Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1220 от 20.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1040/2026
Вид
Определение № 1220
Подписан
20.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Николай Грънчаров, Полина Дянкова, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1220 гр. Благоевград, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Л. К., ЕГН: **********, подадена чрез управителя на Еднолично адвокатско дружество М. - гр. Ст. З. - адв. М., против Определение № 1030 от 07.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1954/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което, в производство по чл. 248 ГПК, РС - Благоевград е оставил без уважение подадената молба от В. Л. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, чрез Еднолично адвокатско дружество М. вписано в регистър БУЛСТАТ под № 180814656, с адрес: *********, действащо чрез управителя адв. М. В. М. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 51/27.01.2026 г., като неоснователна.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна. Заявени са твърдения за неправилност на изводите на РС – Благоевград. Посочено е, че на ищцата в първоинстанционното производство е оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. от адв. М., поради което на същия следва да се определи възнаграждение в размер не по - нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и насрещната страна да бъде осъдена да заплати това възнаграждение на адвоката. Изтъква се, че съгласно цитираната наредба адвокатското възнаграждение се определя и се дължи съобразно вида и броя на предявените искове, като се позовава и на съдебна практика на ВКС, постановена по този въпрос. Жалбоподателят сочи, че в процесния случай са предявени четири иска в условията на кумулативност, поради което по всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Оспорва се извода на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се акцентира върху положения от адвоката труд във връзка с образуваното и водено производство пред РС – Благоевград. Въз основа на тези и другите подробни съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалваното 1 определение. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците по първоинстанционното производство.

ОС - Благоевград намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, въззивната инстанция съобрази данните по делото и доводите, изложени във въззивната частна жалба, и приема следното:

Производството по първоинстанционното дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, чрез адв. М. М. срещу 1. „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление *********, представлявано от С.Р.Я. и 2. срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление *********, представлявано от И.М.Ш..

С постановеното по спора и влязло в сила на Решение № 51/27.01.2026 г., съдът е уважил предявените искове, като е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона, двата договора за потребителски кредит – Договор № 2577577 от 26.05.2022 г. и Договор № 2640475 от 16.09.2022 г., сключени между В. Л. К. и „Кредисимо“ ЕАД. Наред с това съдът е прогласил за нищожни и двата договора за предоставяне на поръчителство, сключени между В. К. и „Ай Тръст“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, поради противоречие със закона и липса на основание.

По отношение на разноските съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, всяко поотделно, да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Освен това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, двете ответни дружества са осъдени да заплатят на В. Л. К. сумата от 606,57 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Относно разноските първоинстанционният съд е приел, че с оглед изхода на делото същите се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е присъдил 206,57 лв. за държавна такса и 400 лв. за възнаграждение на вещо лице. Съдът е уважил и претенцията за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като е приел, че за присъждането му е достатъчно да е налице договорена безвъзмездна правна помощ и да няма данни за договорено възнаграждение в тежест на клиента, без насрещната страна да може да оспорва материалното му състояние. При определяне на размера съдът е посочил, че не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. като е съобразил предмета и материалния интерес на делото, фактическата и правната му сложност, обема на извършената адвокатска работа, както и обстоятелството, че исковете срещу двамата ответници са взаимно свързани и по тях е налице трайна съдебна практика. Поради това е определил общо адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, или по 240 лв. за исковете срещу всеки от 2 ответниците.

С обжалваното Определение №1030/07.07.2026 г., произнасяйки се по молба по чл.

248 ГПК на пълномощника на В. К. – адв. М. за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв. М., РС – Благоевград е счел, че молбата е неоснователна и е я оставил без уважение.

Първоинстанционният съд е приел, че няма основание за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., тъй като минималните размери по Наредба № 1/2004 г. не обвързват съда, а могат да служат единствено като ориентир. При определяне на възнаграждението съдът е посочил, че е съобразил реално извършената адвокатска работа, фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, като е отчел, че исковата молба е ,,бланкова“ и част от множество еднотипни дела, писмената защита възпроизвежда изложеното в исковата молба, адвокатът не е участвал в съдебните заседания и не са извършвани други процесуални действия с негово участие.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3, респ. ал. 4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М., за безплатно оказаната на ищцата правна помощ и съдействие.

По първоинстанционното производство (на л. 6) е приложен сключен между адвоката и ищцата договор за правна защита и съдействие от 11.11.2025 г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено че клиентът е материално затруднено лице.

С Решение № 51/27.01.2026 г. по гр.д. 1954/2025 г. съдът е уважил предявените искове, като е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, поради противоречие със закона, двата договора за потребителски кредит – Договор № 2577577 от 26.05.2022 г. и Договор № 2640475 от 16.09.2022 г., сключени между В. Л. К. и „Кредисимо“ ЕАД. Наред с това съдът е прогласил за нищожни и двата договора за предоставяне на поръчителство, сключени между В. К. и „Ай Тръст“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, поради противоречие със закона и липса на основание.

По отношение на разноските съдът е осъдил „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, всяко поотделно, да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Освен това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, двете ответни дружества са 3 осъдени да заплатят на В. Л. К. сумата от 606,57 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

Според Определение № 251 от 16.06.2022 г. по ч.т.д. № 838/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр., ал. 1 ЗАдв., а именно да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1- т. 3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 78 ГПК).

Правомощието на съда по прилагането на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (Решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2834/2023 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС).

Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се приема с Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят М.

П., Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И., Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т.д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И., Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И., Определение № 92 от 4

28.02.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят С.

Ч., Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К. Е., Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц., Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. С., Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В.