Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3897 от 19.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6278/2021
Вид
Решение № 3897
Подписан
19.12.2022
Състав
Галя Митова, Валентина Ангелова, Милен Евтимов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3897 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

В. Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211100506278 по описа за 2021 година

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите на ГПК.

С решение № 20025390 от 08.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 22954 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 117 състав, предоставил родителските права над близначките А. и Т.И.Г., родени на ******* г. за упражняване на майката А. Р. В., при която те да живеят, с право на бащата И. Е. Г. да ги вижда всяка втора и четвърта неделя от месеца от 8 до 13 часа; осъдил бащата И. Е. Г. да заплаща на децата чрез тяхната майка месечна издръжка от по 600 лева за всяко от децата, считано от 19.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава, като допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, осъдил И. Е. Г. да заплати на СРС държавна такса върху определената в полза на децата издръжка в размер на 1728 лева; отхвърлил претенциите на страните в останалите им части.

Недоволен от така постановеното решение останал И. Е. Г., ищец в първоинстанционното производство (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото в частите му относно определения му режим на лични отношения с децата, който определя като крайно ограничен, а освен това определен и в присъствието на майката, с която е разделен. Не било отчетено становището на компетентната ДСП за наличието на родителски капацитет на бащата, а вместо това 1 бил въведен аргумент, че той няма качествата на управител на детска градина. Счита, че така определения режим не е в интерес на децата, като излага и подробно мотивира оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт в обжалваната част, като определи режим на лични контакти на бащата с децата, който да е съобразен с най-добрия интерес на децата.

С подадената жалба въззивникът обжалвал и решението в частта относно определените в полза на децата издръжки над размера от 300 лева до присъдения размер от 600 лева, като считал същия за прекомерно завишен, а отделно от това счита, че не дължи държавна такса върху размера на така определените издръжки, тъй като е погасил задълженията си за издръжка на двете деца до навършване на пет години и половина, като неправилно бил осъден за заплащане на тази такса. В съдебно заседание по делото същият оттегля въззивната си жалба в частта относно издръжката на децата А. И Т., като с определение от 12.05.2022 г. въззивният съд е приел оттеглянето на въззивната жалба в частта относно размера на присъдената издръжка, като прекратил съдебното производство по делото по въззивната жалба на И. Г. в тази й част, като постановил продължаване на производството по делото в частта относно определения режим на лични контакти на децата А. И Т. с бащата. Горното определение в частта си относно прекратяването на производството по делото по въззивната жалба на И. Г. в частта относно размера на дължимата от него за децата издръжка влязло в сила на като необжалвано на 20.05.2022 г.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа въззивната си жалба в останалата й част относно режима на контакти с децата и пледира за уважаването й. Поддържа и възраженията си за недължимост на присъдената държавна такса върху издръжката.

В срока по чл. 263 от ГПК ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в първоинстанционното производство – А. Р. В., въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен и обоснован. Излага подробни съображения, като изчерпателно обсъжда наведените в жалбата оплаквания и доводи.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с жалбата, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частите му относно 2 упражняването на родителските права от майката и местоживеенето на децата А. И Т. при нея, както и относно размера на дължимата за всяко от децата месечна издръжка.

За да се произнесе, въззивния съд взе предвид следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

За да постанови съдебния акт в обжалваната част досежно режима на контакти на бащата с децата, първоинстанционния съд приел за установени следните фактически обстоятелства :

Страните са родители на близначките А. И Т., родени на ******* г., които са малолетни.

Бащата има още четири малолетни деца. Той сключил споразумение с майката на други две негови деца, с което приел да им плаща издръжка в размер на по 600 лева месечно при изключително широк режим на лични контакти.

Социалните доклади били положителни и за двамата родители, като от тях било видно, че бащата живеел с майката на последното си дете, той никога не бил живял с децата А. И Т. в едно домакинство. В края на 2018 г. той превел на майката сумата от 13000 лева, с което изпълнил задълженията си за издръжката им за единадесет месеца след раждането (за 12 месеца дължимата издръжка е в размер на 13200 лева).

По делото били разпитани двама свидетели водени от ответницата, чиито показания първоинстанционният съд кредитирал, като съответстващи на останалите доказателства по делото и взаимно допълващи се. Според показанията им, бащата видял близначките преди около година и не се е ползвал от режима за контакти, определен с привременни мерки.

