Определение № 152 от 21.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20245200500123 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 , ал.1,т.2 във вр.с чл.248, ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „А.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Р., община Н., ул.“С.“№21, представлявано от управителя В.К.Ч. против определение №3173/11.12.2023г. по гр.д.№445/2023г по описа на Районен съд-Пазарджик.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че с определение от 25.10.2023г производството по делото е прекратено. Ответното дружество „Е.-315“ЕООД е поискало от районния съд да допълни постановеното си прекратително определение като му присъди разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.Поддържа се, че незаконосъобразно районния съд е уважил това искане, приемайки че доказателства за извършени разноски могат да се представят и след прекратяване на делото. Твърди се, че определението за прекратяване на производството по делото е постановено на 25.10.2023г., а искането за присъждане на разноски , както и представянето на доказателства за сторени такива е направено едва на 08.11.2023г. Твърди се също така, че в представения договор за правна защита и съдействие с дата 04.07.2023г. е уговорен адвокатски хонорар в размер на 1 500лв., платим от ответника по банков път.

Приложеното платежно нареждане за кредите превод не доказва ответникът да е платил уговореното възнаграждение. Наредителят Ж.С. не е страна по делото и няма никакви доказателства за упълномощаването му и натоварването му да плати вместо ответника.

Приложеното платежно нареждане не доказвало плащане на сумата от 1 500лв. по банков път, защото няма извлечение, от което да се удостовери получаването на сумата. Поддържа се и пред настоящата инстанция възражението за прекомерност на претендираните разноски като се твърди ,че процесуалния представител не е извършил нито едно процесуално действие. Не е подал отговор на исковата молба, нито в срока на отговор, нито след това.

1

Единственото процесуално действие, което е извършил е подаване на молба до съда за изпращане на книжата , предназначени за ответника до упълномощения адвокат ,като едно такова действие не се дължат повече от 50 лв. Моли се съда да отмени обжалваното определение и да се остави без уважение молбата за присъждане на разноски на ответника „Е.-315“ЕООД , алтернативно да се намали адвокатското възнаграждение на 50 лв.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че при прекратяване производството по делото законът възлага отговорността за разноски върху ищеца.

Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно.При прекратяване на производството разноски винаги са дължими от ищеца, след като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски. Без значение е дали е проведено първо заседание. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото. Моли се да бъде оставена без уважение частната жаба, а обжалваното определение да бъде прекратено.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото , намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна/ ищеца по делото/, в законовоустановения срок по чл.275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество на жалбата съдът намира следното:

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд е образувано по конститутивен иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен от „А.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Р., община Н., ул.“С.“№21, представлявано от управителя В.К.Ч., чрез пълномощника си адв.К. Г. от АК-Пазарджик против „З.Б.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село В., представлявано от управителя Р.С.Х. и „Е.315“ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С.В., ул.“Юг“ к.с „О.“, бл.2 ап.20, представлявано от управителя А.Л..

По делото са разменени книжа като в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „З.Б.“ЕООД с ЕИК *********. Ответникът „Е.-315“ЕООД с ЕИК ********** не е подал отговор на исковата молба. От този ответник,чрез пълномощника му адв.А. Г. е подадена молба вх.№18282/27.07.2023г/ съдържаща се на лист 78 от първоинстанционното дело/ с която е поискано книжата, адресирани до дружеството да се изпращат на посочения в същата молба съдебен адрес.

Районният съд е провел подготвително заседание по реда на чл.140 от ГПК , което е обективирано в определение №2012/30.07.2023г по гр.д.№445/2023г по описа на съда като делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.10.2023г. от 10:00часа.

2

На 25.10.2023г е подадена молба от ищцовото дружество, с която е поискано прекратяване на производството по делото поради отказ от исковете.

С определение №2737от 25.10.2023г. районният съд е прекратил производството по делото на основание чл.233 от ГПК. Това определение е съобщено на ответника „Е.315“ЕООД на 31.10.2023г и на 07.11.2023г. този ответник е подал молба за допълване на прекратителното определение с искане да му бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК . Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 04.07.2023г., от съдържанието на който е видно, че в полза на адвокат А. Г. е договорено и изплатено по банков път възнаграждение в размер на 1 500лв.Договорът за правна защита и съдействие е придружен от платежно нареждане от дата 10.07.2023г., с отразяване, че е преведена сумата от 1500 лв. на адвокат А. Г.. В платежния документ изрично е записано основанието за плащане „ защита по гр.д.№445/2023г на РС-Пазарджик. Банковата сметка, вписана в платежния документ е идентична с банковата сметка отразена в договора за правна защита и съдействие.

