Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2087 от 09.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2458/2022
Вид
Решение № 2087
Подписан
09.06.2022
В сила
28.07.2022
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 189, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110202458 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и следв. от ЗДвП.

С електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г., издаден от СДВР, на КР. В.

П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 29.05.2020 г., в 11.15 часа, в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ срещу стопанство „Врана“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак „В26“, е управлявал т.а. „Пежо Боксер” с рег. № СО 4857 СК със скорост на движение от 90 км/ч, като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 560.

Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от санкционираното лице КР. В. П., с която се иска неговата отмяна като незаконосъобразен. Релевирани са съображения, че в атакувания електронен фиш не е посочено дали процесното АТСС е мобилно или стационарно, като не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Твърди се, че не е доказано, че на описаните дата и място е управляван процесният автомобил. Изложено е, че е допуснато съществено нарушение на 1 процесуалните правила, доколкото в електронния фиш не е указано къде и в какъв срок подлежи на обжалване. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че неправилно електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя, доколкото считано от 06.10.2020 г. последният не е представляващ дружеството. Изложени са съображения, че нарушението не е доказано, доколкото е констатирано с АТСС, което не отговаря на техническите изисквания. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в хода на съдебното производство, като в депозирани писмени бележки са изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.

При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 29.05.2020 г. „Пикник-17“ ООД било собственик на т.а. марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № СО 4857 СК.

На 29.05.2020 г., в 11.15 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения автомобил в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ срещу стопанство „Врана“ с посока на движение от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път, като се движил със скорост от 90 км/ч. Максималното разрешената скорост на движение в този пътен участък била 50 км/ч, 2 въведена с пътен знак „В26“.

Управлението на процесния лек автомобил със скорост от 90 км/ч било установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „TFR1-M” № 560. Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната система за видеоконтрол бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г., с който на КР. В. П. в качеството му на законен представител на „Пикник-17“ ООД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с 40 км/ч.

Към датата на извършване на нарушението (29.05.2020 г.), мобилна система „TFR1-M” № 560 е преминала последваща периодична техническа проверка на 30.10.2019 г., като срокът на валидност на проверката е до 30.10.2020 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 3659230/2020 г.; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Пежо” с рег. № СО 4857 СК; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-96-1/28.04.2022 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M”; справка от ГД „НП“, ведно с Протокол за проверка № 4-38-19/30.10.2019 г.; писмо-справка от ОППСДВР, ведно със снимков материал и протокол за използване на АТСС; справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък и справка от ТРРЮЛНЦ.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените справки от Български институт по метрология и от Главна 3 дирекция „Национална полиция“, ведно с писмените доказателства към тях, се установява, че процесната мобилна система „TFR1-M” № 560, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминала периодичен технически преглед и е била изправна. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 90 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).

От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението – 29.05.2020 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков материал на разположението му (л. 52 от делото), с който е документирано използването му.

От справката от Столична община и приложената към нея схема за организация на движението се установява, че в процесния пътен участък от гр. София максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч, съобразно поставен пътен знак „В26“ (л. 70 от делото).

На следващо място, от Протокол № 4-38-19/30.10.2019 г. се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен технически преглед на 30.10.2019 г. с валидност от 12 месеца, поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически изправна. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че приложеният протокол за извършена 4 проверка касае друго техническо средство, а не процесното такова. При внимателен прочит на съдържанието на Протокол № 4-38-19/30.10.2019 г. (л.

48 от делото) се установява, че № 4835, посочен от процесуалния представител на жалбоподателя, касае регистрационния номер на техническото средство в регистъра на одобрените типове средства за измерване, а идент. № на АТСС е ясно посочен в същия протокол като № 560, който съвпада с номера на процесното АТСС. С оглед на това, съдът счита, че приложеният на л. 48 от делото Протокол за извършена проверка касае именно процесното АТСС.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че АТСС не отговаря на техническите изисквания, доколкото към 24.02.2020 г. е изтекъл срокът на валидност за одобряване на процесния тип АТСС. Независимо от изтеклия срок на валидност на одобреното средство за измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря на изискванията на закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В настоящия случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало последващ контрол за техническа изправност на 30.10.2019 г., поради което към датата на констатиране на административното нарушение на 29.05.2020 г. следва да се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбоподателят КР. В. П. е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 5

26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни автоматизирани средства, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Същевременно, съгласно изискванията чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. нарушението е констатирано по несъмнен начин чрез изготвяне на съответен протокол за използване на АТСС, от който е видно точното местоположение и насоченост на АТСС.

Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50 км/ч, въведено с поставен пътен знак „В26“, но доколкото в случая не е въведена разрешена максимална скорост на движение, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50 км/ч за този вид МПС, то нарушението правилно е било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на действащите към момента на извършване на нарушението правила, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.