Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3 от 04.01.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 519/2023
Вид
Определение № 3
Подписан
04.01.2024
В сила
15.02.2024
Състав
Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Варна, 03.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.а

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500519 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано е по подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител инспектор Д.С., против определение №260244/14.11.2023г., постановено по гр.д.№2174/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено определение №260207/12.10.2023г., постановено по гр.д.№2174/18г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на адв. Д. П. Й. сумата от 12 107, 96лв., представляваща определено от съда възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.д.№2174/18г., осъществено в полза на ответниците И. О. Т. и Н. М. М., съразмерно прекратената част на предявените искове, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за допълване на посоченото прекратително определение в частта за разноските чрез присъждане на такива по реда на чл.38 от ЗА бъде оставена без уважение.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК адв. Д.

Й., като процесуален представител на И. О. Т. и Н. М. М., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№2147/18г. по описа на ВОС е образувано по предявени от КОНПИ против И. О. Т., Н. М. М., С.И.О. и М.И.О. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, вр. §5, ал.2 на ЗОНПИ за отнемане от всеки от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - недвижими имоти, движими вещи и 1 парични суми, общо на стойност 302 168, 46лв.

Поради извършен от ищеца частичен отказ от исковете с молба вх.

№265004/06.10.2023г./в съответствие с постановеното от него решение №962/03.10.2023г./, с определение №260207/12.10.2023г., постановено в з.з. по гр.д.№2174/18г. на ВОС, производството е прекратено по отношение на искове с обща цена според исковата молба 148 168, 68лв., вкл. претенциите против И. О. Т. до размера от 62 112, 52лв./включващ предоставени и възстановени заеми, получени лихви по заеми и вноски по банкова сметка/ и претенциите против Н. М. М. до размера от 75 640, 40лв./включваща равностойност на дружествени дялове, вноски по банкова сметка, получени цени по сделки с недвижими имоти и пазарни стойности на отчуждени леки автомобили/.

Определение №260207/12.10.2023г. е връчено на ответниците И. О. Т. и Н.

М. М., чрез адв.Д.Й., на 17.10.2023г.

В о.с.з. на 19.10.2023г. адв.Д.Й. е поискал да бъде допълнено прекратителното определение на съда в частта за разноските, като му се присъди възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за оказаната на ответниците безплатно, поради липса на средства, адв.защита.В същото о.с.з. е представил списък на разноските и пълномощни с дата 12.12.2018г., в които е посочено, че процесуалното представителство и защитата на двамата ответници се извършва при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА/пълномощни от двамата ответници, упълномощаващи адв.Д.Й., са представени и към отговора им на исковата молба, депозиран на 27.12.2018г./.По искането в о.с.з. на 19.10.2023г. съдът е указал на ответниците да поискат допълване на определението с писмена молба с препис за насрещната страна.С молба вх.

№265227/19.10.2023г. адв.Д.Й., като процесуален представител на И. О. Т. и Н. М. М., е поискал да бъде допълнено определението на съда от 12.10.2023г. в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА за прекратените части от производството по исковете против всеки от двамата ответници.

В отговора по молбата, депозиран в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, КОНПИ е поддържала становище за нейната неоснователност, сочейки че частичният отказ от исковете е породен от факти, настъпили след предявяване на исковете, поради което отговорността за разноските следва да бъде понесена от ответниците.Причината, поради която ищецът е извършил отказ, е постановеното ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, което ТР съставлява ново обстоятелство, възникнало в хода на производството по независещи от ищеца причини.Отделно от горното, нормата на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ предвижда, че когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл.136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото.В настоящия случай представените доказателства и направените възражения от ответниците в процедурата по чл.136 и сл. от ЗОНПИ не кореспондират с тези, събрани в хода на съдебното производство.По основния спорен въпрос/на кого принадлежат златните накити/ ответниците не са навели твърдения и не са представили доказателства пред Комисията преди предявяване на исковете.

