Решение № 979 от 07.08.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Варна, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100101283 по описа за 2022 година

Прoизводството по делото е образувано по повод предявени в условията на евентуалност искове от М. А. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против „Ученически отдих и спорт“ ЕАД както следва: главен иск за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижими имоти находящи се в гр.Варна, кв.Аспарухово, местност Вилите, а именно: ПИ с ид. №*** по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 8117 кв.м., при граници: ПИ с ид.***; ид.***; ид.***; ид.***; ид.***; ид.***; ид.***; ид.***; ид.***; ид.*** и ид.***, ведно с построените в него сгради с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна със застроена площ от 53 кв.м. на основание наследяване от своята майка Е. А.а, тя - по наследяване от своя баща М. З., а той чрез изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и предявен в условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. /смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от 17.04.2015г. /смъртта на майка си/ до предяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г.

В исковата и уточняващата молби ищецът излага, че е собственик на процесния имот 1 – ПИ с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, кв.Аспарухово, местност „Вилите“ с площ от 8117 кв.м., ведно с построените в него сгради – едноетажна жилищна сграда с ид.*** със застроена площ от 53 кв.м. и стопанска постройка с ид.*** със застроена площ от 237 кв.м. Посочва, че първоначално имотите са били завладяни от Н. и Е.З. – бежанци, а в периода от 1933г. до 1955г. са били владяни и придобити по давност от техния син М. Н. З.. В първият кадастрален план имотът бил отразен като лозе. В последствие в построената от М. З. в периода от 1935г. до 1939г. жилищна сграда останали да живеят неговата дъщеря Е. З.а и съпругът й А. А. /родителите 1 на ищеца/. Същите поддържали имота като лично стопанство, отглеждайки плодове и зеленчуци. Ищецът М. А. излага, че е роден в този имот, а след смъртта на родителите си /2009г. – на баща му и 2015г. на майка му/ е продължил да го стопанисва като свой.

Посочва, че през 1989г. с устройствен план на територията имотът е отреден в терен за градско развитие, а по сега действащия общ устройствен план от 2012г. попадат в частна територия в строителните граници на града имат урбанизиран характер. Излага, че в разписния лист към КП от 2008г. като собственик на процесните имоти е вписано ответното дружество „Ученически отдих и спорт“ ЕАД и всички опити спорът за собствеността им да се реши извънсъдебно останали неуспешни. Последният предприемал действия по отдаване на имотите под наем. На това основание ищецът предявява искове за установяване правото му на собственост позовавайки се на настъпило наследствено правоприемство на собствеността от неговата майка Е. М. А.а, тя – по наследяване от своя баща М. Н. З., а той въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. В условията на евентуалност се позовава на придобиване на собствеността въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност - за ¼ ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. /смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от 17.04.2015г. /смъртта на майка си/ до предяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г. Моли съда да уважи предявените искове, като приеме за установено по отношение на ответника, че именно ищецът е собственик на имотите.

В предоставения срок за отговор по чл.131 от ГПК ответникът – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД е депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователността на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че той, респективно неговите наследодатели са придобили собствеността на имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, поради това, че след 1944г. имотите са били одържавени. Посочва, че до 20.12.2004г. процесните имоти са били публична държавна собственост предоставени на Министерство на образованието и науката за изпълнение на функциите му по организиране и координиране изпълнението на държавната политика в областта на ученическия отдих, туризъм и спорт. Тези имоти са били ползвани за нуждите на Националния център по ученически отдих и туризъм при МОН, 2 открит със заповед на Министъра на образованието и науката РД-14-110/29.12.1998г. в последствие преобразуван в Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Посочва, че с решение № 1005/20.12.2004г. на Министерски съвет процесните имоти – публична държавна собственост са обявени за имоти частна държавна собственост. На 24.01.2005г. с учредителен акт на Министъра на образованието и науката е създадено ответното дружество „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, а процесните имоти са внесени в капитала му като непарична вноска /апорт/. Веднага след създаването на ответното дружество със заповед № РД-09-376/16.03.2005г. със заповед на Министъра на образованието и науката е наредено на Националния център за отдих, възстановяване и спорт да предаде владението на процесните имоти на ответника. Твърди, че от този момент /2005г./ владее имотите лично или ги отдава на трети лица. Оспорва твърденията на ищеца, че той лично е придобил собствеността на имотите чрез изтекла в негова полза придобивна давност с присъединяване владението на наследодателите си, поради това, че владението е осъществявано от ответника, а отделно от това е налице юридическа забрана за придобиване по давност на вещи публична държавна или общинска собственост. Моли предявените главен и евентуален иск да бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени в полза на ответника разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване заявеното основание на 2 което е придобил правото на собственост, а в тежест на ответника е да докаже своите права, които изключват правата на ищеца.

