Решение № 3059 от 18.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3059 гр. Варна, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20233110101566 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от В. М. Ш. срещу ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , осъдителени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея Наказателно производство по НАХД № 4935 по описа на Районен съд - Варна за 2021 г., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от считано от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лв., за имуществени вреди, представляващи сторени в производството по НАХД № 4935/2021г. по описана ВРС, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 19.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че с Решение №1069/03.08.2022 г. по административно наказателно дело №20213110204935 по описа за 2021 г. В. М. Ш., е призната за невиновна затова, че на 25.08.2018 г. не е изпълнила заповед за защита от домашно насилие №5/30.11.2017 г., издадена в полза на И.Т.Г., ЕГН **********, по гр. дело №31/2017 г. по описа на Районен съд - Бяла, с която налага на В. М. Ш. мерки по ЗЗДН спрямо И.Т.Г., като задължава ищцата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо последния, като го нарекла „педераст", „смотаняк", „психично болен и ненормалник" и му показала среден пръст, престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК я оправдава по така повдигнатото обвинение за престъпление.

Излага, че на 10.09.2018 г. И.Т.Г. подал жалба срещу ищцата до Районна прокуратура - Русе, препратена по компетентност до РП - Варна. По случая било образувана проверка по пр. преписка №13532/2018 г. по описа на РП - Варна, по която по разпореждане на прокурора Ш. дала писмени обяснения - сведение от 26.11.2018 г. Проверката била образувана в ДП №76/2019 г. по описа на Пето РУ при ОДМВР - Варна срещу В. М. Ш. за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК. В хода досъдебното производство тя била разпитана като свидетел на 13.11.2019 г. в гр. Варна.

С постановление на ВРП от 01.09.2020 т. наказателното производство е било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради малозначителност на деянието на осн.

1 чл. 9, ал. 2 от НК. По реда на инстанционния контрол постановлението на ВРП било отменено от Окръжна прокуратура - Варна с постановление от 26.11.2020 г., тъй като деянието не било малозначително. Били извършени нови действия по разследване.

Производството срещу нея било спряно от 16.07.2021 г. на осн. чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, т. 2 от НПК и възобновено на 27.08.2021 г. с постановление за възобновяване на наказателното производство. В този период ищцата била обявена за издирване от органите на МВР.

На ищцата се повдигнало обвинение за горепосоченото престъпление. Същата се явила на 23.09.2021 г. за привличане като обвиняем в Пето РУ при ОДМВР - Варна с адвокатзащитник, където дала обяснения и направила искания при предявяване на разследването.

Срещу нея била взета мярка за неотклонение „ПОДПИСКА".

Ищцата сочи, че с постановление от 24.11.2021 г. на РП - Варна по пр. пр.

№13532/2018 г. ищцата е предадена на съд, като е направено предложение на осн. чл. 199, ал. 1, чл. 242, ал. 1 и чл. 375 от НПК обвиняемата да се освободи от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание на осн. чл. 78а от НК. Твърди, че има чисто съдебно минало.

Във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление и образуваното наказателно дело ищцата сочи, че е ангажирал адвокат, който да осъществява процесуално представителство. Ищцата излага, че често посещавала и кантората на адвоката, за да организират защитата й и да обсъждат воденето на делото. Това създало неудобства за нея, която по същото време трябвало да се грижи сама за три деца отглеждани в семейството й, които ходели на училище. Тя се чувствала дискомфортно поради факта, че срещу нея се води досъдебно производство, повдигано й било обвинение, била й взета мярка за неотколонение и това наложило многократно явяване в Пето РУ на МВР и Районен съд Варна. Освен това тя се притеснила много и когато разбрала, че е обявена за издирване, тъй като не можела да бъде намерена, при положение, че същата винаги е живяла на постоянния си адрес и не е напускала страната нито се е укривала в този период. Делото било с висок негативен емоционален заряд предвид, че отношенията й с бившия й съпруг, които били силно влошени.

Твърди се, че воденото производство изнервило Ш. и довело до притеснения и конфликти в семейството й, тъй като всички били притеснени от факта, че тя е обвиняема и подсъдима, което продължило четири години, което се използвало от И.Г. в публичното пространство, като той споделял информация в Интернет с цел да я уязви и унижи, включително информирал затова Дирекция Социално подпомагане -Варна, като в сигналите си заявявал, че е сигурен, че Ш. ще бъде осъдена. Притеснявала се синът й Т.Г., че отново може да стане жертва на домашно насилие извършено от баща му.

Ищцата счита, че период от четири години за наказателно преследване завършващо с приложение на чл. 9, ал.2 от НК е бил необоснован, прекомерен, противоречащ на смисъла и духа нормата на НПК.

