеда наляво.

Обединявайки констатациите в предходните четири анализни точки, авторите на осморната експертиза са излезли с крайното заключение, според което при движение на автомобила със скорост 60-80 км./ч. и при движение на велосипедиста със скорост 10-15 км./ч., считано от отклоняването на велосипеда наляво, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Това е така, тъй като при всеки отделен случай мястото на удара би било вътре в опасната зона на автомобила, а освен това пежото е нямало възможност да изостане достатъчно зад велосипеда и да му даде възможност да напусне опасната зона. Ето защо за единствена причина за произшествието е прието отклонението на велосипедиста наляво на платното за движение пред автомобила и в опасната му зона за спиране.

В аспекта на споменатите пункуално изведени обосновки на приетите параметри на произшествието (скорости преди и след удара, място на удара и разположение на двете контактували ППС на пътното платно, маневри и характеристики на предприето от шофьора Х. спиране) изводът за невъзможност за предотвратяване на смъртоносния контакт при всяко от хипотетичните съчетания на тези параметри не буди възражения. А след като това е така, е безсмислено указанието за пореден разпит на Х. на досъдебното производство – ако въобще реши да даде обяснения и съответно посочи конкретни параметри, тези параметри няма как да не се вместят в някоя от вече развитите възможни хипотези на скорости и взаимно разположение на двете ППС. Безсмислено е и използването на потенциала на предходните експертизи (чрез преназначаването им), доколкото в състава на последната експертиза са включени авторите на всичките предходни експертизи (и поради това се е оказала осморна), а и предходните експертизи нямат експериментална част, което бездруго 4 означава, че не са достатъчно пълноценни.

В жалбата срещу прекратителното постановление (която е счетена за основателна от първата инстанция), е поставен въпросът дали може „едно изолирано изследване /„експеримент“/ да послужи за игнориране на утвърдени в практиката теоретични постановки“. Редно е да му бъде даден отговор в настоящото изложение: отговорът е категорично положителен, след като въпросното експериментиране е конкретно, а и теоретичните постановки не са игнорирани, а всъщност са приспособени към особеностите на разглежданата пътна ситуация. Отделен е въпросът, че експериментирането е било безусловно задължително (ако и прокурорът да не е поставил изрично указание за провеждането му), след като при липсата на информативни следи за безпротиворечиво установяване на релевантните обстоятелства „теоретичните постановки“ са се оказали неприложими за екзактно изследване на възможностите за предотвратяване на произшествието от страна на обвиняемия.