Като основание, ищецът М. А. сочи наследствено правоприемство от своята майка Е.

А.а, а тя по наследяване от своя баща М. А., който е придобил имота по давностно владение, осъществявано от 1933г. до 1955г.

В условие на евентуалност, на основание изтекла в негова полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от 13.01.2009г. /смъртта на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно владение в периода от 17.04.2015г. /смъртта на майка си/ до предяване на иска с присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до 17.04.2015г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г.

Ответникът заявява придобиване на собствеността, чрез апортна вноска в капитала на търговско дружество, което съставлява деривативен придобивен способ на правото на собственост, поради което, за да стане правоприемникът собственик следва да се установи правото на собственост у праводателя си, а именно от държавата.

Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗДС държавата учредява търговски дружества с държавно имущество-ограничено отговорни и акционерни по решение на Министерския съвет, като апортът в капитала на дружеството на недвижими имоти и вещи - частна държавна собственост е регламентирано, че се извършва също с решение на МС по предложение на съответния министър.

Редът за учредяване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е регламентиран с Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), според чл. 3 на който тези дружества се образуват по реда на Търговския закон, с решение на МС, с изключение на оценяването на непаричната вноска на държавата, което за тези дружества се извършва по реда на глава VІІ от ППЗДС и представлява завишена с 40% данъчна оценка на имота.

Правата на държавата съгласно чл. 8, ал. 1 ПРУПДТДДУК се упражняват от Министерския съвет или от министрите, в рамките на отрасловата им компетентност.

В случая, за да се устави, че "Ученически отдих и спорт" ЕАД е придобило право на собственост върху процесния имот и двете сгади следва да се установи, че именно тези имоти са включени в капитала на дружеството, както и че праводателят – държавата е била техен собственик.

Ищецът М. А. е наследник по закон на своята майка Е. М. А.а, починала на 17.04.2015г., която е наследила преди смъртта си своя баща М. Н. З., починал на 14.07.1966г.

Николина Божилова, явяваща се също законен наследник на М. Н. З. се е отказала от наследството на своя наследодател, който отказ е вписан в особената книга, водена от Районен съд – Варна на 20.08.2004г.

В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че до 1944г. процесните имоти – дворното място и двете сгради, са били собствени на М. Н. З..

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца заявява, че сграда с идентификатор № *** с площ от 237 кв.м. и сграда с идентификатор № *** с площ от 53 кв.м., са били построени от Н. и синът му М. Н. З., като поголямата постройка се използва като склад.

С постановление № 38/07.05.1974г. на Министерски съвет е взето решение да се подобри работата по изпълнение на предходни решения за развитие на отдиха и туризма като се продължи изграждането на единна система за отдих и туризъм. Към държавните стопански комплекси „Отдих и туризъм“ да остане материалната база за отдих и туризъм от типа на почивните домове и санатариуми. Инвестиционната политика за изграждане на 3 материално – техническата база за отдиха и туризма и занапред да се осъществява от същия комитет. Организирането на отдих и туризъм на учащите се възлага на изпълнителни комитети на Окръжни народни съвети, Министерство на народната просвета и Комитет за наука.

С постановление № 169/31.12.1975г. се възлага на Министерство на строежите и архитектурата, на Комитета за отдих и туризъм и др. до 30.06.1976г. да се предложат за утвърждаване райони за изграждане на лагери и почивни станции за отдих и лечение на деца, ученици и студенти. Разпоредено е да се отредят до 30.10.1976г. терени за строителство за ученически и студентски бази за отдих и спорт. Министерство на народната просвета, Комитетът на науката и Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети да организират в определените райони лагери като постепенно изграждат масивна база въз основа на единни проекти и устройствени решения.

С постановление № 57/11.11.1987г. се създават към областните и общински народни съвети комисии като обществено – държавни изпълнително – разпоредителни органи по направления на дейности измежду които и Комисия по социални дейности, натоварена с развитието на спорта, туризма и почивното дело.

С ъ с Заповед № РД-14-ЗЗ/13.12.1993г., обнародвана в ДВ, бр. 108/24.12.1993г., е открит Национален център за ученически отдих и туризъм (НЦУОТ) при Министерство на образованието и науката като юридическо лице със седалище в гр. София с предмет на дейност: организиране на изпълнението на държавната политика в областта на ученическия отдих и туризъм; координиране дейността на всички организации по отношение на целогодишното използване на материално – техническата база.