Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 918 от 13.07.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 862/2022
Вид
Решение № 918
Подписан
13.07.2022
В сила
13.07.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Варна, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223100500862 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №12831/24.02.2022 г., подадена от Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, чрез адв. И.И. - ВАК, срещу Решение № 54 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4679/2021 г. по описа на РС Варна, XLIII състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, че Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, вземанията, за които е издадена заповед № 260550 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 1000/2021 г., по описа на РС - Варна, а именно: 3352,67 лв. – главница, дължима сума за доставена ел. енергия по издадени два броя фактури: фактура № 0105924928/15.07.2019 г. и фактура № 0106132741/ 10.02.2020 г., за обект с абонатен № 0104603002 и адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, с клиентски № 1100104203, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до изплащане на вземането, както и 326,97 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от падежа на главното задължение по всяка от фактурите до 14.01.2021 г.

Жалбоподателката счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като настоява за неговата отмяна и присъждане на разноски. Заявява, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното възражение за липсата на материалноправна легитимация на „Електроразпределение Север“ АД като титуляр на процесното вземане. Счита, че процесното дружество не притежава лицензия за продажба на ел. енергия, а само лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на ел. енергия на обособена територия, издадена на осн. чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ от ДКЕВР. Не е предвидена възможност в нормативната уредба разпределителните дружества да търгуват с 1 електроенергия. Отделно застъпва становище, че е налице противоречие между чл. 98а, ал. 2, т. 6, буква „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ, съответно чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ, относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена ел. енергия. Счита, че приложими са разпоредбите на ЗЕ.

Поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността на потребителя чрез корекция на сметката му в посока завишение, трябва да бъде установено виновно поведение на последния, съгласно чл. 82 от ЗЗД.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.И. – ВАК, в който счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и настоява за потвърждаването му.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззивницата Ф. ЯК. Х., редовно призована, не се явява, не се представлява. С молба вх. № 14546, именована становище, процесуалният й представител поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, редовно призована, се представлява от адвокат Х.И.. Оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от

„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, срещу Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията по заповед № 260550 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 1000/2021 г., по описа на РС - Варна, а именно: 3352,67 лв. – главница, дължима сума за доставена ел. енергия по издадени два броя фактури: фактура № 0105924928/15.07.2019 г. и фактура № 0106132741/10.02.2020 г., за обект с абонатен № 0104603002 и адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, клиентски № 1100104203, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до изплащане на вземането, както и 326,97 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от падежа на главното задължение по всяка от фактурите до 14.01.2021 г.

В исковата молба се излага, че в срока по чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала възражение срещу горната заповед по чл. 410 от ГПК, поради което ищцовото дружество завежда в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на съществуването на вземането.

Сочи се, че на 09.07.2019 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на един свидетел, при която е установено наличие на извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, осъществено в ГРТ, като към трета фаза след главния прекъсвач е присъединен проводник със сечение 6 кв. мм, който захранва инсталацията в апартамента на абоната, като електромерът на абоната е с прекъснат дистанционен изход на фазата, и консумираната енергия по този кабел не се отчита, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната.

Излага се, че в този случай установеното въздействие не влияе на изправността на самото СТИ, поради което, на основание чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ, служителите на „Електроразпределение Север“ АД са отстранили неправомерно присъединения проводник и са възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират електромера. За извършената проверка, в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ, бил съставен 2 констативен протокол. Поради невъзможността неотчетената част от потребената електроенергия да бъде измерена точно, е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление за доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Сочи се още, че на 03.02.2020 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на един свидетел, при която е установено наличие на извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, осъществено чрез меден проводник със сечение 50 кв. мм, тип ПВ-А2, 1х50 кв. мм, ползващ се за фаза на захранващия ГРТ кабел САВТ 3х185+95 кв. мм и оттам подемно влизащ в имота, където захранва ел. инсталацията, като по този начин консумираната електроенергия не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната. Излага се, че в този случай установеното въздействие не влияе на изправността на самото СТИ, поради което, на основание чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ, служителите на „Електроразпределение Север“ АД са отстранили неправомерно присъединения проводник и са възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират електромера. За извършената проверка, в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ, бил съставен констативен протокол. Поради невъзможността неотчетената част от потребената електроенергия да бъде измерена точно, е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление за доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 68 дни в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Поддържа, че преизчислените количества електрическа енергия са фактурирани по действащата за периода на преизчисление прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР, като мораторната лихва върху двете издадени фактури е изчислена от датите, в които ответницата изпада в забава, до 14.01.2021 г.

Настоява исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата Ф. ЯК. Х. оспорва предявените искове като неоснователни. Изразява становище, че ищецът не е материалноправно легитимиран за процесните вземания, тъй като съгласно чл. 98а, ал. 2, т.

6, буква „а“ от ЗЕ, легитимиран за вземанията е крайният снабдител. Поддържа, че е налице противоречие между цитираната норма и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (2019 г.), като съобразно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съдът следва да приложи по-високия по степен акт.

Оспорва констатациите на издадените констативни протоколи, поддържа, че същите, като неподписани от ответницата или упълномощено от нея лице, представляват частни свидетелстващи документи, непротивопоставими на страната, която не ги е подписала.

Твърди, че същите не отразяват действителната фактическа обстановка. Счита, че отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана без доказана вина.

Настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за изпълнение № 260550/28.01.2021 г. съдът е разпоредил длъжникът Ф.

ЯК. Х., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Електроразпределение Север“ АД – гр.

Варна, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата от 3352,67 лева – главница за незаплатена ел. енергия по издадени два броя фактури: фактура № 0105924928/15.07.2019 г. и фактура № 0106132741/10.02.2020 г., за обект с абонатен № 0104603002 и адрес: гр. Варна, ул.

„Доброволци“ № 31, ап. 2, с клиентски № 1100104203, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до 3 изплащане на вземането, сумата 326,97 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от падежа на главното задължение по всяка от фактурите до 14.01.2021 г., както и сумата 123,59 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 73,59 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева, на осн. чл.

78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за ЗПП.

Срещу издадената заповед , в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение с вх. № 274291/24.02.2021 г.

В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422 от ищцовото дружество.

Безспорно по делото е обстоятелството, че между Ф. ЯК. Х. - ползвател с абонатен № 0104603002 и клиентски № 1100104203, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.

Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, и „Електроразпределение Север“ АД е налице облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на ищеца.

Видно от Констативен протокол № 1196708, на 17.01.2017 г. на процесния обект от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1125 0716 1235 8456 с показания по нощна тарифа 000001 кВтч и по дневна тарифа - 000000 кВтч.

От Констативен протокол № 1105747 е видно, че на 09.07.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ответницата. Отразено е, че при проверката е установено наличие на извършено неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, осъществено в ГРТ, като към трета фаза след главния прекъсвач е присъединен проводник със сечение 6 кв. мм, който захранва инсталацията в апартамента на абоната, като електромерът на абоната е с прекъснат дистанционен изход на фазата. Сочи се, че консумираната енергия по този кабел не се отчита, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната. Отбелязано е, че е подаден сигнал на тел. 112 в 14:53 ч., като в 14:58 ч. е получен отказ да бъде изпратена оперативна група; неправомерното присъединение е премахнато. Протоколът е подписан от един независим свидетел.