Решение № 260140 от 23.12.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260140 23.12.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№757 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №104 от

16.07.2020г. постановено по гр.д.№982/2019г. по описа на същия съд, е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 4400лева - обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени от смъртта на ловно куче М-Р., порода българско гонче, родено на ***г. със свидетелство № ****, издадено от Национален клуб „Българско гонче“ и вписано в национален регистър на Българска Републиканска Федерация по кинология под № АР*** г. от 05.11.2013г. собственост на ищеца, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 16.11.2019 г. до окончателното изплащане на същата, като е отхвърлен иска в останалата му част над 4400лв. до претендирания размер от 5000лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди, като неоснователен. Със същото решение е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, Т.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 950лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от смъртта на ловно куче М-Р., порода българско гонче, родено на *** г. със свидетелство № **** издадено от Национален клуб „Българско гонче“ и вписано в национален регистър на Българска Републиканска Федерация по кинология под № АР*** г. от 05.11.2013г. собственост на ищеца, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 16.11.2019 г. до окончателното изплащане на същата, като е отхвърлен иска в останалата му част над 950лв. до претендирания размер от 2 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като неоснователен. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.С.К., с ЕГН: ********** да заплати на П.Г.Ч., с ЕГН: ********** сумата от 1124,64 лв. представляваща разноски за първата инстанция.

Решението се обжалва в осъдителните му части с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по исковете Т.С.К. *** чрез пълномощника си адв.И.Л. *** с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че заявените искови претенции са неоснователни поради недоказаност на авторството на описаното деяние. Признава се факта, че ищецът е собственик на посоченото ловно куче и че е участвал в проведения на 16.11.2019г. лов. Поддържа, че не е доказано, че автора на описания деликт е жалбоподателя. Оспорва твърдението, че е признал вината си, както и че е заплатил сумата по решение на общото събрание на ловците и въпреки несъгласието си, че е виновен. Счита, че в случая не е установен фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Твърди, че нито един от свидетелите не е установил той да е извършителя на деликта, включително и от изслушаната по делото експертиза и невъзможността на експерта да се произнесе за характеристиките на оръжието, с което е извършен деликта, както и предвид установеното от експерта, че смъртта е причинена от единичен изстрел с куршум, а не със сачми от гладкоцевно оръжие.

Коментира, че гладкоцевното оръжие използва като боеприпас и подкалибрен куршум, така нареченото „Бренеке“, поради което навежда извода, че извършител може да бъде който и да било от ловуващите, носещ гладкоцевно, но и нарезно такова и доколкото на проведения лов е имало и други ловци с нарезно оръжие и всеки един от тях би могъл да бъде автор на деликта. Твърди, че тези доводи не са обсъдени от районния съд. Моли да се отмени решението и се отхвърлят предявените искове, а при условията на евентуалност да се намали размера на обезщетенията. Страната не сочи доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна-ищеца в производството пред първата инстанция П.Г.Ч. чрез пълномощника си адв.Б., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и че доводите в нея не се подкрепят от данните по делото. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е мотивирано и постановено след анализ на доказателствата, включително и на възраженията на ответника в писмения му отговор и е приел за установена фактическа обстановка, съответстваща изцяло на данните по делото. Определя като неоснователно твърдението в жалбата, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, ангажиращи отговорността на ответника за причинената вреда на ищеца, в каквато посока били свидетелските показания, за които се сочи, че са последователни, житейски логични и непротиворечиви по между си и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Т.К., както и твърденията в отговора на жалбата от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.45 ал.1 във връзка с чл.51 ал.1 и във връзка с чл.52 и по чл.86 във връзка с чл.84 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата си молба против Т.С.К. с посочен адрес и ЕГН, ищецът П.Г.Ч., също с посочен адрес и ЕГН твърди, че е собственик на ловно куче М-Р., порода българско гонче, родено на ***г, родословно, с родословно свидетелство №****, издадено от Национален Клуб „Българско гонче“ , вписано в Национален регистър на Българска Републиканска Федерация по Кинология под № АР02032/13 от 05.11.2013г. Излагат се твърдения, че кучето се е явявало многократно на специализирани екстериорни изложби за породата, на които получавало само много добри и отлични оценки, като на 01.04.2017г. се явило на предварителен изпит за вродени качества, който издържало успешно. Кучето ежемесечно се водело на полигон за вродени качества-гатер, за развитие на ловния му инстинкт и му предстояло включване в развъдната програма на Национален клуб “Българско гонче“, всичко което струвало на собственика му финансови средства и разход на време. Твърди се още, че на 16.11.2019г. около 11.00ч. по време на редовен лов в местност

