Решение № 7404 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7404 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100505789 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното производство М. Г. Т., срещу Решение № 3262 от 27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 56320/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, в която е прието за установено по предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Г. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 1770,01 лв. представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, с абонатен номер ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., както и сумата от 30,40 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024г. до погасяване на задълженията, сумата от 378,51 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2022г. – 03.06.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36760/2024г., по описа на СРС, 55 с-в.

Решението е постановено при участието на „Далсия” ООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, в контекста на неправилните изчисления на 1 претендираните суми. Поддържа се, че претенцията на ищеца е следвало да бъде отхвърлена с оглед чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 05.04.2006г., относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, с оглед на липсата на прозрачност на правилата за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сгради, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. На следващо място поддържа, че решението е неправилно и по отношение на присъдената в полза на ищеца лихва за забава върху главницата, тъй като по делото липсвала надлежно връчена на ответника покана за плащане.

С тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.П. /с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Далсия” ООД не е изразило становище.

В останалата си част, с която са отхвърлени искът за главница за разликата над уважения размер от 1770,01 лв. – до пълния предявен размер от 2697,36лв. и искът за мораторна лихва за сумата от 7,10 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. – 0.06.2024г. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК не следва да преповтаря. В отговор на възраженията на защитата, следва да посочи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание 2 на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В конкретния случай между страните не се спори, че ответникът М. Г. Т. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ап. 38 в процесния период, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към топлопреносната мрежа, както и че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия.

Спорният предмет се концентрира върху действителното количество и стойност на доставяната до имота топлинна енергия.

В тази връзка ответника оспорва изцяло дължимостта на претендираните от топлопреносното предприятие суми, с аргументи за липсата на прозрачност на правилата за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сгради, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление, позовавайки се на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05 април 2006г.

Нормите на чл. 13 от Директива 2006/32 относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги отменена и сегашния чл. 9 от Директива 2012/27 относно енергийната ефективност, на които ответника се позовава предвиждат, че държавитечленки на ЕС осигуряват предоставянето на потребителите на индивидуални измервателни уреди, които точно отчитат потребената енергия, когато това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия. Видно е, че условността на посочените норми не дава възможност да им се признае изначално директен ефект, тъй като не са в достатъчна степен ясни и безусловни. Същите предоставят възможност на държавата за преценка дали да въведе конкретно изискване.

Поради това нормите на цитираните директиви не намират директно 3 приложение. Те оставят националните власти да изберат формата и начина на въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са транспонирани в българското право в срока, указан в тях. Единствено в хипотезата, при която дадена директива не е въведена в действие в националното право своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който не следва да прилага националните норми, които протИ.речат на разпоредбите на директивата.

Настоящият случай не е такъв. На първо място поради условността на нормите и поради обстоятелството, че Директива 2006/32/ЕО е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергийната ефективност- § 3 ДР на ЗЕЕ, а нарушение на разпоредбите на този закон не се твърди и не се установява. След изтичането на посочения в чл. 18 от директивата срок вътрешното законодателство е съобразено с чл. 13 включително по отношение топлинната енергия от сградна инсталация, която също е реално консумирана от потребителите. Освен това чл. 13.1 от директивата изисква осигуряване на индивидуални измервателни уреди, доколкото това е технически осъществимо.

Ето защо, принципът за заплащане на реално потребената енергия е спазен, тъй като е предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзети суми по изравнителни сметки, а в случаите на неосигурен достъп, потребителите могат да поискат допълнителен отчет и изработване на изравнителна сметка по реда на чл. 70, ал. 5 от наредбата в 3 месечен срок от получаване на изравнителната сметка вкл. и от определеното от ЕС лице. Следователно макар и да няма реално определена месечна сума, налице е реална сума за отчетния период, който в случая е годишен за съответния отоплителен сезон. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК /отм/ - Решение № 507/22.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1557/2011 г. по описа на ВКС, IV гр. о.

За процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се е измервало и отчитало от общ топломер. Вещото лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Топлоенергията е разпределена в съответствие с нормите на ЗЕ за топлоснабдяването. След края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки.

В процесното жилище, през исковия период е имало едно отоплително тяло – щранг-лира, без монтиран измервателен уред. Отдадената от щранглирата топлинна енергия се определя по изчислителен път в съответствие с инсталираната й отоплителна мощност, а не въз основа на реален отчет, тъй като щранг -лирата представлява отоплително тяло /част от отоплителната инсталация на сградата/, без уред за дялово разпределение. Отдадената от щранг -лирата топлинна енергия се определя по методиката по т. 6.9. /При щранг – лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5., т.е. екстраполация по максимален специфичен разход на сградата/ от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, поради което и не се споделят възраженията за липса на отчитане на реалното количество доставена до имота топлинна енергия.

В процесния случай, топлинната енергия за в сградата, в която е 4 разположен процесния имот е била начислявана от ищеца по данни от общ топломер в абонатната станция, който е преминавал периодичен меторологичен контрол. Потребената за конкретния топлоснабден имот топлинна енергия за отопление на имота е била изчислявана по реда на чл.