Във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление и образуваното наказателно дело ищцата сочи, че е ангажирал адвокат, който да осъществява процесуално представителство, защита и съдействие и заплатил сумата в размер на 1000 лева.

С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл.2, ал.1, т.З, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България, за всички претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Поради което, сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответната страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА 2

БЪЛГАРИЯ, чрез ВРП, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер.

Възразява, че на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди, а ищеца не е представил надлежни доказателства, че действително е заплатил възнаграждение на адвоката си, респ. и за неговия размер.

Сочи, че е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като ищцата е осъществила признаците на престъплението за което й е било повдигнато обвинение, но е приложена разпоредбата на чл.9 от НК.

Счита, че по НАХД № 20213110204935/2021г. по описа на PC -Варна с решението е прието, че ищцата на основание чл. 9, ал. 2 от НК е осъществила признаците на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение, но поради установени особености при самото му извършване, съдът е съобразил, че поради своята малозначителност не е обществено опасно или че неговата обществена опасност е явно незначителна.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

С решение по НАХД № 4935/21г. на ВРС, е призната В. М. Ш. з а невиновна в това, че на 25.08.2018 г. в гр. В. не е изпълнила Заповед за защита от домашно насилие № 5/30.11.2017 г., издадена в полза на И.Т.Г. по гр. дело № 31/2017 г. по описа на Районен съд – Бяла, издадена на незабавно изпълнение, с която налага по отношение на В. М. Ш. мерки по ЗЗДН спрямо И.Т.Г., като задължава В. М. Ш. да се въздържа то извършване на домашно насилие спрямо И.Т.Г., като го нарекла „Педераст“, „Смотаняк“, „Психично болен и ненормалник“ и му показала среден пръст, престъпление по чл. 296 ал.1 пр.2 от НК, поради което и на основание чл.9 ал.2 от НК и чл.378 ал.4 т.2 от НПК я оправдава по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 296 ал.1 пр.2 от НК.

Ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез разпит на свидетел я Веска Н.а се установява, че преди 4-5 години ищцата В. Ш. се прибрала в дома си разстроена, разплакана, тъй като са я викали в районното, вземали са й пръстови отпечатаци. След което се чувствала, тревожна, неспокойна, притеснявала се за децата, ако я накажат. Ищцата си търсила работа в него период, но се притеснявала, за свидетелство за съдимост. Чувствала се унизена след връщане от полицията. Детето й казало, че бащата му съобщил, че ще затворят майка му ,защото я издирват. Ищцата имала и дразги, неприятности с тогавашния си съпруг по повод делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ответникът по иска – Прокуратурата на Република България.

В случая е установено, че по отношение на ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 296 ал.1 пр.2 от НК, както и че наказателното производство е завършило с влязло в сила на 19.08.2022 г. оправдателно решение по НАХД № 4935/21г. по описа на ВРС.

3

Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищцата са произтекли логични и значителни морални болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от ответника.

Същевременно, взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение - подписка, не е годна реално и обективно да накърни упражняване на правата й в периода на разглеждане на делото, което е приключило и в разумни срокове, по малко от 11 месеца.

Ищцата В. Ш. е привлечена като обвиняема с постановление от 23.09.21г. С постановление от 26.11.20г. на прокурор при ВОП е отменено постановление от 01.09.20г. на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП №76/19г. по описа на V РУ-ОД на МВР Варна, преписка вх.№13532/18г. по опис на ВРП. Разследването е приключило с постановление на ВРС за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание по реда на чл.375 от НПК.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: продължителността на периода, през който срещу ищцата е водено наказателно производство и същата е била привлечена като обвиняем в извършено престъпление, тежестта на престъплението, в които е била обвинена - престъпление от общ характер; обстоятелството, че по отношение на него е взета мярка за неотклонение "подписка"; възрастта;

Изложеното налага извода, че производството общо в двете му фази /досъдебна и съдебна/ не е продължило значително дълго, както и не се установяват множество процесуални действия и проведени съдебни заседания, на които ищцата е била задължена да присъства. Същото е приключило в рамките на разумните срокове, съобразени с разпоредбите на чл.22 ал.1 и ал.2 НПК и чл.234 НПК, както и съобразно установената от ЕСПЧ практика досежно понятието “разумен срок”. В последната, макар да не е обвързана с фиксиран период, в отделни решения варира от 15 месеца до 8 години. Това обосновава извод, че не допуснато нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ. 3/ на сл.място съдът съобразява и личността на увредения-предишни осъждания, начин на живот, ценностна система и обичайната среда.