Решение № 1989 от 06.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. Пловдив, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330105965 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ Ти Би Ай Банк” ЕАД против П. М. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. 86 ЗЗД, за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед № 10871/22.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20125/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр.с., както следва: сумата от 6686.88 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *********/********* г., договорна лихва в размер на 2963.01 лева за периода 15.02.2019 г.

– 15.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 3092.67 лева за периода 15.02.2019 г. – 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2021 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ********* г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата от 6943.87 лева. Освен размера на кредита от 6943.87 лева, се дължали още еднократна такса за оценка на риска – 743.99 лева, застраховка живот – 594 лева и застрахова безработица – 605.88 лева. Така общото задължение ставало 10217.53 лева, разсрочено на 36 погасителни вноски /с начален падеж – 15.12.2018 г. и краен – 15.11.2021 г./, 35 вноски, от които в размер на по 283.82 лева и една, последна, изравнителна вноска в размер на 283.83 лева, при ГЛП от 27.09%. Длъжникът преустановил плащанията по договора, оставяйки непогасени последните 34 месечни вноски. Крайният срок на договора настъпил, а с него и падежът на всяка от просрочените вноски, което обосновава тяхната изискуемост.

С уточняваща молба, ищецът уточнява, че претендираната главница в общ размер на 6686.88 лева включва: 4814.95 лева – главница по кредита, 572.02 лева – застраховка живот, 583.46 лева – застраховка безработица и 716.46 лв. – такса оценка на риска. Сочи, още, че претендираната договорна лихва в общ размер на 2963.01 лева включва сумата от 2133.54 лева, начислена върху главницата по кредита, 254.46 лева – върху застраховка живот, 258.53 1 лева – върху застраховка безработица и 317.47 лева – върху такса оценка на риска. Уточнява още, че претендираното обезщетение за забава в общ размер на 3092.67 лева за периода от 15.02.2019 т. – 07.12.2021 г. е формирано от сумата от 2226.91 лева - върху размера на кредита, 264.56 лева – върху застраховка живот, 269.85 лева – върху застраховка безработица и 331.36 лева – върху такса оценка на риска. Сочи, че длъжникът е извършил две плащания по договора, като същите са отнесени за погасяване на първите две погасителни месечни вноски.

За събиране на вземането си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано частно гр. дело № 20125/2021 г. на ПдРС, IV бр. с-в, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал.

2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6686.88 лева – главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № *********/********* г., договорна лихва в размер на 2963.01 лева за периода 15.02.2019 г. – 15.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 3092.67 лева за периода 15.02.2019 г. – 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът П. Х., оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява становище, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави при определяне на ГЛП и ГПР. Излага съображения за нищожност на договора, поради противоречие на чл. 5, ал. 2 ЗПК, тъй като не фигурирал задължителният формуляр по Приложение №2. Отделно, твърди, че договорът е нищожен и поради липса на съгласие от страна на ответника, тъй като клаузите, касаещи лихвата и ГПР били неразбираемо описани и не можело да се направи извод какви са вземанията на ищеца по договора за потребителски кредит.

Възразява и, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Прави възражение, че в договорът съдържа неравноправни клаузи, които го правят нищожен. По отношение на клаузата, обективирана в т.7.1 от Договора, касаеща еднократната такса за оценка на риска, твърди, че е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК и и при заобикаляне на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Всички клаузи, касаещи дължимата лихва, счита, че са недействителни. Изразява становище, че договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като са нарушение чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, т.9а, т. 10, т. 11 и т. 15 ЗПК. Не била настъпила и изискуемостта на процесния кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 23.11.2022 г., е оставено без уважение искането на ответника да бъде разгледано в настоящото производство възражение за погасителна давност, като преклудирано, съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по търг. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20125/2021 г. по описа на ПРС, ІV бр.с. в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 10871/22.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: сумата от 6686.88 лева – главница, дължима по Договор за 2 потребителски кредит № *********/********* г., договорна лихва в размер на 2963.01 лева за периода 15.02.2019 г. – 15.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 3092.67 лева за периода 15.02.2019 г. – 07.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2021 г. до изплащане на вземането.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № ********* от ********* г. между страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума; сключването на застраховки „Живот” и „Безработица“, с уговорка за дължимост на премии в конкретен размер, които са платени на застраховател; наличието на валидна уговорка и предпоставки за начисляване на договорна лихва в търсения размер за исковия период, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - да докаже погасяване на поетите с договора задължения в срок.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за погасителна давност, както е в процесния случай, да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направените от ответника в първото по делото открито съдебно заседание, преди окончателния доклад по чл. 146 ГПК.

3

Не следва, обаче, да се обсъжда направеното от ответника в първото съдебно заседание възражение за погасителна давност, като преклудирано, съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 по търг. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г. /л.6-9/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. М. Х., се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 5000 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 6943.87 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от 594 левазастрахователна премия „Bank Комбо Живот“, сумата от 605.88 лева - „Bank Комбо Безработица“, както и сумата от 743.99 лева – такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 27.09 %, а годишният процент на разходите е от 41.89 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.12.2018 г., а на последната на 15.11.2021 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 283.82 лева, а на последната – 283.83 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 10217.53 лева.