2

Според цитираните пълномощни, за ответниците И. О. Т. и Н. М. М. е договорена безплатна адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. при условията на материално затруднени лица.Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА е приложима и в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК или в случая се следва възнаграждение за съответната прекратена част от производството.С обжалваното определение възнагражденията са присъдени в минимални размери по Наредба №1/04г. на ВАдвС според цената на исковете против тези ответници, производството по които е прекратено.

Спорно между страните е дали отказът от исковете е породен от факти, настъпили след предявяване на исковете, по независещи от ищеца причини, както и приложението на чл.156, ал.6 от ЗОНПИ

За да бъде освободен ищецът от общото си, предвидено в чл.78, ал.4 от ГПК, задължение за заплащане на разноски при прекратяване на производството/вкл. и поради отказ от иска/, е необходимо с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото и отказът да е предприет поради новонастъпили, т.е. настъпили след предявяването му, и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства/обикновено такива, погасяващи заявеното спорно право/.Посочените предпоставки не са налице в настоящото производството.Обстоятелството, че ответникът е бил обвинен в извършване на престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.108, ал.1, т.17 от ЗОНПИ/съответно чл.22, ал.1, т.17 от действалия към момента на образуване на проверката ЗОПДНПИ/отм.//, за което ищецът е бил уведомен на 09.01.2018г., само по себе си не е повод за предявяване против него и свързаните му лица на искове с пр.осн. чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.153 от ЗОНПИ, за отнемане на незаконно придобито имущество.Ищецът е този, който образува против лица, на които е повдигнато съответно обвинение, производство за отнемане на незаконно придобито имущество, тогава, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.Разпоредбите на ЗОПДНПИ/отм./, вр. §5, т.1 от ПЗР на ЗОНПИ/според редакцията на нормата, действала от ДВ, бр.7/18г. до изменението й с ДВ, бр.1/19г./, уреждащи тези предпоставки, приложими към периода на извършване проверка на имуществото на ответника, вземане на решение за образуване на производство на 04.07.2018г. и за предявяване на исковете на 19.09.2018г., не са били променени, и са с идентично съдържание и в разпоредбите на ЗОНПИ, приложими по делото след изменението на §5 от ПЗР на ЗОНПИ с ДВ, бр.1/19г.Постановеното ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС не дава ново тълкуване на закона-предходно тълкувателно решение по тези въпроси не е било постановявано.Решението е постановено поради съществуваща противоречива съдебна практика по смисъла на чл.124, ал.1, предл. първо от ЗСВ по посочените в него въпроси, поради което и не може да се приеме, че поради поведението на ответника са настъпили нови обстоятелства, погасяващи спорното материално право, веднага след което ищецът се е отказал от претенцията си.При липсата на посочените предпоставки, искането за възлагане на разноските по прекратената поради отказ от исковете част от производството в тежест на ответниците се явява неоснователно.Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.156, ал.6 от 3

ЗОНПИ, защото отказът не е извършен поради събрани в хода на съдебното производство доказателства, които ответниците са могли да представят, но не са представили в процедурата по чл.136 и сл. от ЗОНПИ/чл.57 и сл. от ЗОПДНПИ/отм.//, а защото се е претендирало отнемането на имущества, които, според разрешенията в посоченото ТР, не съставляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и съответно не подлежат на отнемане.Касателно претенцията за отнемане на движими вещи/златни накити/, то видно е, че производството по същата против И. Т. О. продължава и не е предмет на извършения отказ, съответно и по нея с обжалваното определение не са присъждани разноски.

По изложените съображения съдът приема, че са били налице предпоставките за допълване по реда на чл.248 от ГПК на прекратителното определение на ВОС от 12.10.2023г. в частта за разноските, чрез присъждане на такива по реда на чл.38 от ЗА, поради което обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260244/14.11.2023г., постановено по гр.д.

№2174/18г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4