„Дойчова усойна“, землище с.П.., общ. Панагюрище, обл.Пазарджик, ловецът Т.С.К., ответника по исковете, член на Ловната дружинка с.П.., стрелял и убил описаното куче, като въпреки проведения в началото на лова от ръководител лова инструктаж за стрелба само по ясно видима цел, ловецът стрелял от 10метра и убил на място кучето, като стрелбата била проведена с гладкоцевно оръжие. Твърди ищецът, че свидетели на инцидента били всички ловци, присъстващи на въпросния лов. Загубата на кучето се отразило много зле на ищеца и на семейството му, то било член на семейството му, като двете деца на ищеца скърбели и към момента от загубата му. Твърди се, че на проведено общо събрание на ЛРД П.. на 23.11.2019г. било взето решение ловецът Т.К. да бъде лишен от лов за срок от 1г.-от 23.11.2019г. до 23.11.2020г., че последният признал вината си и хвърлил на бюрото сумата от 1000лв, заявявайки, че това са пари за кучето. Ищецът твърди, че след събранието взел сумата, но че тя била крайно недостатъчна за да покрие имуществените и неимуществените вреди, които ответникът му причинил, убивайки собственото му ловно куче. Предвид изложеното моли ищецът да се осъди ответника Т.С.К., да му заплати сумата от 5000лв, представляваща стойността на кучето, чиято смърт ответника причинил поради нарушение на правилата за провеждане на лов, ведно със законната лихва от деня на увреждането-16.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането-16.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна-ответника Т. К. чрез процесуалния си представител адв.И.Л. ***, в който се поддържа, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по основание и по размер. Твърденията в исковата молба относно авторството на деянието се квалифицират от ответника като неистински, признава се факта, че ищецът е собственик на посоченото ловно куче и че е участвал в проведения на 16.11.2019г. лов. Като невярно се определят твърденията на ищеца, че кучето е убито и при това от ответника Т.К. по време на лов и че последният е признал вината си. Счита, че не са установени елементите на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД за да възникне задължение за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, като наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да са причинени вреди в причинно-следствена връзка с извършеното. И че тези елементи не са налице.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, че страните са ловци и членове на ловно-рибарска дружинка с.П.., общ.Панагюрище, обл.Пазарджик, и че са участвали в редовен лов в землището на с.П.., в местността „Дойчова усойна“, както и че в този лов, е участвало и ловното куче собственост на ищеца М-Р., порода българско гонче, което е родословно и притежава в тази връзка издадени родословие и родословно свидетелство №**** от Национален Клуб „Българско гонче“, вписано в Национален регистър на Българска Републиканска Федерация по Кинология под №АР02032/13 от 05.11.2013г., в каквато връзка са представените с исковата молба описание и идентификация на кучето, със собственик на същото ищеца Ч., родословие, издадено от Българската Републиканска Федерация по Кинология, Национален клуб „Българско гонче“, според което кучето е от мъжки пол, родено на ***г. и е регистрирано в служба „Племенната книга“ на БРФК от 05.11. 2013г. под №АР02032/13. Кучето притежава множество награди и отличия-диплом от специализирана изложба на Българско гонче с титла „Отличен- I“ ,два броя оценителни листа от 04.04.2015г. и от 22.04.2017г. с отлична оценка като телосложение и развити гърди, гръб и гръден кош, породиста глава, зъбна структура, крайници за представляваната от кучето порода, получило приза „Първо място“ на изпита по вродени качества от нарочна комисия при Национален Клуб „Българско гонче“ и сертификат за издържан изпит за вродени качества спрямо дива свиня от

01.04.2017г.

Няма спор, че ответника Т.К. притежавал ловно нарезно оръжие, а именно ловна пушка и че е участвал в надлежно разрешен редовен лов на едър дивеч на 16.11.2019г. в процесното землище и местност, като в лова е участвал и ищеца и процесното куче.

Установява се, че на 12.11.2019г. от Директора на ТП ДГС/ДЛС е издадено разрешително за групов лов на името на ръководителя на лова Г.Л.З., притежаващ удостоверение №92/2015г., съответно ловен билет и членска карта, както и вписани имената на всички ловци-20 души, които ще участват в лова на 16.11.2019г. в ловностопански район

Поповица, с място на ловуване-ловище м.“Дончова Усойна“ на разрешени за лов хищници и за отстрел на дива свиня между които са и ищеца П. Г. Ч. /№3/ и ответника Т.С.К. /№17/.

За изясняване на спора от фактическа страна са допуснати и разпитани трима свидетели. Първият свидетел С.Н. Л., ловец от същата ловно-рибарска дружинка и участник в груповия лов на дивя свиня на процесната дата -16.11.2019г. установява, че е бил на предпоследна пусия, когато му излязло диво прасе, стрелял три пъти и го ранил, след което тръгнал след него. По причина, че кучетата които го преследвали били много близко до прасето не успял да продължи да стреля. Обяснява, че непосредствено преди животното да влезе в едно дере, кучетата се отдръпнали при което той стрелял още два пъти по прасето, но последното продължило и влязло в дерето. Обяснява ,че след това „..там се чуха още два изстрела…“. Посочва, че преди да влезе в самото дере, свидетелят извикал и се обадил, за да знаят колегите му ,че има и друг човек там. Разказва, че след като влязъл в дерето срещу него бил ответника К., който му извикал: “С. ,кучето!“. Свидетелят установява, че в първия момент не могъл да види къде е кучето, а след като К. тръгнал към кучето, видял и самото куче с огнестрелна рана в областта на врата.