Решение № 188 от 29.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Шумен, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20253600100744 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, от К. Г. Т. срещу Районен съд Разград, Районен съд Исперих и Окръжен съд Разград за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на неимуществени вреди в размер на 26000, които са пряка последица от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на Гражданско дело Гр. дело № 34/2025г. на ОС-Разград, което е било на производство по гр.д.№238/2025г. на РС - Разград, и по настоящем е на производство по гр. дело № 182/2025г. на PC-Исперих, разумен срок“, съгл. чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът излага, че е подал искова молба, с която е предявил претенция за неимуществена обезвреда до Окръжен съд Разград, като след движение на делото до различни съдилища, производството по него било забавено извън разумните срокове. Сочи, че още на твърде ранен етап на исковото производство не била спазена гаранцията по чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок.

Твърди, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от погазване на основните му права. С противоправното си поведение ответниците накърнили чувството му за справедливост и са му причинили безсилие, гняв, обида. Засягането на неимуществената му сфера било значително и се изразявало в причинени му хронично главоболие, което и до настоящия момент не било отзвучало, хроничен стрес, тревожност, раздразнителност, нарушен сън.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по делото – Районен съд – Исперих, в който изразява становище, относно допустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва като недоказан по основание и размер 1 исковата претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди, като прилага и хронология на ГД № 34/2025 г. по описа на ОС – Разград, образувано под № 182/2025 г. по описа на РС – Исперих. Ответникът Районен съд – Разград е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, в който изразява становище, относно недопустимост и неоснователност. Оспорва като недоказана по основание и размер исковата претенция.

Сочи, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите на ищеца, не отговаряли на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ. Ответникът Окръжен съд – Разград е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, в който изразява становище, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, за изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Счита, че не се установява съпричиняване от тяхна страна на вредоносния резултат, от чийто правни последици ищецът К. Г. Т. твърди, че са настъпили значителни по своя размер негативни преживявания за личността му. Счита, че исковата претенция не е подкрепена от събрания доказателствен материал и води до неоснователност на предявените искове.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура Шумен излага в съдебно заседание становище за неоснователност на иска, и моли отхвърлянето му, предвид липсата на сочената от ищеца забава при воденето на процесните съдебни производства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На първо место следва да се посочи, че съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указано, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да докаже следните обстоятелства:

Наличие на висящо съдебно (досъдебно) производство към датата на предявяване на иска, по което е страна, съответно лице, чиито граждански права и задължения се определят в това производство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че същото е било разгледано извън разумния срок по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, вида, размера и настъпването на твърдените от него вреди, както и наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството. В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които обосновават извода, че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички останали, наведени факти, от които черпи благоприятни последици.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 17.01.2025г. в Окръжен съд Разград е постъпила искова молба от К. Г. Т. срещу Окръжен съд Разград. В деня на постъпване на исковата молба е било образувано гр.д.№34/2025г. по описа на ОС Разград, и същото е било разпределено на съдия - докладчик от същия съд. След поредица от отводи на съдии от горния съд, делото било изпратено по компетентност на Районен съд Разград с определение от 23.01.2025г.. В Районен съд Разград е било образувано гр.д.

№283/2025г. на 17.02.2025г. и на следващия ден е разпределено на съдия - докладчик. След отводи на съдиите в горния съд, на 13.03.2025г. делото е прекратено и изпратено на 2

Окръжен съд Разград за определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждането му. На 14.03.2025г. делото е постъпило в Окръжен съд Разград и на 18.03.2025г. е било изпратено за разглеждането му от Районен съд Исперих. В РС Исперих е било образувано гр.д.

№182/2025г. по така изпратеното производство на 20.03.2025г.. След отводи на съдиите в този съд на 17.09.2025г. делото е било изпратено на ОС Разград за определяне на друг равен по степен съд. Горната несъществена забава се дължи на съвпадане на периода с този на съдебната ваканция, както и на въвеждането на новия модул за разпределение на заповедните производства, обосноваващ висока натовареност и необходимост от обучение на съдиите. На 23.09.2025г. делото е постъпило отново в Окръжен съд Разград, и на 25.09.2025г. делото е било изпратено за разглеждане от Районен съд Кубрат, където е постъпило на 01.10.2025г.. След отводи на съдии в горния съд, делото отново е изпратено на ОС Разград за определяне на компетентен съд на 09.10.2025г., постъпило на 15.10.2025г. в ОС Разград, и на 16.10.2025г. съдът е изпратил делото на Апелативен съд Варна поради изчерпване на възможността за определяне на друг равен по степен съд в съдебния район на ОС Разград. На 21.10.2025г. АС Варна е изпратил делото за разглеждане на Районен съд Дулово.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България, вр. с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради забавянето извън разумния срок на конкретно съдебно производство.

Нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съобразно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Основателността на предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна, настъпване на преки и непосредствени вреди, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС са посочени в закона(чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" 3 при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок предполага установяване на продължителността на релевантния период, и преценка дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът следва да приложи четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на ищеца (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето. Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /с конкретни указания относно тълкуването на прекия характер на вредите в т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б ЗОДОВ от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8, ал.2 ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството /Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. дeлo № 3053/2014 г. – III г. о. ВКС; Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. дело № 4658/2017 г. – IV г. о. ВКС и др./. В настоящия случай при предявяване на иска съдебното производство, по което се твърди необосновано забавяне е било висящо, което обуславя допустимостта на специалното производство по ЗОДОВ.

Както бе отбелязано по - горе, процесното съдебно производство е било висящо пред ответниците, в продължение на общо девет месеца. Както действията по образуване и разпределяне на делото, така и последващите на докладчиците, на които е било разпределено делото са извършвани в изключително кратки срокове, и в настоящия случай, горепосочените срокове на висящност на производството пред съда не биха могли да обосноват наличието на каквото и да било необосновано забавяне на разглеждането на делото. Производството по делото е било разглеждано в разумно кратки срокове, в каквито 4 са били извършвани и всички останали процесуални действия от съдилищата. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.