Определение № 11 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503049 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Р. Н. Р. от АК – Пловдив, като пълномощник на И. З. К. против определение № 13915/28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 14758/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и освобождаване на жалбоподателката от заплащане на дължимата по делото държавна такса.

Въззивният съд, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 14758/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по предявен от И. З. К. против „Макроадванс“ АД осъдителен иск за сума в размер на 1063,58 лв., заплатена без основание по сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит.

В исковата молба е формулирано искане за освобождаване на ищцата от внасяне на такси и разноски в производството, като е представена декларация за имуществено състояние и доходи.

С оглед цената на иска дължимата държавна такса за предявения иск е в минимален размер от 50 лв.

Районният съд е изискал допълнително справки от ТД на НАП – Пловдив, ТП на НОИ – Пловдив, Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“, отдел МДТ при община Пловдив, ОД на МВР – Пловдив и Служба по вписванията – Пловдив.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК освобождават се от такси и разноски лицата, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, без задължения за осигуряване издръжка на непълнолетни деца, притежава 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в *** и дялове в „Ирене“ ЕООД, ЕИК 203151714, не притежава МПС и недвижими имоти на територията на община Пловдив, не получава пенсия и обезщетения. Според постъпилата справка от НАП жалбоподателката е трудово ангажирана по безсрочен трудов договор с работодател „ФАЛКОН ГЛОБАЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД с осигурителен доход за периода от месец февруари до месец май 2025 г. вариращ от 328 лв. до 358 лв.

Искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски е свързано с преценка за липса на каквато и да било обективна възможност както от финансово, така и от лично естество ищецът да ги заплати – поради влошено здравословно, семейно състояние, възраст и други чисто обективни обстоятелства, които са поставили ищеца в невъзможност за реализиране на доходи и липсата на имущество по причина на тежко финансово и здравословно състояние, което да е трайно към датата на депозиране на искането за освобождаване.

По делото не са декларирани и не са установени обстоятелства за влошено здравословно състояние или други обективни причини, препятстващи полагането на труд и реализирането на по-високи доходи от жалбоподателката, с оглед на което не може да се приеме, че заплащането на държавна такса в минимален размер се явява непреодолима пречка пред упражняването на гарантираното й право за достъп до съд за защита на правата й по процесния договор за кредит.

Отделно от това на съда е служебно известно, че за 2024 г. на ищцата са изплатени печалби от организатори на хазартни игри в общ размер над 70000 лв., която сума се включва в имуществото на жалбоподателката и следва да се има предвид при преценка на имущественото й състояние. Горното налага извод, че страната разполага с достатъчно парични средства, позволяващи й да заплати дължимата по спора държавна такса. При тези данни, съпоставени с дължимата държавна такса в минимален размер и евентуалните разноски, съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на жалбоподателката от задължението за заплащане на дължимите в производството по делото държавна такса и разноски.

Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Към настоящата частна жалба не са представени доказателства за платена държавна такса по чл. 19 ТДТССГПК, поради което жалбоподателката следва да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 7,67 евро (15 лв.) за въззивното производство.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13915/28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 14758/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА И. З. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса в размер на 7,67 евро (15 лв.) за въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3