Препис от молбата по чл.248 от ГПК е връчен на ищцовото дружество и в срок същото е подало отговор, с който отговор са направени възражения, които са идентични с възраженията, инвокирани в настоящата частната жалба, включително и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

С определение №3173/11.12.2023г,постановено по гр.д.№445/2023г по описа на РСПазарджик, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд е допълнил определение №2737 от 25.10.2023г. като е осъдил „А.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „Е.-315“ЕООД с ЕИК ********** на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 551.84лв. разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право да иска да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в съответната инстанция във всички случаи на прекратяване на делото. Съгласно чл.81 от ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Тази разпоредба конкретизира правото на разноски за ответника при прекратяване на делото. Действително разноски по делото се присъждат тогава, когато съдът е сезиран с токова искане , но това искане може да бъде направено до края на приключване на производството по делото- при цялостно развитие на исковия процес/ провеждане на открито съдебно заседание, приключване на устните състезания, постановяване на крайния съдебен акт/. Ако разглеждането на делото не е приключило с решение , тоест не е проведено последно съдебно заседание по чл.149 от ГПК , то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл.81 от ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл.78, ал.4 от ГПК . Прекратяване на делото по реда на чл.233 от ГПК/ какъвто е настоящия случай/ е в резултат на десезиране на съда.Ако това десезиране е инициирано от страната, разполагаща със субективното право на иск, съответно с правото на оттегляне, отказ от иска преди първото по делото заседание, то 3 определението за прекратяване на производството по делото се постановява от съда в закрито заседание/ такъв е и настоящия случай/ . При тази хипотеза ответникът узнава за приключване на производството по делото с получаване на препис от прекратителното определение. При това положение и предвид обстоятелството, че законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски по чл.133 от ГПК, ако искането не е направено с отговора на исковата молба и при преценката на систематичната връзка между разпоредбата на чл.133 и чл.81 от ГПК ответникът разполага с възможността да реализира правото си на разноски по чл.78, ал.4 от ГПК по реда, предвиден в чл.248 от ГПК, каквото право е упражнено в настоящия случай, / В този смисъл определение №438/17.07.2009г по ч.т.д.№352/2009г. на ВКС/ Ето защо неоснователни са доводите, заявени пред районния съд и поддържани и в частната жалба, които са в смисъл, че молбата за допълване на прекратителното определение в частта за разноските е априори неоснователна само защото това искане е направено след постановяване на прекратителното определение/ а не преди това/ и защото доказателства за сторени по делото разноски не са били ангажирани преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, а след неговото постановяване. Съществено в случая е кога са направени въпросните разноски. От обсъдените по –горе доказателства се установи, че ответникът „Е.-315“ЕООД е получил препис от исковата молба и доколкото договорът за правна защита и съдействие е сключен на 04.07.2023г / след подаване на исковата молба, която е подадена на 07.02.2023г./ и преди постъпването на изявлението на ищеца за отказ от предявения иск/постъпило на 25.10.2023г./, настоящият съд счита, че ответникът е направил разноски именно по повод подадената срещу него искова молба. Същите са и действително сторени и възлизат в размер на 1500лв./ заплатен на 10.07.2023г. по банков път адвокатски хонорар/. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства за реалното извършване на претендираните разноски.В договора за правна защита и съдействие е посочен размера на уговореното адвокатско възнаграждение.Ясно и недвусмислено е уговорен и начина за заплащането им – по банков път с изрично посочване в текста на договора на банковата сметка, по която е следвало да се преведе адвокатския хонорар.

Представен е и платежен документ удостоверяващ по категоричен начин , че в полза на пълномощника по банковата сметка, визирана в договора, е преведена сумата от 1 500лв. като вписаното в платежния документ основание е „защита по гр.д.№445/2023г. на РСПазарджик“.

С оглед характера на предявената искова защита, уговореното и заплатено от ответника „Е.-315“ЕООД адвокатско възнаграждение е в законовустановения минимум съгласно приложимата норма на чл.7, ал.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения / наричана по-долу наредбата/, тъй като съдът е бил сезиран с иск по чл.135 от ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот.Съгласно визираната разпоредба на чл.7, ал.6 от Наредбата, в редакция ДВ бр.88/2022г.за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху 4 недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв. Тук е мястото да се посочи, че неправилно районния съд е приел за приложима разпоредба на чл.7, ал.2,т.2 от Наредбата и на тази плоскост е разсъждавал досежно минималния размер на адвокатското възнаграждение при обсъждане възражението за прекомерност, приемайки, че законовоустановения минимум е 551.84лв., до който размер е редуцирал дължимите на ответника разноски.В настоящия случай следва да бъде съобразена и нормата на чл.9 , ал.1 от Наредбата / също в редакцията и ДВ бр.88/2022г/, съгласно която за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/ 4 от възнаграждението по чл.7 предвид етапа на приключване на производството по делото и извършените от страните до този момент процесуални действия. Нормата на чл.9, ал., във вр. с чл.7, ал.6 от ГПК е заложила минимум от 1125 лв., ако процесуалните действия на ответната страна са се изчерпили с подаване на отговор на исковата молба. В конкретния случай обаче дори това не е сторено от пълномощника на ответното дружество, претендиращо присъждане на разноски.