Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19685 от 31.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13266/2025
Вид
Решение № 19685
Подписан
31.10.2025
В сила
10.06.2026
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 19685 гр. ..., 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110113266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата 259,50 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило ... г., при движение по ..., на около ... преди гр. ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 07.03.2025 г., до окончателното изпълнение.

Ищецът ... твърди, че във връзка с реализирано на ... г. ПТП е изплатил по застраховка „Каско на МПС” на собственика на увредения лек автомобил „...“, с рег. № ..., застрахователно обезщетение в размер на 259,50 лева. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя, който като такъв, чрез служителите си, е длъжен да поддържа изправно, съответно да обезопасява при неизправност пътното платно. Навежда, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума за застрахователно обезщетение, поради което претендира същата. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноските, сторени в производството.

Ответникът ..., със седалище и адрес на управление ..., оспорва иска по основание и размер. Оспорва факта на настъпване на щетите по увредения автомобил като следствие на неравност на пътното платно. Сочи, че за инцидента не е съставен протокол за ПТП, както и че на местопроизшествието не е направен снимков материал, така че не може да се установи 1 причината за настъпване на произшествието, което налага извода, че събитието е следвало да бъде посетено от органите на „Пътна полиция“. Поддържа, че липсват доказателства, че водачът на процесното МПС, при реализиране на ПТП, не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Сочи, че липсват доказателства, че водачът на процесното МПС, при реализиране на ПТП, не е улеснил или допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като излага твърдение, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост на движение. Оспорва увреденото МПС да е застраховано за допълнителен риск „гуми“. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските в производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

За възникване на регресното вземане по иска е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е представена декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, от която се установява, че на ... г. В. Г. Р. е управлявала лек автомобил „...“, с рег. № ..., по ..., с посока към гр. ..., и на ... преди града, автомобилът преминава през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, вследствие на което се уврежда задната му дясна гума.

Описаното в декларацията се потвърждава в пълна степен от показанията на свидетелката В. Г. Р., която е управлявала процесния лек автомобил „...“, с рег. № ..., при настъпване на ПТП на ... г. Свидетелката потвърждава, че е уведомила застрахователя – ищец в производството, за застрахователното събитие като е попълнила уведомлението, представено на л. 6 от делото.

Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – необезопасена дупка/вдлъбнатина, необозначена по начин, позволяващ избягването й.

Общоизвестен факт е, че ... (...) е част от републиканската пътна мрежа.

Според заключението на съдебно – автотехническата експертиза, щетите по лек автомобил „...“, с рег. № ..., се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото на ... г. произшествие на .... Вещото лице, при формиране на извода си, е съпоставило щетите в описа на застрахователя и отразените в декларацията за настъпило застрахователно събитие 2 видими увреждания по автомобила (потвърдени и от водача при изслушването му като свидетел по делото). В открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г., вещото лице заявява, че е напълно възможно увреждането да настъпи при движение по магистралата с допустимата скорост – между 120-140 км/ч, като потвърждава, че такова увреждане на гумата, скъсване, се получава при рязко повишаване на налягането, което е вследствие на съприкосновението на гумата с неравност върху пътното платно. Констатирана е щета по задна дясна гума на автомобила, като степента на увреждането е оценена – „за подмяна“. От заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 262,94 лева с ДДС.

Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско на МПС” с предмет увредения автомобил – застрахователна полица от ... г. за периода 25.09.2023 г. – 24.09.2024 г. Съгласно т. 6.3. от Глава трета – „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от Общите условия към полицата, застрахователят обезщетява щети по гуми, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно.

Установява се, че ищецът е определил и изплатил обезщетение на собственика на лекия автомобил за причинената щета в размер на 259,50 лева /което обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото, следователно следва да се приеме за доказано/.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на действителните вреди.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта. В случая обемът на субрагиционното право не може да надвишава размера на заплатената сума от 259,50 лева.

По делото се установи, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП е част от републиканската пътна мрежа, респ. съществуването на задължение за ... като юридическо лице да осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. ..., като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните, във връзка с обозначаване на неравностите/дупките до премахването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на 3 автомобила на наведените в отговора на исковата молба възражения. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

С оглед наведените възражение от ответника за липсата на протокол за ПТП, следва да се посочи, че за доказване на произшествието и вредите от него за целите на гражданския процес, такъв не е задължително да бъде съставен. Неизпълнението на задължението за уведомяване на органите на МВР за произшествието е относимо към административно – наказателната отговорност на водача, ако такава е предвидена в закона.

Не се доказват и възраженията на ответника, че водачът на процесното МПС, при реализиране на ПТП, е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.

Според заключението на съдебно – автотехическата експертиза действителната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 262,94 лева с ДДС. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане в размер на 259,50 лева. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане. По изложените съображения искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо на 1010,00 лева /държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата 259,50 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” от ... г., сключен със ..., по щета № ..., за причинени имуществени вреди на лек автомобил „...“, с рег. № ... от ПТП, настъпило на ... г., при движение по ..., на около ... преди гр. ..., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.03.2025 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., на правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1010,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 4 двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5