Решение № 414 от 28.07.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Бургас , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20212120202225 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от Н. В. ЦВ., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № НП-644/11.03.2021 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 10 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас /НООРТОБ/, приета с решение на Общински съвет - Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 1, предл. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Жалбоподателят редовно уведомен, се явява лично, като поддържа подадената жалба и прави искане за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от 1

НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2021 г., в гр. Бургас, свидетелят Д.Ф. - главен специалист в Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ /УКОРС/ в Община Бургас, съставил АУАН на жалбоподателя Н. В. ЦВ., за това, че на 27.02.2021 г., в 06:55 ч., в гр. Бургас, на ул. Александровска и ул. Сливница, изписва текст върху плочките със строителен материал „Ютонг“, с приблизителни размери 7х7 метра, като преценил, че по този начин жалбоподателят замърсява площад Тройката.

В акта е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 3, т. 10 от НООРТОБ. На 11.03.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 3, т. 10 от НООРТОБ, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 1, предл. 1 от НООРТОБ, наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно представената по делото Заповед № 1133/09.05.2012 г. и на основание чл. 35, ал. 2 от НООРТОБ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, на основание чл. 35, ал. 1 от НООРТОБ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните причини:

Жалбоподателят Н.Ц. е бил санкциониран за извършено нарушение на чл. 3, т. 10 от НООРТОБ, съгласно която разпоредба се забраняват действия и прояви, с които се замърсяват или повреждат улици, тротоари, площади, паркове, градини, пазари, зелени площи, осветителни тела, афишни места, декоративни елементи, пътни съоръжения и принадлежности на уличната, пътната и алейна мрежа /знаци, табели, ограждения, пейки и други/ или се ограничава достъпа до тях.

По делото е безспорно установено, че на въпросната дата и място, жалбоподателят Н.Ц. действително е изписал текст върху плочките на главната улица в града с парче строителен материал, тебешир. Според настоящия състав на съда обаче това поведение /действие/ на жалбоподателя не може да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на 2 чл. 3, т. 10 от НООРТОБ. Същата забранява всички действия, които водят до замърсяване на околната градска среда. Наредбата не дава легално определение на понятието „замърсяване“, но параграф 1, т. 5 ДР от Закона за опазване на околната среда гласи, че замърсяването на околната среда представлява промяната на качествата й вследствие на възникване и привнасяне на физически, химически или биологически фактори от естествен или антропогенен източник в страната или извън нея, независимо дали се превишават действащите в страната норми. В контекста на даденото определение за това какво представлява замърсяването, съдът намира, че в конкретния случай не са налице елементи на замърсяване на околната среда, предвид липсата на подобно въздействие върху заобикалящата ни среда. Жалбоподателят е написал текст върху улицата с тебешир /гипсов материал/, който е характерен със своята нетрайност и бързото му отстраняване в резултата на естествени физически и химически процеси, които се проявяват след нанасянето му на твърда повърхност – изтрива се от ежедневното движение на хората по улицата (т.е. при една нормална, обичайна експлоатация на пътя), в резултата на вятъра и дъжда, както и други естествени фактори. По никакъв начин написаното от жалбоподателя не води до съществена качествената промяна на околната среда /напр. по негативен начин да се отразява на плочките, почвата, въздуха и т.н./. С оглед на което и съдът намира, че не е налице реално замърсяване /или някаква опасност от промяна на качествата на околната среда/ по смисъла, вложен в закона.

На следващо място, съдът намира, че липсва и субективната страна на деянието.

Видно от показанията на св. Д.Ф., при извършване на проверката жалбоподателят Н.Ц. е заявил, че протестира и изразява личното си мнение по този начин. В жалбата и в първото проведено съдебно заседание жалбоподателят също заяви, че е нямал никакво намерение да замърсява околната среда, а целта му е била да изрази личното си мнение на обществено място, като изпише текст на плочките на улицата. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Д.У., който посочи, че жалбоподателят е искал да даде гласност на мислите си.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКЗПЧ - всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Посочените разпоредби са гаранция за правото всекиму да изразява свободно мнението си, включително и чрез изписване на надпис с тебешир на улицата, стига да не накърнява правата и доброто име на друго лице и обществения ред в страната. Границата на това право е регламентирана с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността;

3 както и с разпоредбата на чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧ - ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. В случая, съдът намира, че жалбоподателят, с изписването /рисуването под формата на думи/ на улицата, е изразил мнението си на обществено място /публично място/, право, което му е гарантирано от КРБ и ЕКЗПЧ. В същото време жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 2 КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧ, доколкото с действията си не е накърнил правата на другиго, както и не е нарушил установения в страна ред.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи написаното от жалбоподателя да съдържа думи и изрази, насочени за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В случая жалбоподателят е действал добросъвестно, като балансът между правото на изразяване на мнение, обществения интерес и правата на отделните граждани, не е бил накърняван, а намесата на наказващия орган се явява необоснована. Правото на изразяване не може да бъде ограничавано по подобен начин, с квалифицирането му като „замърсяване“ на площада. В случая наказващият орган е надхвърлил своите правомощия, като е санкционирал жалбоподателя, който е искал да каже нещо на обществото, а не е действал с противообществена нагласа и в частност да замърсява. Съвсем резонно и жалбоподателят поставя въпроса, ако някой нарисува на улицата с тебешир детска игра – „дама“, „морски шах“, рисунка и т.н., пак ли ще извърши нарушение и ще бъде санкциониран /наказан/.

Според настоящия съдебен състав - отговорът ще бъде отрицателен, доколкото не се стига до накърняване на трайно установени в обществото ни ценности /основани принципи, на които се гради обществото/, правата на отделните граждани /като нанасянето на обида, клевета, омраза и т.н./ или нанасянето на друга обществена вреда.

И на последно място, съдът намира да отбележи, че реализирането на правото на изразяване от гражданите, на обществено място, съвсем не означава, че собственикът на пътя, улицата, е длъжен да търпи написания текст/изображение. В случая, Община Бургас може да заличи (изтрие) написаното, ако счете същото за неуместно с оглед на конкретното място, време, съдържание и обща визия. Като в този случай конституционно закрепеното право на изразяване няма да бъде накърнено.

С оглед на изложеното съдът намира, че поведението на жалбоподателя Н. В. ЦВ. не може да се квалифицира като административно нарушение, поради което и неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

4

В този смисъл издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-644/11.03.2021 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 10 от НООРТОБ, приета с решение на Общински съвет - Бургас от 31.03.2005 г., на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 27 ЗАНН, вр. чл. 35, ал. 2 и 34, ал. 1, предл. 1 от НООРТОБ, на жалбоподателя Н. В.

ЦВ., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5