Решение № 213 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607965 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Постъпила е протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 23.10.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 9666/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, с което съдът в разпоредително заседание, позовавайки се на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК, прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 9666/2025 г., водено срещу Р. Д. Н. за престъпления по чл. 354в, ал. 1 от НК и чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 от НК.

Основанието за прекратяване е намереното, че подсъдимият Р. Д. Н., след извършване на деянията, е изпаднал в състояние на продължително разстройство на съзнанието, водещо до невменяемост. С определението съдът е постановил разноските да останат за сметка на държавата и се е разпоредил с веществените доказателства.

В подадения от прокурор при СРП протест се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен, тъй като не се изяснява на кое конкретно основание съдът е основал крайния си извод за прекратяване на наказателното производство, а позоваването на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК не представлява самостоятелно прекратително основание. Представителят на държавното обвинение оспорва извода на първата инстанция, че подс. Р. Н. е в обективна невъзможност да участва в процеса, като излага, че СРС се е позовал на заключението на назначената в съдебната фаза комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и е отказал искането на прокуратурата за допълнителна или нова експертиза, без да обсъди в достатъчна степен наличните противоречия с експертните заключения от досъдебното производство, които сочат терапевтична ремисия и процесуална годност по отношение на подсъдимото лице. Навеждат се възражения 1 относно начина, по който са били оценени експертните заключения и използваните източници, включително във връзка с участието на лекуващ психиатър, и се посочва, че съдът не е изградил непосредствени впечатления за актуалното психично състояние на подсъдимия. Изтъква се и че изводът за невменяемост към момента на деянията не е категорично обоснован и не кореспондира с характера на инкриминираната дейност по повдигнатите обвинения за засяване и отглеждане на растения от рода на конопа и за държане на високорисково наркотично вещество. С оглед на изложеното с протеста се иска отмяна изцяло на определението на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа подадения протест и прави искане да бъде отменено определението на СРС за прекратяване на наказателното производство, като делото бъде върнато за ново разглеждане. Заявява, че се солидаризира с мотивите, изложени в протеста, и поддържа, че първоинстанционният акт е неправилен, доколкото прекратяването е обосновано със заключението на назначената в съдебната фаза комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, което според прокурора се намира в противоречие със заключенията на изготвените в досъдебното производство две експертизи. Прокурорът оспорва съображението на първата инстанция да не кредитира експертни заключения от досъдебното производство поради участие на лекуващия психиатър на подсъдимия, като изтъква, че именно той в най-голяма степен е запознат със здравния му статус и би могъл да даде точна преценка за психичното му състояние и евентуална медикаментозна ремисия към релевантния момент.

Защитникът на подс. Р. Н. прави искане за потвърждаване на първоинстанционното определение като правилно. Поддържа, че наличието на противоречащи си експертни заключения не означава липса на съдебна преценка, като сочи, че СРС е изложил мотиви защо е приел актуалната експертиза, назначена и изготвена в съдебното производство, включително с оглед обстоятелството, че подсъдимият е бил настанен за лечение в ДПБ „Св. Иван Рилски“. Заявява, че това заключение е обосновано и не са налице основания за отмяна на определението.

В своя защита подс. Р. Н. поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума подс. Р. Н. моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество протестът е основателен.

С протестираното протоколно определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на прокурора при СРП за назначаване на допълнителна/повторна КСППЕ и е прекратил наказателното производство в разпоредително заседание, като по същество е основал крайния си процесуален резултат на констатации за психично състояние, приравнимо на продължително 2 разстройство на съзнанието, и на извод за невъзможност подсъдимият да участва в наказателното производство. Прекратяването е извършено чрез позоваване на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК, което по своето естество не представлява самостоятелно прекратително основание, а служи за преценка дали са налице основания за прекратяване или спиране. Посочената разпоредба урежда предметните предели на съдебната проверка в разпоредителното заседание и визира обсъждането на наличието на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, но не въвежда самостоятелна материалноправна или процесуална хипотеза, при която производството да се прекратява.

От фактическите и правните съображения на първата инстанция се извежда, че действителният мотив за прекратяване е възприетото от съда разбиране, че подсъдимият, след извършване на инкриминираните деяния, е изпаднал в състояние на продължително разстройство на съзнанието, водещо до невменяемост, поради което е негоден да участва в процеса. Това по естеството си кореспондира на хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. Именно поради това, ако изобщо бе допустимо постановяване на прекратяване в разпоредително заседание, формалното препращане би следвало да бъде към чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. Разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК е императивна и предвижда, че съдът прекратява наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10 от НПК, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия, и в случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК. Следователно основанието по чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК не попада сред изрично предвидените хипотези за прекратяване в разпоредително заседание.

