Определение № 2500 от 09.10.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2500 гр. Бургас, 09.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20232100501415 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Н. Т.

Ж. от гр. В., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *, против Определение №361 от 29.05.2023 г., постановено по гр. дело № 347/2022 г. по описа на Районен съд Айтос, с което съдът е прекратил производството по делото и на основание чл.130 и чл.129, ал.3 от ГПК е върнал исковата молба на ищеца.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който намира същото за незаконосъобразно и неправилно.

Посочва, че се явява трето за изпълнителното дело лице. На основание чл.435, ал.4 от ГПК третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Посочва, че не е редовно уведомен за постановленията за възлагане от 27.05.2022 г. и 06.06.2022 г. и за него срокът за обжалване не е изтекъл. Счита, че тъй като постановленията за обжалване за частния жалбоподател не са влезли в сила, то и публичната продан не е приключила, поради което предявеният иск по чл.440 от ГПК е допустим.

Моли съда за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като 1 съобрази закона, намира за установено следното:

Прекратеното към настоящия момент производство пред Айтоски районен съд е започнало по искова молба на частния жалбоподател против Ж.

Т. Ж. и Банка ДСК ЕАД, като претенцията е предявена по реда на чл.440 от ГПК – защита на третото лице. Претендирал е от съда да се приеме за установено спрямо ответниците, че по отношение на четири недвижими имота, представляващи лозе, две ниви и овощна градина, ищецът е собственик на 1/8 идеална част. В хода на производството първоинстанционният съд е установил, че четирите имота предмет на изпълнително дело №1382/2015 г. на ЧСИ Илияна Станчева с рег.№ 712 на КЧСИ, съответно прехвърлено на ЧСИ Наско Георгиев с рег.№802 на КЧСИ по изпълнително дело №346/2020 г. са били предмет на осъществена публична продажба, и от приложените по изпълнителното дело постановления за възлагане на процесните четири броя земеделски земи – лист 1022, 1023, 1024 и 1051, е видно, че издадените 4 броя постановления за възлагане съответно от 27.05.2022 г. и 06.06.2022 г. са влезли в сила и е извършено разпределение по чл.496, ал.2 от ГПК.

Първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. на ВКС по т.д. №3/2015 г. ОСГТК с докладчик съдията Димитър Димитров, вземайки предвид характера на производството по чл.440 от ГПК, е счел, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителна претенция, е наличието на правен интерес. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение ВКС е приел, че искът по чл.440 ал.1 от ГПК е допустим когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение и може да упражни правото си на обжалване по чл.435, ал.4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е била уважена. В този смисъл съдът е дал възможност на заинтересованата страна да извърши своя избор досежно способа на защита. Предявявайки претенцията по чл.440 от ГПК частният жалбоподател следва да установи наличието на правен интерес за водене на делото. Посочените по-горе влезли в сила постановления за възлагане сочат на отпаднал правен интерес поради което производството по делото е недопустимо. От друга страна, посочената в определението молба на частния жалбоподател вх.№2546/23.05.2023 г., находяща се в кориците на делото, сочи на изявено желание от страна на Н.

2

Ж. за изменение на иска като същият изрично е посочил в молбата, че „изпълнителното производство е приключило с продажба на недвижимите имоти, предмет на предявения иск и с влизане в сила на извършеното разпределение. В следствие на това, правният интерес от иск по чл.440 от ГПК вече не е налице, тъй като той предвижда висящо изпълнително производство, чието прекратяване по отношение на процесните недвижими имоти се цели.“ Страната е поискала да премине от установителен иск към друг такъв иск, вероятно осъдителен, както и е поискана замяна на ответника – физическо лице с новия преобретател, което само по себе си е недопустимо.

Що се отнася до обжалването по чл.435 от ГПК, настоящата инстанция намира, че постановлението за възлагане по ал.3 не би могло да бъде обжалвано от трето лице извън изрично посочените обстоятелства в текста.

При това положение настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Същото е съобразено с характера на производството, взело е предвид настъпилите след подаване на исковата молба факти и отговаря на законовите изисквания досежно допустимостта на предявения иск. В този смисъл съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №361 от 29.05.2023 г., постановено по гр. дело № 347/2022 г. по описа на Районен съд – Айтос.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3