Съобразно това, първоинстанционният съд приел, че контактите на децата с бащата следва да продължава в обема, определен с постановените привременни мерки, поне докато децата не опознаят баща, а при неговото нежелание да се възползва от даденото му право, не било ясно дали това ще се случи в обозримо бъдеще. Приел също, че добрите отзиви на ДСП относно родителските му качества не давали основание за определяне на по-широк режим на контакти с децата. Взаимното им опознаване е техен взаимен интерес, а той щял да се защити най-добре чрез отговорно отношение към контактите с близначките, водещо до последващо разширяване на общуването им с бащата, в това число и с еднокръвните им братя и сестри. При този изход на делото съдът събрал и такса върху определените в полза на децата издръжки в размер на 1728 лева, която възложил на ищеца.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази 3 приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивния съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните писмени и гласни доказателства. От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, въззивният съд намира за относими към предмета на доказване следните такива – удостоверения за раждане на децата А. И Т., удостоверение за родствени връзки на детето А. протоколи за изпълнение на привременни мерки на 08.11.2020 г. и на 22.11.2020 г. С оглед предмета на въззивна проверка въззивният съд не обсъжда представените от страните документи касаещи материалната възможност на родителите да предоставят издръжка за децата, тъй като с оттеглянето на въззивната жалба в тази й част е десезиран от разглеждането на този въпрос.

Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели И.К.В. и С.Е.Й., двамата без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд и в настоящето решение части, дадени в резултат на лично възприети от свидетелите факти.

Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства – 5 броя платежни нареждания за кредитен превод, с които в периода 23.11.2021 г. до 12.04.2022 г. въззивникът превел на въззиваемата страна за издръжката на децата А. И Т. сумата от общо 42800 лева, с която сума покрил задължението си за издръжка към двете деца изцяло за 35 месеца и частично погасил задължението за издръжка за още един месец със сумата от 400 лева за всяко от децата. Със сумата от 13000 лева, платена за издръжката на децата на 03.12.2018 г. въззивникът погасил изцяло общо 46 месечни издръжки за всяко от децата от раждането им и частично погасил задължението си за издръжката им за още един месец със сумата от 300 лева за всяко от децата, респективно на което погасил изцяло задълженията си за издръжка според представените доказателства до 26.03.2022 г.

За установяване на интересите на малолетните деца А. И Т. по делото е призована ДСП „Младост“, която в приложения по делото социален доклад излага събраните при социалното проучване данни, като сочи, че непосредствените грижи за двете деца А. И Т. се полагат от майката, при която те живеят. При извършеното посещение на адреса била наблюдавА. Изградена емоционална привързаност между майката и децата. По данни на майката децата са в добро здравословно състояние. Те посещават 78 Детска градина „Детски свят“ в кв. „Дървеница“, чувстват се добре в това детско заведение и допълнително ползват допълнителни педагогически услуги, като посещават занимания по народни и модерни танци и английски език. Децата и майката обитават жилище в кв. Дървеница, което е обзаведено с всички необходими за 4 отглеждането им вещи, като децата имат самостоятелна стая в него. По данни на майката, децата имат близки контакти с роднините си по майчина линия. Според събраните данни, родителите не са живели заедно, като през първата година след раждането им майката търсела бащата и го стимулирала за контакти с децата, но той не проявявал интерес. Понастоящем майката упражнявала родителските права, а на бащата бил определен режим на лични отношения, от който той не се ползвал. Децата А. И Т. никога не били живели в едно домакинство с баща си, не го познават и нямат изградена емоционална връзка с него, като той ги вижда инцидентно и за кратко-през април 2020 г. децата за кратко се видели с бащата пред блока, а следващата им среща с него била през месец ноември 2021 г.

По делото е призована ДСП „Красно село“, която в приетия социален доклад излага събраните данни за жилищните и битови условия при бащата, подкрепящата му среда и възможността му самостоятелно да се грижи за малолетните деца. Посочено е, че по данни на бащата двата родители не са съжителствали преди раждането на децата, а поради несходство в характерите понастоящем не поддържат никакви отношения помежду си. Освен А. И Т., И. Г. имал още четири деца, с които имал определен режим на лични контакти, като той прекарвал поне 12 дни месечно с тях. Децата А. И Т. не били част от живота на семейството му и не присъствали на семейните им празници.

Според заявеното от въззивника, той имал редовни контакти с децата до Великден 2020 г., като срещите протичали в присъствието на майката. Последната не препятствала контактите му с децата, но държала същите да се осъществяват в нейно присъствие и без участието на другите му деца. Въззивникът обитавал жилище, собственост на съпругата му А. Г.а, в което живеел с нея, двете й деца от предходен брак и общото им дете, като жилището било обзаведено със всичко необходимо за отглеждане на деца. По данни на бащата, децата А. И Т. не познавали роднините си по бащина линия и не са виждали неговите родители – техни баба и дядо по бащина линия. Бащата знаел, че децата посещават детска градина в кв. „Дървеница“, но нямал представа за адаптацията и посещенията им в това детско заведение. Споделял също, че дългият период в който не е виждал децата създава предпоставка за емоционално дистанциране. В заключение е посочено, че в интерес на децата е да поддържат пълноценни контакти с двамата си родители, предвид възрастовите си особености и нуждата от социално приемане в общността.