Това законодателно решение не е случайно. Преценката относно наличието на продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, предполага специални знания от областта на психиатрията и психологията, както и задълбочено експертно изследване, което да обоснове или опровергае предпоставките на чл. 24, ал.

1, т. 5 от НПК. В конкретния случай допълнително значение придобива и обстоятелството, че по делото са налице противоречиви експертни изводи: изготвените в досъдебното производство КСППЕ и тройна КСППЕ сочат данни за терапевтична ремисия и запазени процесуални годности по отношение на подс. Р. Н., докато КСППЕ, назначена и приета в съдебната фаза, достига до различни заключения, включително за актуална невъзможност подсъдимият да участва пълноценно в наказателното производство. При наличието на такова противоречие, съдът не може да подмени дължимия процесуален ред за изясняване на фактите с преждевременно прекратяване на производството, още повече в стадий, в който законът не допуска прекратяване на посоченото основание. При тази ситуация първата инстанция е следвало да организира процесуалната дейност така, че противоречията да бъдат преодолени чрез изслушване и разпит на вещите лица в съдебното следствие, чрез приобщаване и критична съпоставка на експертните изводи, както и чрез формиране на непосредствени впечатления на съда относно актуалното състояние на подсъдимия в рамките на надлежния процесуален ред.

По отношение на констатираните противоречия между заключението на назначената в съдебната фаза КСППЕ и експертните изследвания, изготвени в досъдебното производство, въззивният съд намира за необходимо да се подчертае, че несъответствията засягат именно онези факти и оценки, които са определящи както за процесуалната годност на подсъдимия, така и за възможността да се формира валиден извод относно вменяемостта му към инкриминираната дата.

Заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство КСППЕ и тройна КСППЕ приемат наличие на психично заболяване – параноидна шизофрения, по отношение на подс. Р. Н., но извеждат постигната медикаментозна ремисия в 3 резултат на проведено лечение, отсъствие на психотични симптоми към инкриминираната дата и към момента на изследването, запазени базисни психични годности за разбиране на свойството и значението на извършеното и за ръководене на постъпките, както и запазена процесуална годност за участие във всички фази на наказателното производство и за носене на наказателна отговорност. Срещу тези изводи се противопоставя заключението на назначената в съдебната фаза КСППЕ, която приема хроничен прогресивен ход на заболяването, липса на данни за ефективно амбулаторно лечение и липса на терапевтична ремисия, наличие на персистираща психотична продукция и некритичност, като достига до заключение за продължително разстройство на съзнанието към момента на изследването, изключващо вменяемостта и препятстващо адекватното участие на подсъдимия в процеса, както и до извод, че към 09.05.2023 г. подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си. Тези взаимно изключващи се позиции очертават противоречие по самия предмет на експертната оценка, като несъответствието не се изчерпва с различна интерпретация на медицински термини, а засяга въпроса дали към инкриминираната дата е била налице качествена промяна на съзнанието и поведението, релевантна към чл. 33 от НК, както и дали към актуалния момент подсъдимият притежава процесуалната способност да разбира съдържанието на обвинението, да общува пълноценно със защитата и да упражнява ефективно правата си.

Противоречието се проявява и по отношение на терапевтичния режим и неговите последици, тъй като експертните изводи от досъдебното производство сочат стабилизация и ремисия, докато експертното заключение от съдебната фаза отрича наличие на проследимо стабилизиране и свързва рецидиви с некритичност и прекъсване на поддържащата терапия.

Разминаване е налице и относно влиянието на психоактивните вещества – в експертните заключения от досъдебното производство се обсъжда възможност употребата на марихуана и други психоактивни вещества да провокира шизофреноподобна симптоматика и се поставя въпросът за липса на достатъчни обективни данни за категорично разграничаване на субстанционно обусловени прояви, докато заключението от съдебната фаза обосновава извод за ендогенно заболяване с прогресивен ход и актуални прояви.

Не на последно място несъответствия са налични и по отношение на когнитивното и личностовото функциониране, при което експертните заключения от досъдебното производство описват запазени внимание, ориентация, памет и възможност за хронологизация на събитията, достатъчни за процесуална адекватност, докато заключението от съдебната фаза извежда психотично обусловени нарушения, които компрометират критичността и процесуалното поведение.